петък, 24 май 2013 г.

Алчността и......



http://pcdn.500px.net/34061604/45bc1b21772141fb46b3a135ac06b460606811cf/3.jpg


Свидетели сме на напоителната битка на политиците с алчността: евробюрократите се мъчат да регулират космическите бонуси на управляващите мениджъри във финансовите институции и в корпорациите в реалния сектор и постоянно обсъждат подобрения в закодателството за контрол върху финансовите злоупотреби на белите якички във всички сектори, примерите за които нарастват постоянно. 
Мислейки си  колко е нерешим проблемът с алчността, попаднах на анализа на  Matthew T. Clements от St. Edward’s University, озаглавен „Self-interest vs. Greed and the Limitations of the Invisible Hand .
Тезата на Клемънтс е, че екстремното преследване на личния интерес от страна на ключови пазарни играчи, в значителна степен влошава ефективността на пазарите, които могат да функционират по-добре, ако има подходяща правна рамка за ограничаване на поведението на участниците на пазара, което е мотивирано от прекомерна алчност. Той веднага признава, че правната рамка е неизбежно посредствена, поради което "алчните" участници на пазара, които се стремят да спечелят за сметка на другите обикновено могат да намерят  начин да го направят. Материалните злоупотреби могат да бъдат извършени в рамките на правната рамка, или в нарушение на закона, който е труден за прилагане. Тъй като правната система е неперфектна, а административният контрол винаги е формален и не достатъчно ефикасен, то те като цяло не гарантират, че пазарите могат да функционират ефективно.
Дори за момент не може да се допусне, че е напълно приемливо  хората да бъдем алчни, като разчитаме, че подходящата правна регулация просто трябва да  ограничи прекалената алчност на  хората, така че те да не могат да правят нищо лошо. Правната система, често поради практически съображения не успява да постави съответните ефикасни ограничения върху пазарното поведение, мотивирано от алчността. Като правило   законите изостават от развитието на пазарите, съветниците на депутатите и самите те трябва да учат много, за да знаят как да регулират неща като нова продукти или нови инвестиционни инструменти. Подходящото регулиране може да стане ясно с течение на времето, но почти винаги то ще бъде закъсняло. Тези въпроси драстично се усложняват като се вземе предвид  и влиянието, което участниците на пазара имат върху закодателния процес. Големите фирми, по-специално, често влияят на законотворчеството като лобират пред правителство и имат интерес да дезинформират депутатите в своя полза. Освен това, в допълнение към трудностите при създаване на оптимални закони, съществуват трудности  и за прилагането им: участниците на пазара може да бъдат в състояние да нарушат закона без да бъдат открити, или манипулират правна система, за да се избегне наказание, когато са заловени  в нарушение на закона.
Все ми се струва обаче, че борбата с алчността обективно е съвсем обречена в днешното консуматорско общество, при което децата се преждевременно пораснали, защото  икономиката чака от тях да купуват и да потребяват все повече, иначе тя няма  да расте и да расте. Всички сме жертви на маркетинга. Няма такова нещо като достатъчно в материалното ни битие и това се дължи на сегашния  икономически модел. Ние вкупом малко или повече се  поддаваме на идеята, че животът е поредица от закупуване на продукти, които са били изложени и чиито качества и параметри са били предварително установени и одобрени.  
Симптоматично е, че в борбата с алчността все по-малко се разчита на ролята на моралните ограничения, респективно – на  значението на религиозното възпитание. Може ли да се разчита особено и на ролята на други институции - образованието, семейството, които да  насърчават по-етичното поведение при преследване на личния интерес? Едва ли, когато повелята „не кради” е пометена от всесилния дух на материалния успех, който е основна житейска цел на съвременния човек. Защото  готови ли сме да работим много и още по- много, за да бъдем материално богати? А дали огромният труд гарантира богатство?  И какво количество човешки труд може да бъде осигурено от ограничените ресурси на планетата? Въпросите са много, а отговорите по-често не са утвърдителни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар