http://www.pinterest.com/pin/255508978835028757/
вторник, 23 декември 2014 г.
неделя, 14 декември 2014 г.
Банално -корупция
"В България корупцията е достигнала кризисно ниво, което влияе негативно върху живота на всеки един гражданин, посочи заместник-посланикът на САЩ в София Брус Бъртън пред представители на българската съдебна власт по случай Международния ден за борба с корупцията."
Все отвън говорят за българската корупция. Говорят чужди дипломати, като дипломатическият език все пак дава представа за корупционния дизастаър на тази територия, където държавата я няма, или по-точно - има я, но е заета само с грижата за себе си. Българите незнайно защо плащат данъци. Публичните услуги - здраве, обучение, лична сигурност, неприкосновеност на частната собственост са толкова трудно достъпни на някакво прилично качество, че гражданите нямат избор. Само един път има - в чужбина.
От бългаските политици не се чува една дума за корупцита, та как ли да се очакват някакви действия от тях срещу нея. Те дори не знаят как, те самите са символ на корупцията. Няма сделка без рекет от страна на администрацията в тази бедна и все по-бедна страна.
Коя институция държи палмата на първенството по корупция? Дали прокуратурата, съда, полицията, или мутризираните общински администрации в морските общини? Сложен въпрос. Та те всички са си държавички в кухата държава. Мафиотски държавички с техните правила и закони, които решават кой да работи и кой не, но всички трябва да им плащат рекета - с пари, с имоти и така.
Политиците дирижират всичко това, обаче нагло и лицемерно се чудят как така магистратите не искат да си реформират системата. Те не им пречат и не са ги оплели във всевъзможни зависимости, нали. А на магистратите така им е комфортно и доходно.
Може да приемат България в Шенген - и на еврократите им омръзна, но докато институциите са парализирани от корупцията, просперитетът все ще се отлага. Вече сме по-бедни не само от румънците, но и от хърватите.
България е банановата република на Европа, но без бананите.
От бългаските политици не се чува една дума за корупцита, та как ли да се очакват някакви действия от тях срещу нея. Те дори не знаят как, те самите са символ на корупцията. Няма сделка без рекет от страна на администрацията в тази бедна и все по-бедна страна.
Коя институция държи палмата на първенството по корупция? Дали прокуратурата, съда, полицията, или мутризираните общински администрации в морските общини? Сложен въпрос. Та те всички са си държавички в кухата държава. Мафиотски държавички с техните правила и закони, които решават кой да работи и кой не, но всички трябва да им плащат рекета - с пари, с имоти и така.
Политиците дирижират всичко това, обаче нагло и лицемерно се чудят как така магистратите не искат да си реформират системата. Те не им пречат и не са ги оплели във всевъзможни зависимости, нали. А на магистратите така им е комфортно и доходно.
Може да приемат България в Шенген - и на еврократите им омръзна, но докато институциите са парализирани от корупцията, просперитетът все ще се отлага. Вече сме по-бедни не само от румънците, но и от хърватите.
България е банановата република на Европа, но без бананите.
неделя, 30 ноември 2014 г.
Цитат на деня
Everything we see hides another thing, we always want to see what is hidden by what we see, but it is impossible. Humans hide their secrets too well.
Rene Magritte
сряда, 12 ноември 2014 г.
Бил Бонер: How to Commit Financial Suicide
Препечатвам този пост на Бил Бонер, за модерните източници на богатството, което, уви, ще се изпари в следващия спукан финансов балон.
How to Commit Financial Suicide
Hey… you want a wealth effect? I’ll give you a wealth effect!”
By Bill Bonner, Chairman, Bonner & Partners:
Stocks are trading at a new record. Works of art hit a new record too.
From Bloomberg:
An almost 6-foot-tall Jeff Koons white plaster sculpture of a woman holding three Hermes Birkin bags sold for $4 million last night at a charity auction in New York, 60% more than similar works fetched in the past.The sale of “Gazing Ball (Charity)” followed last week’s tally of $673 million for Impressionist and modern art sold at Manhattan auctions, setting the stage for a potential record season if high prices continue this week.“I’m long-term bullish on the art market,” Rajiv Chaudhri, president of Sunsara Capital LLC in New York and an art collector, said at the event at the Four Seasons restaurant in New York. “Prices will keep moving up. There is still so much private wealth being created. Art is the ultimate asset.”
Mr. Chaudhri is wrong about several things…
First, private wealth is not being created; it is being fabricated by central banks.
Second, art is not the ultimate asset but probably a poor and unreliable one.
And third, the art market is not going up the way he imagines. When the money drains away, the aficionados will be punished: They’ll be stuck with their purchases.
Oceans of Liquidity
Still, Mr. Chaudhri is right about one thing: There’s a lot of money around.
Yes, rich people have gotten a lot richer in the last few years. The top 1% now own 35% of America’s wealth. The bottom 80% owns only 11% of it.
Where did all this money come from?
We’ve seen estimates for the effect of QE on the balance sheets of the country’s asset holders. Over the last five years QE has added between $2.5 trillion… to as high as $9 trillion. Now, with so much loose change in their pockets, the rich can bid for Jeff Koons’ confections, Manhattan condos, or whatever they want.
But that still leaves the question: Where does the money come from?
You already know the answer: from the central banks. And you know where they got it: from nowhere.
Central banks have created oceans of liquidity. Like water, it had to go somewhere. In the event, it went into stocks, real estate, art… and many other things. And now that the QE program is officially on “pause” in the US, the Japanese and the Europeans are taking over.
Trendsetters
“ECB council backs €1 trillion euro-zone rescue,” was the headline in the Financial Times as last week came to a close.
“Mario Draghi has secured unanimous support from the European Central Bank’s governing council to inject €1 trillion to rescue the Eurozone economy from stagnation,” continues the report.
And that comes on the heels of remarkable reports from Japan. The Bank of Japan has a new governor, Haruhiko Kuroda. Apparently, he is even more reckless and retarded than Prime Minister Shinzō Abe.
Kuroda has upped the central banks asset buying to ¥80 trillion ($700 billion) a year. And part of the deal includes direct purchases of Japanese REITs and ETFs. As the Real Time Economics blog reports:
In addition to bonds, the BoJ is investing heavily in private assets [...] by buying stocks in the form of exchange-traded funds, or ETFs, and real estate through Japan real estate investment trusts, or J-REITs. Those assets had been in the mix before, but will be tripled. The figures are small compared to the JGB purchases – ¥3 trillion for ETFs, ¥90 billion for J-REITs – but can have a big influence on markets.
“Hey… you want a wealth effect? I’ll give you a wealth effect!”
The Japanese are the trendsetters – at least in the world of suicidal financial policies. So, it probably won’t be long before the Fed gets back into the money-printing business.
Most likely, it’ll wait for the stock market to crack. Then it, too, could begin buying stocks directly.
The US stock market will fall because there is less and less fabricated money holding it up. The $3.6 trillion in QE helped push up the S&P 500 by 200% since its crisis low on March 9, 2009.
But QE is, as we said, now on “pause.” And the money-printing operations in Japan and Europe will probably not leak fast enough into the US to keep the water level high. Instead, liquidity will drain away – gradually… and then suddenly.
The Other “QE”
Not only has QE stopped, but so has the big boost that the US used to get from its trade deficits. At its peak, America’s current account deficit reached $800 billion. That money – largely credit-financed – went out of the US to buy foreign-made goods.
To stop their currencies from appreciating versus the dollar, foreign central banks – particularly the People’s Bank of China – had to print local currency to buy these dollars. They then reinvest these dollars back in the US. This was like QE before there was QE, says our friend Richard Duncan.
The US got a flood of liquidity from overseas money-printers. This is what helped inflate the stock market bubble of 1999 and then the housing and financial bubble of 2008.
But that’s gone too.
The current account deficit is only about half of what it once was. And as America’s oil industry coaxes more and more crude from the ground, there will be fewer US dollars headed overseas to buy energy and a lower current account deficit as a result.
This will mean less buying of US assets by the foreigners… and “excess liquidity” to float asset prices. The energy boom will not buoy up asset prices; it will help sink them. By Bill Bonner, Chairman, Bonner & Partners.
събота, 8 ноември 2014 г.
Споделен цитат
Нямам враме да пиша тези дни, но ще споделя цитата на Любослава Русева, които има
интересен политически подтекст по повод новата властова върхушка в България.
"Сред моите любими басни е „Тиква и бор“ на малко известния словенец Антун Гледжевич
(1656 - 1728):
„Тиква с лазещи ластари
тъй високо се издигна,
че овошки изпревари —
до върха на бор достигна.
Самохвалка и надменна,
тя прегърна здраво клона
и доволна, възхитена,
дигна взор към небосклона.
Почна да се смее бора,
изруга я, вежди свъси,
но възвишен, заговори
с думи праведни и къси: —
Твойта слава кратко трае!
Щом завее зимен вятър,
осланена, то се знае,
ти ще рухнеш на земята.“"
http://reduta.bg/v2/article/%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B4%D1%8A%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE
вторник, 14 октомври 2014 г.
Цитат на деня
"Правителство с Борисов начело е трудна задача. Борисов иска цялата власт, а не част от нея. Идеята да я дели с учениците на Костов, като бъде обвързан с коалиционно споразумение, е наивна. Редукцията на Борисов е мисия невъзможна, това трябва да е ясно. Борисов е непоправимо съвършен, идеята да бъде преправян е кощунство. ГЕРБ с Борисов начело е окупационна сила, триумфалистки проект. Властта му е или тотална, или скандално отнета. Делима харизматична власт не съществува. Проблемът е, че му се радват. Това е проблемът. Проблем на проблемите. Културен проблем."
Д-р Николай Михайлов
сряда, 8 октомври 2014 г.
Цитат на деня
"Какво, значи, очакваме от политиците? Да съжалят бедния народ и да вземат да пукнат, а
България ако се може да попадне под някое по-добро управление. Жалко, че толкова се разви
инвазивната кардиология..."
Ивайло Дичев
http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=34228054
неделя, 5 октомври 2014 г.
И какво сега?
http://www.lawnow.org/wp-content/uploads/2012/11/Election-300x246.jpg
След днешните отново манипулирани и затова нечестни избори /мъртви души, контролиран и купен вот/, победителят Борисов е много сърдит, че народът не му е дал пълно мнозинсво и е пратил в парламента няколко партийки, които са също толкова популистки колкото и ГЕРБ, но без всепокоряваща простовато- просташка харизма на лидера им.
Все пак сигурно ще скалъпят някакво правителство, защото желаещите да получат власт са много. Нагласили са се отдавна как ще се погрижат за себе си и своите верни слуги. Компромисите ще са големи и нечисти.
Затова няма да станат реформите, наивно е да си мисли дори за тях. Най-важната съдебна реформа няма отново дори да се появи в далечината. А без тази реформа институциите в държавата ще си останат все толкова хищни и вредни за гражданите и бизнеса.
Безполезни избори и ..... нищо сега.
понеделник, 29 септември 2014 г.
За образованието, свободата и радостта от живота
Айнщайн е казал: "Образованието не е изучаването на факти, а обучението на ума да мисли." Но държавните училища са по-заинтересовани да ни превърнат в послушни безпилотни самолети ... и така убиват радостта ни от живота.
http://www.lewrockwell.com/2014/09/no_author/you-were-born-free/
неделя, 28 септември 2014 г.
Върховете на икономическито неравенство
вторник, 23 септември 2014 г.
Цитат на деня
“The greatness of a man is not in how much wealth he acquires, but in his integrity and his ability to affect those around him positively.”
Bob Marley
сряда, 17 септември 2014 г.
Защо парите са толкова секси?
Препечатвам това непретенциозно есе на доктор Риджио за разнообразие.
Why Is Money So Sexy?
Get money, get sexy.
понеделник, 8 септември 2014 г.
Цитат на деня
Call him Voldemort, Harry. Always use the proper name for things. Fear of a name increases fear of the thing itself.
– J.K. Rowling, “Harry Potter and the Sorcerer's Stone” (1997)
събота, 6 септември 2014 г.
Предизборна психопатия
Пак идват избори. Българските политици, до болка вече познати и станали вкупом непотребни, са в истеричен напън да грабнат отново властта. Властта в тази обрулена, фалирала държава е толкова желана, че чак ръцете на какдидатите за нея треперят, логореята ги е обсебила, нищо, че са потънали до шия в смовлюбената си глупост.
