сряда, 31 октомври 2012 г.

Икономическите ползи от урагана Sandy

http://www.urbanghostsmedia.com/wp-content/uploads/2011/04/steve-mcghee-disaster-illustrations.jpg


Продължават силно негативните новини за опустошенията, причинени от урагана Sandy, който се оказа необичайна буря,  последиците от която са трудно предвидими. В края на сезона на ураганите в Атлантическия океан, след като се сближат със студени фронтове от запад и север, стават наистина пост-тропически циклони и  имат потенциала да предизвикат епично унищожение. Предварителните оценки на щетите от урагана Айрин  през 2011 г. бяха за около 7 млрд. долара, но в крайна сметка загубите  достигнаха между  15 до 20 млрд. долара. Изглежда, че Sandy ще доведе още по-мащабни щети, които се очаква да достигнат около  35 - $ 45 млрд. долара.

Не закъсняха обаче и успокояващите коментари за икономическите ползи от природно бедствие, които дори биха могли да бъдат толкова големи, че да тласнат анемичното икономическо оживление /ако има такова изобщо/ в САЩ.

Питър Морици  пише, че разходите за възстановяване на щетите от природното бедствие ще отприщят частните разхди за реконструкция в размер на 15 до 20 млрд. Долара и така ще се мобилизират неизползвания капацитет в строителството и ще  облекчат борбата с упоритата безработица.

Вероятно е дори, тази  цифра да нарасне, тъй като много от разрушените активи – домове, заведения, пътища и пр. ще бъдат разширени, а капацитета на бизнеса – ще бъде увеличен. В условията на предизборна борба политиците ще бъдат твърде щедри и ще се опитат да  пожънат максимални девиденти от мнимия алтруизъм, бюрокрацията ще има нова работа с разпределяне на пари и одобряване на проекти.

Педварителните оценси са, че около  15 млрд. до  20 млрд. долара похарчени за възстановяване след урагана ще доведат до около  27 млрд. до $ 36 млрд. Долара нарастване на  общата икономическа активност. Печалбите от по-модерни и продуктивни жилища, бизнес, и други физически активи се очаква да бъде около 10 млрд. долара.

Практиката показва, че в съвременните условия  краткосрочните икономически ползи / в рамките на 2-3 години/  от хвърлянето на пари за възстановяване от природни бедствия   се изразяват в подобрена икономическа активност, заетост и растеж, след което техният ефект спада и се претопява от структурните проблеми в развитите икономики. Ясен пример за това е Япония, която след разрушителното земетресение от 2011 г. отбеляза кратък период на висока икономическа активност, а в момента отново се бори с липсата на растеж. Японската централна банка отново печата големи количества книжни пари. Не по-малък проблем е разпиляването и отклоняването на щедрите пари за възстановяване, което се признава в Япония, а САЩ не дават индикации да са по- ефективни и некорумпирани от японците.

Така че, едва ли ураганите могат да донесат големи и трайни икономически и политически дивиденти, но никой няма да се откаже от милиардите за възстановяване, а президентът Обама има шанс да  подобри изборните си позиции.

неделя, 28 октомври 2012 г.

Милтън Фридман за парите на другите



Големият растеж на правителството настъпва вследствие на добри хора, които се опитват да вършат добро. Но начинът, по който те  се опитват да  правят добро е опорочен в основата си. Те са се опитвали да  правят добро с парите на другите хора. Правенето на добро с парите на другите хора има два основни порока. На първо място, те никога няма да харчат парите на някой друг толкова внимателно, колкото харчат своите собствени пари. Така че голяма част от тези пари  неизбежно се губи. На второ място, и също толкова важно - не може да се прави добро с парите на други хора, освен ако първо не се вземат парите  от тях. Прилага се сила - изпраща се полицай, за да вземе парите от джоба на някого – това е фундамента на философията на социалната държава.

Milton Friedman’s 1978 monograph, Tax Limitation, Inflation & the Role of Government:

Светът, в който живеем


Целият свят отново ще наблюдава професионалното шоу на иборите за президент на САЩ. Скоро Америка ще избере следващият си президент. В  американизирана световна икономика, където  очакванията за промяна на модела на икономическата политика на САЩ са в сферата на позитивните илюзии, интересите от запазване на статуквото са доминиращи. Политиката се превръща все повече в една безполезна игра, в която демократичното магаре и републиканският слон се надпреварват в единствения коридор на харчене на все повече пари за спасяване на всички големи и по-големи икономически играчи. Политическата иконография е останала непроменена в продължение на повече от 100 години, но при създаването й в средата на 19 век от карикатуриста Томас Наст, тя е имала силата да разграничи сложните разнопосочни политически идеи и така да подпомогне поне малко съзнателния политически избор между симпатичното  демократично магаре и чаровния републиканския слон.


http://blogs.smithsonianmag.com/design/files/2012/10/donkey-and-elephant.jpg

Днес идеологическите  платформ на демократите и републиканците са толкова размити и преплетени, така силно пропити от практична безпринципност и   популистки послания, че рационалният смислен избор е почти невъзможен. Добре, че остават традиционните емоционални пристрастия към конкретните книжни идеологии, които отдавна нямат никакво практическо значение, та все пак хората отиват до урните.

Трайното отстъпление от икономическите принципи на капитализма, отказът от благоразумие във финансите и от дисциплината на фалита и несъстоятелността, както и  поощряването на вредното икономическо поведение, дават отровни плодове.  На фона на все по-честите „социалистически” решения в икономиката, които са особено любими на политиците от всички партии,  републиканският кандидат за Белия дом – Мит Ромни се опита да предложи по-пазарно решение на проблемите на трайно закъсалата автомобилна индустрия на САЩ. Ромни  каза, че ще се разчита на частно финансиране, в рамките на управляван фалит на трите големи компании за производство на автомобили. Проблемът е, че това е доста нереалистично без нови огромни федерални разходи, особено за изплащания на обезщетения на освободените от работа. Администрациите  на Буш и Обама само отложиха решението, като наляха милиарди долари публични ресурси в Дженерал Моторс и компания и придобиха част от акциите на фрмите. Това, уви, не доведе до  преодоляване на неефективността и ниската конкурентноспособност на производството. Фалитът и несъстоятелността не са достатъчно социални и политически изгодни практики, така че ако Ромни спечели президентския пост, едва ли ще осъществи непопулярните мерки, които обещава.

Светът в кйто живеем е в дълбока криза. Джей Лено се шегува: „Президентът Обама отлетя за митинг в Лас Вегас снощи. Въпреки това, той не посети някое от казината. Знаеш ли защо? Когато имате  16 трилиона долара дълг, не ви пускат вътре.”

Спирачката за натрупване на нов дълг не работи нито в САЩ, нито в Еврозоната, нито в Япония и Китай. Данните за заетостта в САЩ са фалшиви, Еврозоната е  трайно неплатежоспособна, за съжаление и Германия влиза в рецесия, новите лесни пари са слабо ефикасни. Инфлацията расте, благосъстоянието намалява. Политическият консенсус се постига основно около  мерките за печелене на време, но проблемите остават и непрекъснато се задълбочават.

А българските политици очакват добра 2013 г., заложили са високи бюджетни приходи и са планирали още по-големи социални разходи. Разбира се, това е така, защото идват избори. Не е вредно, обаче, управляващите да си сверят часовниците с реалното икономическо положение в глобалния свят, за да не паднат от високо догодина.

петък, 26 октомври 2012 г.

Нищоправене чрез референдум

http://s5.favim.com/mini/54/beach-bob-marley-dont-worry-be-happy-flipflops-525920.jpg


По повод на политическата истерия и посредстевните журналистически коментари около предстоящия референдум за АЕЦ Белене и предвид това, че отново ще се изхарчат без полза някакви пари, които обаче са изработени от горките данъкоплатци, имам няколко коментара.

