"Социалното
неравенство и
опитите за
неговото смекчаване
Една от особеностите на човешката
природа се проявява в генетично обусловените и неотстраними различия в способностите,
силите и характера на отделните човешки същества. Нееднаквата природна, обществена
и семейна среда също влияе върху начина на живот и мястото на всеки индивид и група
в обществото. Колкото по-високо е развитието на производителните сили, на трудовия
опит, знанията и културата на хората, толкова наследствените различия между тях
обуславят при пазарното стопанство по-голямо социално разслояване и по-силна диференциация
в начина на живот и степента на задоволяване на техните потребности. Защото индивидите
с изключителни интелектуални способности са в състояние с помощта на съвременните
технологии да правят научни открития и да създават продукти с огромна ценност и
значение за обществения прогрес. Като собственици на тези нови продукти те получават
част от добавъчния доход, създаден в резултат нa тяхното прилагане или продажба.
В относително кратки срокове богатството им, имащо формата на капитал, многократно
нараства и не може да се сравнява с богатството на хората със средни способности.
Най-типичен пример са създателите и собствениците на високо технологичните компании
в компютърната индустрия Майкрософт, Ейпъл, Гугъл и други. Мотивация и движеща сила
на дейността им е преди всичко безграничният стремеж към удоволствие в различните
му проявления (самоусъвършенстване, престиж, влияние, слава, богатство). Капиталът
им дава възможност да удовлетворяват почти всички свои желания, включително и вътрешната
потребност от реализиране на своя интелектуален потенциал и себеутвърждаване.
Произведенията на най-талантливите
хора на изкуството и културата, получили признание на публиката, им носят в някои
случаи доходи, които са хиляди пъти по-високи от средните. Съпричастни към богатството
са близките и наследниците на създателите му. Но само до тогава, до като то функционира
като капитал и самонараства. Богатството, материализирано в неликвидни и високо
рискови активи, се стопява и рано или късно изчезва. Наследниците на голямо богатство
могат да го загубят, аконе притежават определени качества и способности за рационалното
му използване като капитал.
На другия полюс на социалната
иерархия са хората с ограничени естествени способности и сили. Те не са в състояние
да получат добро образование и квалификация, необходими за успешно участие в стопанския
живот. Поради това обикновено изпълняват най– прости, тежки или неприятни трудови
дейности и получават ниско възнаграждение. В почти всички страни съществуват социално
и териториално обособени групи, които не са напълно интегрирани в обществото. Най-често
такива групи се формират според етническата или религиозната принадлежност на влизащите
в тях лица. Характерни за тях са ниското образование и квалификация, липсата на
постоянна работа, лошите битови условия, по-големият процент на престъпност и неблагоприятните
перспективи. Дори за членовете на тези групи с висок интелектуален потенциал е трудно
да се откъснат от своята социална среда и да получат добро образование и добре заплатена
работа. Все още съществуват страни и народи с крайно ниско ниво на икономическо
и културно развитие. Близо един милиард от населението в такива райони разполага
с един – два долара на ден за своята издръжка. Бедността, мизерията, болестите,
несигурността за живота и страданията са неотвратими. Най-често причините са в неблагоприятната
природна среда (твърде горещ климат), религиозни предразсъдъци, постоянна политическа
нестабилност. Вълни от легални и нелегални емигранти
от такива страни и райони заливат богатите държави и създават заплаха за работните
места и обществения ред.
В същото време броят на милионерите
и милиардерите в света постоянно расте. Все повече хора получават годишни доходи
от стотици хиляди и милиони долари, предимно под формата на дивиденти и капиталова
печалба от притежавания паричен или интелектуален капитал. За тях практически не
съществуват бюджетни ограничения на разходите за задоволяване на потребностите и
желанията им, колкото и те да са странни, неестествени и с вредни последици за околната
среда и за самите богаташи и техните семейства. Смазващата бедност за едни хора
и огромното богатство и разкош за други поражда остри социални противоречия и конфликти.
Това състояние на обществото, особено в държавите, намиращи се на по-ниско стъпало
на икономическото и културно развитие, се осъжда като най-голяма социална несправедливост
и икономическо зло в съвременния свят. Правителствата и парламентите на развитите
страни, международните хуманитарни организации и финансови институти, както и частните
благотворителни фондации, прилагат различни програми за облекчаване тежкото положение
на бедните и онеправдани народи и социални слоеве. Една от важните цели на програмите
е да съдействат за съживяване на икономиката, повишаване на образованието, квалификацията,
заетостта и доходите на населението.
Резултатите са твърде противоречиви.
Според различни оценки, близо половината от помощите се присвояват от корумпираните
чиновници и хора в сенчестия бизнес. Причината е преди всичко в човешката природа.
Когато един човек се разпорежда с чужди средства, обезличени в някакъв публичен
фонд, той изпитва непреодолим стремеж (и удоволствие) да се облагодетелства от тях.
Не го спират дори високите санкции, доколкото разкриването и доказването на злоупотребите
е труден, скъп и продължителен процес с несигурен резултат. Лишените от морални
задръжки и склонните към риск лица разчитат на вероятността да избягнат болезнените
санкции, като прикрият разхищенията или платят за благосклонността на контролните
органи и съда. Така корупционните практики проникват във всички звена на публичните
власти.
Оказва се, че смекчаването на
бедността и мизерията в повечето случаи има твърде висока цена и незадоволителен
резултат. Теоретици и лидери на левите партии и движения (като Тони Блеър, например)
разглеждат растящото неравенство в доходите в развитите държави като най-съществена
пречка за увеличаване на потребителското търсене, растежа и заетостта. Решение на
проблемите те виждат в засилените регулации и преразпределението на доходите. Като
игнорират негативните последици от такава „лява“ политика, влизаща в противоречие
с интересите на хората като самостоятелни, самоиздържащи се, стопански субекти.
Подобни проблеми възникват и при формирането на публичните социални фондове (пенсионен,
здравен, за подпомагане на безработните и социално слабите и други). Като правило
те са изградени върху принципа на солидарността. Вноските са пропорционални на дохода
на отделните лица, а средствата от тях се разпределят в повечето случаи според нуждите.
Най-последователно е приложен този принцип в държавния здравно-осигурителен фонд.
Но елементи на уравнително разпределение се проявяват и в държавния пенсионен фонд,
където при кризи и недостиг на средства се въвежда таван на
максималните пенсии, а ниските пенсии се индексират с по-висок процент.
Колкото по-висок е процентът на
преразпределение на доходите на едни лица и групи за подпомагане на други, толкова
по-силен е интересът на „нетните донори“ да укриват доходите си и да намаляват вноските
в публичните фондове. Част от стопанската дейност преминава в сивия сектор, което
води до дълбоки деформации в пазара и конкуренцията. И до намаляване на общата ефективност
на националната и световната икономика. Замяната на труда със свободното време е
един от начините да се избегне по-високата норма на преразпределение, обоснована
с целта за повече „равенство“ и „социалната справедливост“. Когато хората с по-големи
естествени способности и доходи ограничават времето и интензивността на своя труд,
икономическият растеж се забавя и не се използва напълно потенциала за повишаване
на общото благосъстояние. Същевременно отслабва мотивацията към труд и икономии
на лицата, които получават повече средства от осигурителните и другите публични
фондове, отколкото е приносът им за тяхното формиране. Едно от най-дълбоките противоречия
на съвременното общество е между необходимостта от смекчаване на социалното неравенство
и изискването за еквивалентност в отношенията между частните собственици, произтичащо
от инстинкта за
самосъхранение.
Водени от материалния си интерес
и инстинкта за самосъхранение, живеещите в нормална обществена среда хора се опитват
импулсивно и осъзнато да постигнат по-пълно задоволяване на своите потребности
(и да изпитат повече удоволствие), като полагат усилия да повишават своите знания,
опит, производителност на труда и доходи. Напрежението и тежестите в процеса на
труда се възприемат като предпоставка за удоволствието, а при свободния творчески
труд и като едно от удоволствията. Но ако обичаите и законите допускат възможността
за безплатно получаване на блага, създадени от другите, мнозинството човешки същества
с охота ще ги приемат, за да избягнат (или смекчат) тежестите и напрежението на
трудовия процес. А някои дори ще нарушават моралните и законовите норми, за да се
облагодетелстват допълнително, особено ако могат да останат безнаказани.
Отрицателните последици от растящото социално разслояване
могат да се минимизират, без да се отрича човешката природа и съответстващите й
отношения на частна собственост и еквивалентна размяна. Едно от условията е да се
снижи значително нормата на преразпределение на брутния обществен продукт чрез публичните
фондове, без да се ощетяват получаващите помощи недееспособни членове на обществото.
Другото условие е принципът на солидарността, който отрича еквивалентността, да
се съчетае по възможност с принципа на личната отговорност и заитересованост, съвместим
с частната собственост, еквивалентната размяна и правото на личен избор. Което означава
да се създават законови и институционални предпоставки за запазване правото на избор
и следователно свободата и отговорността на гражданите на съвременното цивилизовано
и богато общество. Постигането на тези цели зависи в значителна степен от съвършенството
на политическата система и нейната основна институция – държавата.
Човешката природа и обществото, автор Г. Петров, професор, доктор на икономическите науки, издадена 2012 г. от Булгарресурс