И този напън "сигурно" се дължи на неистовото им желание да служат на народа. Този прост народец едва ли сериозно си мисли, че някой толкова напира да го спаси от бедността, престъпността, корупцията и така нататък, но нейсе - ще си изпълни дълга към партиите, които си е харесал от край време.
За българските политици са напълно валидни думите на Карл Роув: "Всички политици действат в рамките на Оруеловото сияние, където думите не означават това, което обикновено означават, но Ровизмът постулира, че не съществува обективна, доказуема реалност изобщо. Реалността е това, което казваш, че е..."
Статуквото е бетонирано.
понеделник, 1 септември 2014 г.
Още нещо за очакванията и разочарованията
http://www.wiwo.de/images/euro-finanzkrise_globus_rosa-brille_aufm-imago-montage/10228250/4-format2101.jpg
Ели Камаров е казал, че най- хубавите неща в живота са неочаквани, защото
при тях няма очаквания.
Ние всички постоянно сме жертва на
своите очаквания и трябва да се справяме с толкова много малки и големи разочарования.
Очакванията имат свойството доста бързо да се превръщат в реалност само в нашите глави, след което суровата
действителност ни прави недоволни, нещастни и депресирани. Психолозите и не
само те предлагат все по-нови рецепти за справяне с разочарованията, но явно те
и очакванията са голяма част от живота на хората.
Всеки ден желанията и мечтите ни се трансформират в очаквания, мотивация,
цели и действия, които в различна степен
се разминават с действителността. Така
ние водим безброй предварително обречени битки, но дори съвсем не е сигурно,
че ще си направим полезната реалистична
равносметка от пораженията си. Една от най - неблагодарните битки, е тази за
привеждане характерите на децата ни в съответствие с нашите очаквания към тях.
Като че ли не знаем, че реалността е феномен, толкова сложен и комплексен,
че не е в нашите възможности да я моделираме. Е, разбира се, между нас има единични
изключения – Стив Джобс, за други не
мога да се сетя.
Социума кипи от амбиции и в това няма нищо лошо. Модерният свят е пълен с възможности за амбициозните хора.
Но почти всеки мисли, че е специален, едва ли не – избран и също почти всеки
мисли, че тревата на съседа е по-зелена.
Просто ние, хората, си имаме толкова много ограничения, за да може да
оценяваме относително коректно реалните
ситуации и това, което ни се случва. Но затова пък всеки като че ли е сигурен, че собствената
му интерпретация на събитията е единствено правилната.
Майкъл Фарадей казва, че хората
търсят такива данни и явления, които да подкрепят техните желания /и очаквания/
и в същото време пренебрегват други, които им противоречат, въпреки че всички
признаци на здравия разум повеляват точно обратното. Такава нагласа безспорно може
да доведе и води
до високо
рисково поведение, последвано от тежки разочарования.
Защо става така? Мисля, че проблемът с нереалистичните очаквания не е само психологически. Защо сме склонни да се
самозалъгваме и да вярваме в измислици? Може би
глобалните проблеми в
разпространението на знанието и асиметричността на информация имат не малка заслуга за това. Защото
образованието куца, невежеството и още повече - невежеството за науката са все
така големи. Афинитетът към лесни победи и прости обяснения стимулира настъплеието
на квазинауката от една страна и разцвета на позитивните илюзии и на теориите за магическата сила на положителното
мислене, от друга. Няма място за критическо мислене, реализъм и скептицизъм. Карл
Сейгън, /Свят, населен с демони/ казва с основание, че скептецизмът не се
продава успешно, въпреки че недоверието към твърденията на авторитетите е свещена заповед на науката.
Мисля, че в бизнеса също е необходима доза здрав скептицизъм в пълната с
оптимизъм чаша, защото разочарованията там са особено болезнени и са свързани с големи загуби. Очакванията за поведението
на пазарите и за успехите на инвестиционните решения, винаги изискват много
труд, напрежение и стрес. Защото ние можем да контролираме нещата, които са в нашите дейности и отговорност, но често нямаме контрол върху процеса, където се
намесват много вънни фактори и интереси.
Има ли, все пак, нещо
добро да има очаквания?
Може да се съгласим с
психолозите, че разочарованията са полезни за изграждане на характера, т. Е – за
по-лекото понасяне на следващите разочарования. Свиква се и с разочарованията. За
промяна на модела на глупостта, обаче, това не помага.