Установено е, че усилията за упражняване на правото на глас на мнозинството избиратели  са резултат на  емоционален, а не на рационален избор. Размислите по този въпрос не са  твърде популярни, особено ако си мислим, че  шансът нашия глас да се отрази на някакъв позитивен краен резултат от президентските, парламентарните или прочие избори, е различен от нула.

Ако се върнем на въпроса за предстоящия референдум, веднага можем да направим дълъг списък с емоционални мотиви за гласуване, независимо колко глупаво  е зададен въпроса на него. Например множеството патриотарски и идеологически емоции от сорта:

·         Това е български граждански дълг
·         Ние трябва де сме лидер в атомната енергетика
·         Трябва да запазим нашата позиция на енергийна сила на Балканите
·         Много носталгия и обида ни се натрупа от закриването на  блоковете в АЕЦ Козлодуй
·         Комунистите си правят референдум и т.н.

Колко от избирателите ще се опитат да намерят информация и анализи за иновациите в  атомните енергийни технологии и как стои нашият проект на техния фон, за бъдещето на тези технологии на фона на възобновяемите енергийни източници, за прогнозната цена на киловатчас от новата атомна мощност и ще може ли при тази цена да се изнася електроенергията? Тези и още куп въпроси са в областта  на икономиката и изискват компетентентно внимание. Лошото е, че в нашия случай редките рационални решения при гласуването на референдума е почти блокирано от партийните псевдо компетентни аргументи, които са явно инспирирани от конкретния скрит икономически интерес. Независимата експертиза /ако има такава, защото който плаща анализа, той поръчва музиката/ е изтласкана от идеологизираните, пристрастни аргументи и няма шанс да бъде особено полезна.

Убеждават ни, че ще бъдем добри граждани, като гласуваме, а ако не гласуваме – ние сме незаинтересовани, необвързани или твърде мързеливи. Бутафорната демокрация и невежеството на мнозинството, обаче, обезмислят цялото упражнение.

Можем да сме спокойни и да гласуваме и да не гласуваме, решението, както винаги, ще бъде наложено от олгархията.

вторник, 23 октомври 2012 г.

До къде стига глупостта?


За новата си книга, „Обичай ме”, фотографът Зeд Нелсън пътува до 18 страни в продължение на пет години, документирайки крайните мерки, предприемани от хората в стремежа  им към козметично съвършенство. Обезпокоителните и твърде неприятни за гледане  снимки на Нелсън, чийто обекти са пластични хирурзи, кралици на красотата и културисти, подчертават парвенюшката глупост на огромен брой хора, която е със сериозни икономически импликации. Красотата в кавички е мащабна глобална индустрия и струва $ 160 млрд. на година. Банките вече предлагат заеми за пластична хирургия. Американците харчат  повече всяка година на красотата, отколкото за образование.

Подобряването на човешкото тяло със средсвата на пластичната хирургия става една нова религия.

Пътувайки в различни страни,  Нелсън забелязал,  че глобалните стандарти за красота вече са  зловещо хомогенизирани: избелващите кожата продукти в Африка се конкурират с  хирургическите процедури "западни" очи в Азия.

"Когато пристигнах в Иран, бях изумен", казва Нелсън. "Моят преводач е имал операция на носа, тъй както майка си, сестра си и двамата си най-добри приятели. Хората  гордо се разхождаха по улиците с превързани носове, развълнувани, че са новите собственици на малки,  американски стил носове ".

В книгата на Нелсън, пластични хирурзи са описани като особено мощните емблеми на световната мания за красота. "Пластичната хирургия и специалистите в бюти индустрията са неизбежна част от феноменалните пристрастия към подобренията на тялото", казва той.

Паради естетически съображения не включвам снимка в поста, но 9 фотографии от албума на Нелсън може да бъдат  видяни на адрес:

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Още нещо за материалното богатство

http://i1.helikon.bg/products/7101/16/167101/167101_b.jpg

Всички хора мечтаем за богатство и особено  за понятното за всички   – материално богатство. Натрупването на материално богатство е равносилно на дълготраен финансов успех и предполага наличието на определени индивдуални качества и множество социални фактори.

