неделя, 28 октомври 2012 г.

Светът, в който живеем


Целият свят отново ще наблюдава професионалното шоу на иборите за президент на САЩ. Скоро Америка ще избере следващият си президент. В  американизирана световна икономика, където  очакванията за промяна на модела на икономическата политика на САЩ са в сферата на позитивните илюзии, интересите от запазване на статуквото са доминиращи. Политиката се превръща все повече в една безполезна игра, в която демократичното магаре и републиканският слон се надпреварват в единствения коридор на харчене на все повече пари за спасяване на всички големи и по-големи икономически играчи. Политическата иконография е останала непроменена в продължение на повече от 100 години, но при създаването й в средата на 19 век от карикатуриста Томас Наст, тя е имала силата да разграничи сложните разнопосочни политически идеи и така да подпомогне поне малко съзнателния политически избор между симпатичното  демократично магаре и чаровния републиканския слон.


http://blogs.smithsonianmag.com/design/files/2012/10/donkey-and-elephant.jpg

Днес идеологическите  платформ на демократите и републиканците са толкова размити и преплетени, така силно пропити от практична безпринципност и   популистки послания, че рационалният смислен избор е почти невъзможен. Добре, че остават традиционните емоционални пристрастия към конкретните книжни идеологии, които отдавна нямат никакво практическо значение, та все пак хората отиват до урните.

Трайното отстъпление от икономическите принципи на капитализма, отказът от благоразумие във финансите и от дисциплината на фалита и несъстоятелността, както и  поощряването на вредното икономическо поведение, дават отровни плодове.  На фона на все по-честите „социалистически” решения в икономиката, които са особено любими на политиците от всички партии,  републиканският кандидат за Белия дом – Мит Ромни се опита да предложи по-пазарно решение на проблемите на трайно закъсалата автомобилна индустрия на САЩ. Ромни  каза, че ще се разчита на частно финансиране, в рамките на управляван фалит на трите големи компании за производство на автомобили. Проблемът е, че това е доста нереалистично без нови огромни федерални разходи, особено за изплащания на обезщетения на освободените от работа. Администрациите  на Буш и Обама само отложиха решението, като наляха милиарди долари публични ресурси в Дженерал Моторс и компания и придобиха част от акциите на фрмите. Това, уви, не доведе до  преодоляване на неефективността и ниската конкурентноспособност на производството. Фалитът и несъстоятелността не са достатъчно социални и политически изгодни практики, така че ако Ромни спечели президентския пост, едва ли ще осъществи непопулярните мерки, които обещава.

Светът в кйто живеем е в дълбока криза. Джей Лено се шегува: „Президентът Обама отлетя за митинг в Лас Вегас снощи. Въпреки това, той не посети някое от казината. Знаеш ли защо? Когато имате  16 трилиона долара дълг, не ви пускат вътре.”

Спирачката за натрупване на нов дълг не работи нито в САЩ, нито в Еврозоната, нито в Япония и Китай. Данните за заетостта в САЩ са фалшиви, Еврозоната е  трайно неплатежоспособна, за съжаление и Германия влиза в рецесия, новите лесни пари са слабо ефикасни. Инфлацията расте, благосъстоянието намалява. Политическият консенсус се постига основно около  мерките за печелене на време, но проблемите остават и непрекъснато се задълбочават.

А българските политици очакват добра 2013 г., заложили са високи бюджетни приходи и са планирали още по-големи социални разходи. Разбира се, това е така, защото идват избори. Не е вредно, обаче, управляващите да си сверят часовниците с реалното икономическо положение в глобалния свят, за да не паднат от високо догодина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар