Икономическият нонсенс

http://s8.favim.com/mini/72/sunny-awsome-blonde-blue-711973.jpg

Не е изненадващо, че в САЩ растежът е анемичен, в най-добрия случай. Във Великобритания, икономиката се  колебае между стагнация и рецесия. А растежът в Еврозоната е  заменен с може би най-дългата рецесия. Наистина,  9 от 17 –те страни, включително и Франция са в рецесия, а безработицата в елитния клуб се задържа   на ниво от 12.1%.

Професор Стив Ханке резонно твърди, че докато Съединените щати, Великобритания, и  Европейския валутен съюз  продължават да поддържат текущия шизофренннен микс на паричната политика, горещите пари от тези страни ще продължават да изтичат в чужбина, а кредитът за частния сектор ще остане замразен.

Икономическата политика на нулевите номинални лихви, която доминира в САЩ, Великобритания, а вече и в Еврозоната се критикува от все повече икономисти, но явно арсеналът на финансовата политика е съвсем беден и не разполага с други оръжия.

Грег Манкю цитира икономистите, които описват тази ситуация като капан на ликвидността. Според теорията, в полза на ликвидността, експанзионистична парична политика действа чрез намаляване на лихвените проценти и в отговор на това - стимулира инвестиционните разходи. Но, ако лихвените проценти вече са паднали почти до нула, може би паричната политика вече не е ефективна. Номиналните лихвени проценти не могат да паднат под нулата: Вместо да вземат  заем при отрицателен лихвен процент, хората просто държат пари в брой. В тази среда, експанзионистична парична политика повишава предлагането на пари, прави портфейла от активи на обществеността по-ликвиден, но тъй като лихвените проценти не могат да паднат по-нататък, допълнителната ликвидност, не може да има някакъв ефект. Съвкупно търсене, производството и заетостта остават в "капана" на ниските нива.

По- тежкото обвинение е, че кредитната криза е създадена от политиката на ФЕД да поддържа основната лихва почти нулева. Следствие от това е затишието на пазара на междубанковото кредитиране, тъй като банките имат малък финансов стимул да отпускат заеми една на друга. Освен това, така наречените горещи парични потоци, които са били наливани в азиатските икономики, включително в Китай, са следствие на интересите на  инвеститорите в развитите страни (с по-ниски лихвени проценти) да разпределят все по-нарастващ обем на капитала за инвестиции в развиващите се страни (с по-високи лихвени проценти). През последните години, горещите пари, изтичащи от САЩ и Европа подкрепят предлагането на пари в Азия, а кредитирането в Еврозоната и Великобритания изостава видимо от растежа на паричната маса.

Надеждите са, че чувствителният спад в търсенето на кредити в развитите страни ще се отрази в  намаление на  реалните лихвени проценти, което ще доведе до обезценка на долара и еврото на валутните пазари и ще насърчи потреблението и инвестиционната дейност (включително  в инфраструктура), а слабите валути ще  стимулират износа. В обратната посока обаче действат повишаващите се цени на петрола и слабата производителност, които подкопават конкурентноспособността на износа и ще подтиснат реалното увеличение на заплатите.

Логично е загубата на богатство да увеличи предлагането на работна сила и да се постигне увеличаване на заетостта. Но загубата на богатството  идва от срива на жилищния пазар и неблагоприятното развитие в условията на търговия (по-високи цени на петрола.) Нетният  ефект върху инвестициите и потреблението е двусмислен.

Все по-ясно е, че централните банки в САЩ и Европа са неспособни да овладеят кризисните ефекти на провежданата от тях парична политика. Освен всичко друго, това няма как това да не се отрази и в катастрофалната девалвация на кономическата професия.