събота, 5 ноември 2011 г.

Източниците на икономическия растеж

Кои са двигателите на растежа за българската икономика, при излизането й от кризата  и какви са политиките, които биха ги активизирали. Ясно е че 3% и дори 6% растеж на БВП не стига, при огромното изоставане, което има да се наваксва
По-бедните страни, в това число и България трябва да постигнат бързо нарастване на производството и износа на търгуеми /продаваеми на външните пазари/ стоки и услуги.
Иономическото министерство призна, че българската икономика е в плен на ниско производителни и нискотехнологични производства и услуги, а инвестициите наши и чужди са в сектори с ниска добавена стойност. На всички е известно, че качеството на работната сила прогресивно спада, а капиталът е скъп и на практика – недостъпен, поради ликвидната банкова система, която не кредитира бизнеса, който не е политически подкрепен. Капиталовият пазар е на рудиментарен етап.
Относително редките повърхностни констатации на проблемите не помагат за създаването на системни мерки и политики. Ниското технологично ниво на индустрията, слабата наука, ниското качество на образованието – прблемите са структурни и изискват структурни реформи / този израз е втръснал от безмислена употреба/.
Най-лесното решение е дефицитът на иновации да се лекува с повече пари. Сложното е , че колкото пари и да се налеят в образователния и научен сектор, без да се извърши основна промяна - модернизация на структурите, мениджмънта, програмите и пр., резултатът ще е по-скъпа посредственост. Това са все сложни реформи, които традиционно се заобикалят.
Западни анализатори /Д. Родрик, професор в Harvard Kennedy School/ твърдят, че развиващите се страни следва да предприемат редица политики за по-активна намеса в икономиката, за да подкрeпят преминаването към високотехнологични производства. Става дума за намеса не само в сектори с теоретично обосновани пазарни провали – образование, здравеопазване, пазар на труда и др.  
Стандартните политики, които са насочени към продуктовите пазари, с цел оказване на тласък за тяхното по-активно преструктуриране използват на първо място като инструменти субсидиите, данъчни и кредитни стимули, търговски протекции и пр. На второ място е политиката на подценен валутен курс на националната валута, в подкрепа износа на търгуеми продукти. Особено място заемат политиките в подкрепа повишаването на кредитирането и развитието на банковата система. Новата теория на растежа обхваща като основни  негови елементи знанието и създаването на нови стоки и услуги. .
Индустриалните политики в световен мащаб имат спорни резултати.Те често се провалят, но отделни страни показват много добри ефекти от тях – Южна Корея, Тайван, Чили. Качеството на институциите е критично важно за ефектите от политиките и тук се крият основните причини за успеха на една индустриална политика в дадена страна.
Биха ли дали резултат в България индустриални политики и  субсидираните кредити?
Разсъжденията по този въпрос сигурно ще събудят спомените за специалното правителствено внимание към отделни сектори и производства в България в епохата на социализма , когато резултатитео меко казано са твърде противоречиви. Добър пример за това са националните свещени крави Кремиковци и Балкан. Субсидирането им с бюджетен и банков ресурс не предотврати тяхната декапитализация и предизвестения им фалит. Осигурената висока заетост в тези фирми беше неефективна и контрапродуктивна по отношение на всеки опит за преструктурирането им.
Налице са много фактори, които дават основание да се смята, че на този етап въпросите за нуждата и евентуалните ефекти от такива политики и кои сектори са най-.подходящи за прилагането им, не са на дневен ред в България, тъй като има един куп базисни условия, които предопределят техния неуспех.
Скептицизмът за ефикасността на една потенциална индустриална политика 20 години след началото на прехода нараства. Достатъчно е да се припомнят силното влияние на групите със специални интереси при разпределението на публичните ресурси, в това число на синдикатите, традиционната липса на капацитет да се проведат тежките структурни реформи
Ясно е, че твърде ниското качество на институциите е предпоставка за високата корупция, ниския административен капацитет, респективно – неефективни и неефикасни политики и в резултат – високи транзакционни разходи на икономическите агенти и гражданите.
Въпросът за източниците на по-високия растеж в България остава отворен, но този въпрос е доста остър и за целия свят. А пречките за по-високата короративна продуктивност заслужават специален анализ.

2 коментара:

  1. Хубаво е да има място, където човек да прочете нещо различно от фарисейските публикации за растежа, за което благодаря.
    Иска ми се да добавя само, че източниците на растежа и благоденствието на обществата имат и друга обусловеност. В основата на развитието и просперитета стои социалната конструкция - унаследените таланти и ценностната им система. Това понятие в България е с твърде аморфни граници. На операционно ниво ни липсва програмата "обществена полза", която е заложена при развитите общества.
    Оттук вероятно следва, че социалните стереотипи на дадено общество могат да ограничат просперитета и икономическия растеж на националната икономика. Тук някой може да каже " Е, НЕма ма'триал"... Тъжното е, че формираната ни социална инерция ще насочва действията ни все повече в определената по-горе в публикацията негативна посока.

    ОтговорИзтриване