Какви са причините зазначителните различия в личното благосъстояние /финансови и материални активи/ на отделните индивиди? Има хора, в ранните етапи на кариерата им, които са имали  шанс да натрупат бързи пари и  активи, не само чрез труд но има и  такива, които са претърпели поражения или лични нещастия, а и такива, които просто живеят в части на света, където възможностите за създаване на  богатство  са силно ограничени. Не рядко придобиването на голямо състояние  е  комбинация от талант и упорита работа, или просто е предопределено от късмета да бъдеш на точното място в точното време.

Накратко, съзнателните човешки действия и късметът имат основна заслуга за постигането на финансовия успех, а причините за човешките решения, стимулите за образование и труд  обясняват голяма част от успеха по пътя към материалното богатство. Обстоятелствата извън нас определят в значителна степен системата от стимули и така мотивират едно или друго индивидуално икономическо решение. Такъв външен фактор, формиращ основни икономически стимули е икономическата свобода и в частност – данъчното облагане.

Частното богатство е източникът за финансиране на всички функции на държавата, поради което данъчното облагане е  основен фактор в матрицата на стимулите за финансовия успех. Икономическото значение на  данъците е многостранно и често изгражда непродуктивни стимули. Високото облагане на успеха, който  се дължи на чист късмет може да има обезкуражаващ ефект, и така се стимулира разрастването на офшорните зони. Високото облагане на успеха, който се дължи на упорита работа може да породи стимули за замяна на труда с продължителна почивка, намаляване на доходите и съответно - на събраните данъци. Облагането на финансовия успех, дължащ се на талант, може да предизвика някои талантливи хора да заменят тези дейности, с по-слабо социално полезни дейности, които са по-доходни.

В резултат на това, обективно се оформя едно значително неравенство във финансовия успех на отделните индивиди, което е обект на непрестанни обсъждания от икономистите и вече става основна грижа на политиците, които усещат своите позиции разклатени от електоралното недоволство от поляризацията на доходите. 

Анализаторите на Кредит Сюиз са направили опит да оценят глобалното богатство на планетата и неговото разпределение. Колкото и да е условно измерването, „Пирамидата на богатството” представена в Доклада на институцията дава интересна информация. Пирамидата  на богатството се основава на данни и оценки за средата на 2012 г.   И осигурява моментна снимка на модела на богатството  в рамките на възрастното население. Горният слой на пирамидата е основният двигател на потоците от частни активи и инвестиционни решения. Новите притежатели на богатство в средния и  основния сегменти с основание се разглеждат като източник на голяма динамика, предизвиквайки непрекъснати промени в потреблението и индустриалното развитие .

През 2012 г.   3,2 милиарда души - повече от две трети от световното население в зряла възраст – имат богатство под 10 000 щатски долара и още един млрд. (23% от възрастното население) са поставени в диапазона от 10,000 до 100,000 долара. Тази картина е доста разочароваща и показва, че въпреки значителния икономически прогрес в последните двеста години, голямата част от населението на земята има доста скромно богатство. Само 373 000 000 възрастни (8 на сто на света) имат активи от над 100,000 щатски долара.

Пирамидата на богатството през 2012 г. до голяма степен е подобна на тази за предходната година, с изключение на факта, че общото намаление на общото богатство води до нарастване на дела на най-бедните възрастни от 67,6%  за 2011 г. до 69,3% за тази година.



Естествено най- богатите хора са най- много на брой в САЩ, следвани от Япония. Колко от тези милиони се дължат на труд и талант и колко на дейности на ръба и извън закона е интересен въпрос, но информацията за това е непредставителна и измервания липсват.


http://www.theatlantic.com/business/archive/2012/10/where-the-worlds-millionaires-live-in-1-graph/263604/

събота, 13 октомври 2012 г.

Да флиртуваш с мнозинството




В последние седмици набира скорост политката за нетърпеливо задължаване на масовия /средния/ избирател  и маргинализиране на малцинството предприемчиви граждани у нас. Внушителната прослойка на пенсионерите и нискоквалифицираните избиратели  в България ще получат съответно 10-15 лева към пенсията и поредно повишение на заплатата на хората без квалификация /минималната заплата/. Този флирт с мнозинството избиратели е с предизвестени незадоволителни ефекти – мизерията на масата пенсионери няма да намалее с тези 10 лева, при вече трайно високата инфлация, а нискоквалиицираните работници по-верояно ще останат безработни в условията на дефицит на квалифицирани специалисти на пазара на труда и ограничените  възможности на работодателите в кризата. Това не е сложно да се разбере, но първосигналните предизборни рефлекси на политиците са железни. И така – търсят се парите за „щедрите” предизборни жестове. Единственият източник биха били нови данъци върху доходите на работещите и спестяващите българи. Политиците вероятно са си мислили, че данъкът върху лихвите по депозитите би бил  най-невинния нов данък, но това явно не е така – умни хора изписаха куп аргументи срещу него.

Какво остава на  предприемчивите българи, живеещи в демокрация, заобиколени от постоянно ухажваното, непродуктивно мнозинство? Към това трябва да се добави и високата цена на легалната стопанска активност, резултат на високата корупция и липсата на работеща съдебна система. Изходите са в сивата икономика и имиграцията, като и двете възможности са свързани с трудни решения, големи рискове и потенциални загуби.

Поради глупавата държава, все повече млади и предприемчиви българи се вливат в редиците на световната имиграция /тук/, и се присъединяват към  многото хора на земята, за които националните политики са по-лоши от тези в някои по-умни държави. За съжаление, обаче  писаните и неписани емиграционни  ограничения, в условията на нарастващия национален егоизъм, окончателно оформят  несвободната и  несправедлива среда за  живот на зимята.

Флиртът на правителството с мнозиството е по-вероятно да  засили и без това големия процес на изтощаване на човешките  ресурси в България и така да обрече пазара на труда на траен дефицит на качествена работна ръка. Иронията е, че ефектът върху фиска е предизвестено негативен. Поради ерозията на данъчната основа на приходната част на бюджета  ще са необходими още нови данъци, за да се осигурят милиардите, необходими за  пенсии.

Дори ако се прости предизборния флирт на правителството с мнозинството /пенсионерите са нашите родители, пък и тази безплодна практика се прилага почти навсякъде/, не всички могат да се се примирят с трайно глупавата държава и ще търсят по-добри места за работа и живот, колкото и да е трудно това. 

вторник, 9 октомври 2012 г.

Сенчестата статистика и политиката



http://images.businessweek.com/ss/06/02/shadoweconomy/image/ba04015.jpg

След няколко дни без интернет /пътувах в развита Европа, където достъпът до интернет се оказа, поне за мен, по-сложен и скъп, отколкото в България / прочетох в американски икономически сайтове /тук и тук/ колко са съмнителни данните за спадането на безработицата до 7.8% и 114 000 -те  нови работни места през септември В САЩ. Естествено данните имат повече политически смисъл, отколкото икономически, защото безработицата остава трайно висока, а тенденциите са неясни.

Все пак твърденията за тотално изкривяване на данните са вероятно пресилени, но съмненията в  коректността на икономическата информация, предоставяна на публиката от правителствените институции се разширяват все повече. Въпросът е сложен, защото засяга професионалната етика на рабтещите в тях, които в голямата си част са вероятно и много добри експерти. Освен, че моделите за измерване на икономическите агрегати са малко или повече несъвършени и манипулируеми, резонно е да се мисли също така, че повечето камъни са в градината на политиците и техните „внушения” в периода на предизборната борба. Още повече  - при неубедителната изява на Барак Обама в последния президентски дебат.

На този фон е твърде интересно  как статистиката ще обслужи политиците в България при изборите догодина. Този път едва ли ще изостанем от американците. От гледна точка на критичното осмисляне на правителствената икономическа информаця, обаче, сме безнадеждно изостанали.

вторник, 2 октомври 2012 г.