неделя, 22 юли 2012 г.

Религията, моралът, финансите и парите





Крис Шеридан (Financial Sense) пише, че един от несъмнените ефекти на намаляването ролята на религията (секуларизация)  е упадъкът на американската култура и общество и обезценяването на колективния морал и на социални нрави. Фундаменталните показатели за морална стойност, които са основа на юдео-християнското общество  ерозират  с ускорени темпове през последните няколко десетилетия. Загубата на традиционните ценности и стандарти отдавна е допринесла за появата на релативизма, който  е причина за несигурността на модерната финансова и парична система. Моралният релативизъм се проявява в разпадането на традиционните ценности на обществото, а неговото проникване във финансовата система днес предвещава спад в бъдещата жизнеспособност на  глобалната икономическа система като цяло.

Тези констатации имат основание, но значението на секуларизацията за моралния упадък на постмодерния свят не  може да се изолира от съпътстващите го комплексни исторически промени през вековете. Нарастването на богатството и промените в обществеите отношения през последните няколко века са предпоставка за промените в мисленето на хората, включително и за промененото им отношение към религията. Социалните теоретици  Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Макс Вебер и Емил Дюркем, твърдят, че модернизацията на обществото ще бъде неизбежно съпроводена със спад в нивото на религиозност. Религиозните вярвания, практики и институции губят социална значимост, поради своята архаичност на фона на развитието на производителните сили, социалната практика, масовото средно образование, масовизиращото се висше образование, науката, технологиите, информацията и съответно – промените в мисленето на хората през последните 500 години. Необходима е нова религия, но ако се помисли добре става ясно, че няма желаещи да я  създадат. И без това парите са новата нетитулована „религия”, а моралът е трудно съвместим с тях. Да,  създаването на нова религии е трудна задача, защото съдържанието й трябва да увлече умовете и сърцата на модерните, образовани, информирани, прагматични, материални и скептични хора. Новите хора не само, че не са религиозни, те не вярват в авторитети, абсолютните истини не се вписват в практицизма на относителната, субективна стойност на нещата, която е различна според индивидуалното възприемане на обстоятелствата и конкретните интереси на хората.

На тази почва моралният релативизъм избуява, аабсолютните  етични стандарти избледняват, разбирането за правилно или грешно вече подлежи на индивидуалния избор на индивида. Всеки може да реши какво е правилно за него самия. Фиксираните стандарти за моралната ценност  не могат да съществуват встрани от променящите се капризи на обществото и правителството. Политическите, корпоративните и финансовите елити, твърде рядко в историята са  давали добър пример за спазване на универсалните етични правила, но в ерата на информацията многобройните простъпки на елитите са широко известни.

Докато  "юдео-християнските" морални стандарти продължават да бъдат в основата на гражданското право, повечето хора, политиците, финансистите и пр. професии се придържат към разбирането, че моралните абсолюти за добро и лошо, могат да бъдат  променяни, в зависимост от конкретните ситуация, човек или обстоятелство.
Поради това, не само финансите са пропити от релативизъм, но и правораздаването е слабо ефикасно. По същество моралният релативизъм руши установените принципи и правила, думата "трябва" става безсмислена, няма невъзможни неща. Понятието „честност” например, напълно загуби смисълъл в съвременния свят и дори доста рядко се употребява, може би поради някакви следи на неудобство.

Все пак, тази реалност не е възникнала внезапно, съвременният релативистичен псевдоморал има своите корени далеч в историята, която  е източник на безброй примери на лицемерен морал и фарисейство в политиката и икономиката, които са стари почти колкото света и когато религията е била силна. В природата на хората е да бъдат алчни, нечестни, мързеливи. Войните, грабежите, правителствените разточителства, високите данъци и прононсираните кражби на политиците са честа практика в последните 600 години. В края на краищата, след Втората световна война, британското, австралийското и американското правителства са силно  задлъжнели (около 240%, 150% и 120% от БВП). Общо взето – нищо ново под слънцето.

Крис Шеридан упреква политиците, че намирайки се в плен на релативизма, изоставят златния паричен стандарт, в резултат на което, с течение на времето  САЩ започва да печата твърде много пари за изплащане на нарастващите дефицити, като позволява неограничена обезценка на долара. Светът е наводнен с долари, а финансовата нестабилност е постоянен спътник на икономиката. Вместо насърчаване на дългосрочна стабилност и инвестициите, финансовата система насочва огромни количества от капитала  към хеджиране и спекулации. Така се подхранва високата волатилност, а резултатът е хаос.  Глобалната финансова система е наситена с огромни количества евтини, по електронен път създадени пари, които са в непрекъснато търсене на най-добрия улов (имоти, злато, сребро и т.н) и бързите печалби. Така изглеждат финансофите пазари, които за зла ирония, са основният индикатор за здравето на икономиката. Техните възходящи индекси са главната грижа на политиците, а  новите и по-масивни вливания на ликвидност са любимия сироп за кашлица на кретащите борси.

Шеридан разглежда връщането към златния стандарт като връщане към моралния абсолютизъм, който ще обърне финансовия  релативизъм в инвестиционния свят. Доста наивно и нереално.  Да, САЩ имат нужда от борд (фискален, валутен) но всичко става, когато е дошло времето за това. Просто кризата в икономиката все още не се е изчерпала.

Проблемът с все по-острия дефицит на морал е много по- труден за решаване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар