петък, 20 юли 2012 г.

Голямата, проблемна финансова индустрия



"Ние нямаме нужда от повече банкери. Това от което имаме нужда са повече фермери. Невидимата ръка ще направи това магически”. Джим Роджърс

Е да, обаче, нещо не е както трябва с „невидимата ръка” на пазара. Наскoро чух по телевизията един добър български музикант да се хвали, че синът му е банкерче в Лондон, „стабилна професия” казва, „ние музикантите съвсем го закъсахме”.

Според теорията, разрастващата се финансова индустрия  в развития свят и нейното непрекъснато усложняване  помагат на икономическия растеж. Но пропастта между теорията и практиката се разширява все повече, особено в светлината на голямата финансова криза от 2008 г.,  и от липсата на наказание за кражбите, злоупотребите и грешките на изпълнителните мениджъри на големите банки в САЩ и в страните от Еврозоната. Последните банкови скандали са симптом на тежкото заболяване на финансовия сектор, което е проблем на цялото общество. Разрастването на финансовия сектор не е съпроводено с адекватен по-висок ръст на БВП, като че ли - напротив.

Свръхкредитирането индуцира кризата, насърчавайки прекомерното  жилищно строителстство, както в САЩ, така и в другите страни. Независимо от различните масщаби, резултатите от кредитния бум навсякъде са голям брой запустяли жилища (хотели в българския случай), спадане цените на имотите, неплатежоспособност и фалити. Особено негативно въздействие имат стимулите за банковите мениджъри за раздаване на все повече кредити, независимо от качеството на кредитополучателите. Масовите, евтини кредити са контрапродуктивни по отношение на ефективното използване на капитала.

Развитието на финансовия сектор вече създава трайна нестабилност. Нещо повече, развитието на финансовия сектор не е безплатно. Разширяването на финансите консумира оскъдните ресурси, които биха могли да бъдат използвани другаде. Големите доходи на заетите на предни позиции във финансовата индустрия  привличат най-добрите студенти, които мечтаят да работят като мениджъри на хедж фондове.

Изследванията върху  размера на финансите в една икономика използват показателите за относителния дял на заетостта и делът  на добавената стойност. Следва да се има предвид, че добавената стойност се определя от обема на комисионните, които финансовите посредници получават за предоставените от тях услуги. Събраните данни за 16 страни от ОИСР от 1980 до 2009 година показват, че и двата параметъра растат извън определените като рационални нива: 3,2% дял на  затостта и 6,5% дял на добавена стойност в областта на финансите в брутната добавена стойност на икономиката. Въз основа на данните за 2008 г. се констатира, че цифрите за заетостта във финансовия сектор в Съединените щати, Канада, Обединеното кралство и Ирландия са отвъд прага  от 3.2% (4.1%, 5,7%, 3,5% и 4,5%), а в Съединените щати и Ирландия добавената стойност е също отвъд рационалния праг  (7,7% и 10,4%).

Освен това, дебатите за необходимата регулация върху финансовите транзакции остават безплодни. Твърденията на банкерите за достатъчната ефикасност на невидимата ръка на пазара са съвсем прозрачни на фона на тяхната безотговорност, поглъщаща все по-голяма част от парите на данъкоплатците.

Невидимата ръка на пазара не работи без фалити на банки и то на големи банки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар