неделя, 22 април 2012 г.

Още нещо за креативността











Четете всеки ден нещо, което никой друг не чете. Мислете всеки ден нещо, което никой друг не мисли. Правете всеки ден нещо, което никой друг не е достатъчо глупав, за да прави. За ума е много лошо непрекъснато да бъде част от някакво единодушие.

В 21 век полето за социално полезна креативност, нововъведения, технологични пробиви и творчество са необозрими в сферите на бизнеса, потреблението,  на работното място, отдиха и свободното време.

Креативността е свързана със създаването на нови, оригинални и  полезни неща. Благодадатната почва за нея включва различно мислене (генериращо много уникални идеи) и комбиниране  и реализиране на тези идеи в най-добрия резултат.

Интересно е, че аутсайдерите” ( например външните за дадена област експерти) чессто са по-продуктивни от хората, които са потънали дълбоко в проблемите и дълго време изследват възможностите за тяхното решаване. Работата в рамките на едни и същи  идеи и категории  води до интелектуално вглъбяване и често прави инвенцията на нови решения практически невъзможна. Иновативните решения могат да дойда от експерти работили в периферията на научните области или социални сфери. „Аутсайдерите” преформулират и рекомбинират идеите и откриват нови мисловни направления. Креативността се случва, когато мозъкът е принуден да открива връзки между нещата, които на повърхността изглеждат без значение едно за друго. Обичайните модели и преки пътища не работят. Това не означава, че професионалистите приемат леко креативизма на аутсаидерите и на любителите. В много сфери на изкуството любителите са много креативни. Децата също са забележително креативни.

Креативността е крехко цвете, среща се рядко и трудно оцелява.

Всекидневният начин на мислене предлага очевидни, удобни решения, така наречената от психолозите „функционална неподвижност”. Така не винаги се оценяват страничните ефекти на дадено решение и влиянието му върху другите хора, а полето за нововъведения е ограничено.

Друга пречка пред креативността е автоцензурата, наложена от неизбежния конформизъм, в който живеем.  Нашите решения са ограничени в рамките на това, което е приемливо за авторитетите, които уважаваме или просто в поведението, което не излиза от общоприетите рамки за поведение в дадена социална среда.

Освен това, човешката природа противопоставяйки се на несигурността, предизвиква безпокойство и предубеденост към всяка творческа промяна. Опасенията на хората почти винаги са скрити. Резултатите от направените изследвания на несигурността по повод на иновациите, регистрират големи трудности при одобряването на нови идеи и тяхното внедряване в практиката. Мълчаливите предубеждения спрямо творчеството, често са мотивирани от чисто практически съображения.

Типичен пример за това е провалът на креативизма в образователния сектор. Училището изобщо и особено в България много рядко създава условия за  развитие на  креативността и творчеството. Базовите образователни модели, които се използват в света, са разработени преди повече от 100 години. Те се използват не защото работят перфектно в наши дни, а защото кардиналните промени биха нарушили комфорта и биха увеличили несигурността на субекта на системата – учителя.

В България учебните програми и методите на преподаване все още имат за цел заучаване на огромен фактически материал, учителите са претоварени и изнервени и не насърчават критичното мислене, нестандартните идеи и различността при учениците.

Повод за оптимизъм е това, че в човевешката природа  са заложени стремежът към творчество, любопитството и жаждата за създаване на нови идеи и неща. А нашата индивидуална креативност  е неограничена, ако сами не си поставяме ограничения.

1 коментар: