Правителствените икономии - мисия невъзможна

Новата икономическа нормалност в последните 30 години в Европа и САЩ е трупането на дълг и дефицити. Както се вижда от графиката нарастването на дълга е съпроводено с намаляване темпа на икономически растеж. 

http://www.financialsense.com/contributors/lance-roberts/impatience-will-lead-to-our-demise

И както се очакваше няма по- невъзможно решение от балансиране на държавните приходи и разходи, особено в условията на висока безработица и големи погасителни плащания. Изглежда усилията на Германия са обречени на неуспех. В името на своите избиратели, политиците трябва да се грижат за растежа, който според влиятелните умници се оказва невъзможен без стимулиращи правителствени разходи. В тези условия изборът  между финансовата дисциплина и печатането на пари и новите дългове, е предопределен.

А ние продължаваме да слушаме и четем коментарите и дебатите на тези западни  икономисти и политици, които вкараха света в спиралата на финансовата и икономическа криза. Същите хора трябва да прекъснат тази спирала и да извадят икономиката от дъното. Може би интуитивно слушаме хората, които се смятат за успешни, защото те не биха били богати, ако не знаят неща, които за нас са неизвестни.  „Богат” става равносилно на „умен”.

Тези умни хора непрекъснато говорят срещу „финансовата репресия” ( това е популярен термин за бюджетни икономии), финансовия аскетизъм и строгост и настояват за още стимули и спасителни програми.  Международния валутен фонд  и САЩ пресират ЕЦБ  за увеличаване на европеиския спасителния фонд  до 2 трилиона евро. Шефът на ЕЦБ Марио Драги е принуден да се обяснява, че това не се налага след двете ликвидни инжекции в размер на 1 трилион евро. Волатилността на финансовите пазари е извънредно висока, въпреки, че те са основния  бенефициент на бюджетни средства в САЩ и Англия, а европейските страни в  южната периферия – Испания, Португалия са на ръба на банкрута. Известно е, че излизането от Еврозоната би им позволило девалвация на националните валути, увеличаване на износа, намаляване на безработицата и подобряване на бюджетните приходи, но този изход е политически неприемлив.

Порочният кръг се затваря с политическите проблеми в Германия, където данъкоплатците не приемат тяхната страна да осигури основната част от прословутите 2 трилиона спасителен фонд. Икономическата и моралната справедливост са на тяхна страна, но кой ли се вълнува от това в условията на новата нормалност. Професор Ханс-Вернер Зин, директор на икономическия институт  IFO казва, че германските данъкоплатци са изправени пред опасно покачване на кредитния риск от множеството спасителни схеми, които Германия трябва да финансира. Според него системата на еврото е близо до експлозия.

Ангела Меркел настоява за строги икономии, но това изглежда лицемерно на фона на поведението на Бундесбанк, която тайно (интересно как) подписва от името на Германия  увеличаването на европейския дълг. Положението на Меркел ще се усложни, ако  Саркози не спечели втори мандат, което е твърде вероятно и финансовата дисциплина, както се очакваше, е била и си остава само залъгалка за наивници.

В тази ситуация не е от значение дали кризата е безкрайна или влизаме в нова криза.