събота, 7 юли 2012 г.

По- голям цитат от книгата "Човешката природа и обществото"



"Социалното неравенство и
опитите за неговото смекчаване

Една от особеностите на човешката природа се проявява в генетично обусловените и неотстраними различия в способностите, силите и характера на отделните човешки същества. Нееднаквата природна, обществена и семейна среда също влияе върху начина на живот и мястото на всеки индивид и група в обществото. Колкото по-високо е развитието на производителните сили, на трудовия опит, знанията и културата на хората, толкова наследствените различия между тях обуславят при пазарното стопанство по-голямо социално разслояване и по-силна диференциация в начина на живот и степента на задоволяване на техните потребности. Защото индивидите с изключителни интелектуални способности са в състояние с помощта на съвременните технологии да правят научни открития и да създават продукти с огромна ценност и значение за обществения прогрес. Като собственици на тези нови продукти те получават част от добавъчния доход, създаден в резултат нa тяхното прилагане или продажба. В относително кратки срокове богатството им, имащо формата на капитал, многократно нараства и не може да се сравнява с богатството на хората със средни способности. Най-типичен пример са създателите и собствениците на високо технологичните компании в компютърната индустрия Майкрософт, Ейпъл, Гугъл и други. Мотивация и движеща сила на дейността им е преди всичко безграничният стремеж към удоволствие в различните му проявления (самоусъвършенстване, престиж, влияние, слава, богатство). Капиталът им дава възможност да удовлетворяват почти всички свои желания, включително и вътрешната потребност от реализиране на своя интелектуален потенциал и себеутвърждаване.

Произведенията на най-талантливите хора на изкуството и културата, получили признание на публиката, им носят в някои случаи доходи, които са хиляди пъти по-високи от средните. Съпричастни към богатството са близките и наследниците на създателите му. Но само до тогава, до като то функционира като капитал и самонараства. Богатството, материализирано в неликвидни и високо рискови активи, се стопява и рано или късно изчезва. Наследниците на голямо богатство могат да го загубят, аконе притежават определени качества и способности за рационалното му използване като капитал.

На другия полюс на социалната иерархия са хората с ограничени естествени способности и сили. Те не са в състояние да получат добро образование и квалификация, необходими за успешно участие в стопанския живот. Поради това обикновено изпълняват най– прости, тежки или неприятни трудови дейности и получават ниско възнаграждение. В почти всички страни съществуват социално и териториално обособени групи, които не са напълно интегрирани в обществото. Най-често такива групи се формират според етническата или религиозната принадлежност на влизащите в тях лица. Характерни за тях са ниското образование и квалификация, липсата на постоянна работа, лошите битови условия, по-големият процент на престъпност и неблагоприятните перспективи. Дори за членовете на тези групи с висок интелектуален потенциал е трудно да се откъснат от своята социална среда и да получат добро образование и добре заплатена работа. Все още съществуват страни и народи с крайно ниско ниво на икономическо и културно развитие. Близо един милиард от населението в такива райони разполага с един – два долара на ден за своята издръжка. Бедността, мизерията, болестите, несигурността за живота и страданията са неотвратими. Най-често причините са в неблагоприятната природна среда (твърде горещ климат), религиозни предразсъдъци, постоянна политическа нестабилност. Вълни от легални и нелегални емигранти от такива страни и райони заливат богатите държави и създават заплаха за работните места и обществения ред.

В същото време броят на милионерите и милиардерите в света постоянно расте. Все повече хора получават годишни доходи от стотици хиляди и милиони долари, предимно под формата на дивиденти и капиталова печалба от притежавания паричен или интелектуален капитал. За тях практически не съществуват бюджетни ограничения на разходите за задоволяване на потребностите и желанията им, колкото и те да са странни, неестествени и с вредни последици за околната среда и за самите богаташи и техните семейства. Смазващата бедност за едни хора и огромното богатство и разкош за други поражда остри социални противоречия и конфликти. Това състояние на обществото, особено в държавите, намиращи се на по-ниско стъпало на икономическото и културно развитие, се осъжда като най-голяма социална несправедливост и икономическо зло в съвременния свят. Правителствата и парламентите на развитите страни, международните хуманитарни организации и финансови институти, както и частните благотворителни фондации, прилагат различни програми за облекчаване тежкото положение на бедните и онеправдани народи и социални слоеве. Една от важните цели на програмите е да съдействат за съживяване на икономиката, повишаване на образованието, квалификацията, заетостта и доходите на населението.

Резултатите са твърде противоречиви. Според различни оценки, близо половината от помощите се присвояват от корумпираните чиновници и хора в сенчестия бизнес. Причината е преди всичко в човешката природа. Когато един човек се разпорежда с чужди средства, обезличени в някакъв публичен фонд, той изпитва непреодолим стремеж (и удоволствие) да се облагодетелства от тях. Не го спират дори високите санкции, доколкото разкриването и доказването на злоупотребите е труден, скъп и продължителен процес с несигурен резултат. Лишените от морални задръжки и склонните към риск лица разчитат на вероятността да избягнат болезнените санкции, като прикрият разхищенията или платят за благосклонността на контролните органи и съда. Така корупционните практики проникват във всички звена на публичните власти.

Оказва се, че смекчаването на бедността и мизерията в повечето случаи има твърде висока цена и незадоволителен резултат. Теоретици и лидери на левите партии и движения (като Тони Блеър, например) разглеждат растящото неравенство в доходите в развитите държави като най-съществена пречка за увеличаване на потребителското търсене, растежа и заетостта. Решение на проблемите те виждат в засилените регулации и преразпределението на доходите. Като игнорират негативните последици от такава „лява“ политика, влизаща в противоречие с интересите на хората като самостоятелни, самоиздържащи се, стопански субекти. Подобни проблеми възникват и при формирането на публичните социални фондове (пенсионен, здравен, за подпомагане на безработните и социално слабите и други). Като правило те са изградени върху принципа на солидарността. Вноските са пропорционални на дохода на отделните лица, а средствата от тях се разпределят в повечето случаи според нуждите. Най-последователно е приложен този принцип в държавния здравно-осигурителен фонд. Но елементи на уравнително разпределение се проявяват и в държавния пенсионен фонд, където при кризи и недостиг на средства се въвежда таван на максималните пенсии, а ниските пенсии се индексират с по-висок процент.

Колкото по-висок е процентът на преразпределение на доходите на едни лица и групи за подпомагане на други, толкова по-силен е интересът на „нетните донори“ да укриват доходите си и да намаляват вноските в публичните фондове. Част от стопанската дейност преминава в сивия сектор, което води до дълбоки деформации в пазара и конкуренцията. И до намаляване на общата ефективност на националната и световната икономика. Замяната на труда със свободното време е един от начините да се избегне по-високата норма на преразпределение, обоснована с целта за повече „равенство“ и „социалната справедливост“. Когато хората с по-големи естествени способности и доходи ограничават времето и интензивността на своя труд, икономическият растеж се забавя и не се използва напълно потенциала за повишаване на общото благосъстояние. Същевременно отслабва мотивацията към труд и икономии на лицата, които получават повече средства от осигурителните и другите публични фондове, отколкото е приносът им за тяхното формиране. Едно от най-дълбоките противоречия на съвременното общество е между необходимостта от смекчаване на социалното неравенство и изискването за еквивалентност в отношенията между частните собственици, произтичащо от инстинкта за
самосъхранение.

Водени от материалния си интерес и инстинкта за самосъхранение, живеещите в нормална обществена среда хора се опитват импулсивно и осъзнато да постигнат по-пълно задоволяване на своите потребности (и да изпитат повече удоволствие), като полагат усилия да повишават своите знания, опит, производителност на труда и доходи. Напрежението и тежестите в процеса на труда се възприемат като предпоставка за удоволствието, а при свободния творчески труд и като едно от удоволствията. Но ако обичаите и законите допускат възможността за безплатно получаване на блага, създадени от другите, мнозинството човешки същества с охота ще ги приемат, за да избягнат (или смекчат) тежестите и напрежението на трудовия процес. А някои дори ще нарушават моралните и законовите норми, за да се облагодетелстват допълнително, особено ако могат да останат безнаказани.

Отрицателните последици от растящото социално разслояване могат да се минимизират, без да се отрича човешката природа и съответстващите й отношения на частна собственост и еквивалентна размяна. Едно от условията е да се снижи значително нормата на преразпределение на брутния обществен продукт чрез публичните фондове, без да се ощетяват получаващите помощи недееспособни членове на обществото. Другото условие е принципът на солидарността, който отрича еквивалентността, да се съчетае по възможност с принципа на личната отговорност и заитересованост, съвместим с частната собственост, еквивалентната размяна и правото на личен избор. Което означава да се създават законови и институционални предпоставки за запазване правото на избор и следователно свободата и отговорността на гражданите на съвременното цивилизовано и богато общество. Постигането на тези цели зависи в значителна степен от съвършенството на политическата система и нейната основна институция – държавата.

Човешката природа и обществото, автор Г. Петров, професор, доктор на икономическите науки, издадена 2012 г. от Булгарресурс

Няма коментари:

Публикуване на коментар