Също така, добре е, че всеки отделен човек, в съответствие със своите индивидуални
физически, емоционални и интелектуални възможности, инвестира време, усилия,
труд и пр. в постигане на очаквания резултат. Пък и много хора знаят, че когато
е вложен много труд, позитивен резултат почти винаги има. Този резултат често дори
може да не е очаквания, а да бъде съвсем неочакван. Няма лошо.
вторник, 26 август 2014 г.
Charles Hugh Smith: It's Not Just Politics That's Broken--The Status Quo's Model of "How the World Works" Is Broken
Днес гост постът е на Чарлс Хю Смит.
It's Not Just Politics That's Broken--The Status Quo's Model of "How the World Works" Is Broken (August 26, 2014)
http://www.oftwominds.com/blogaug14/model-broken8-14.html
The Status Quo is dysfunctional because its model of how the world works is broken.
Much has been written about the dysfunction in Washington D.C. Pundits have been wringing their hands for years over the rise of bitter partisan politics and the resulting gridlock. The impact of this--what I have termed profound political disunity--extends beyond the narrow confines of domestic politics, a reality reflected in Foreign Affairs new survey of our winter of political discontent, Dysfunction Junction.
But all these discussions of our dysfunctional politics ignore the larger truth, which is the entire model of the Status Quo is broken. Even if reformers succeeded in ridding the political system of cronyism and favors-for-campaign-contributions--two essentially impossible reforms, given the legalistic cover provided for cronyism and bought and paid for representatives, the basic model of "how the world works" that dominates the world-view of leaders across the political spectrum would remain broken.
There are only three alternatives:
|
1. The current gridlock continues, and the policies in place grind on with minor tweaks.
2. The Democrats win a sweeping victory and are able to unilaterally impose their reforms.
3. The Republicans win a sweeping victory and are able to unilaterally impose their reforms.
Why do we know the entire model is broken? Because all three alternatives lead to a continuation of the same ruinous model of "how the world works":
1. A continued reliance on Keynesian Cargo Cult "stimulus," i.e. borrowing and blowing trillions of dollars to prop up inefficient, bloated, corrupt, wasteful crony-capitalist cartels and politically untouchable fiefdoms.
2. The continued destruction of open, transparent markets via intervention by the central state and bank.
3. The continued expansion of the Welfare State, i.e. entitlements such as Medicaid and ObamaCare subsidies and implicit entitlements such as farm price supports, corporate tax breaks, mortgage interest deductions, etc.
4. The continued expansion of the National Security State, whose premises are A) everyone on the planet is guilty until proven innocent and B) only Total Information can protect "us" (i.e. the National Security State itself) from threats.
5. The continued erosion of civil liberties via death by a thousand cuts.
6. The rising dependence on borrowed money to fund standard government services.
7. The rising dependence on manipulated/gamed statistics to manage perceptions that the Status Quo is eternal, powerful and improving everyone's lives, even as it serves the narrow interests of self-serving Elites and insiders.
8. The expansion of a Permanent War State that recognizes no boundaries between domestic and international threats, hence the militarization of local police forces and the rise of private mercenaries in the guise of for-profit domestic prisons and police forces.
9. A central bank (the Federal Reserve) that will continue to support the most rapacious, opaque and self-serving financial Elites with free money for financiers.
10. The continuing purchase of political favors by monied Elites via lobbying and campaign contributions.
11. An ever-rising dependence on generating the appearance of stability, transparency, competence and expertise as a substitute for actual stability, transparency, competence and expertise. In other words, an expanding reliance on gaming dysfunctional systems rather than actually repairing dysfunctional systems.
12. An increasing reliance on zero-interest rates, debt and free money for financiers as the "fix" for every economic ill.
The Status Quo is dysfunctional because its model of how the world works is broken.It won't matter if gridlock remains in place or one of the parties gets to impose its "brand" of policy-tweaks; since no one on the political spectrum has any concept that the current model described in these 12 points is broken, fixing the political dysfunction won't fix the systemic dysfunction.
събота, 9 август 2014 г.
Цитат на деня
"Смъртта винаги е по-безболезнена
и по-лека от живота! Ти казваш истината. И все пак не избираме смъртта ден след
ден. Защото в крайна сметка смъртта не е обратното на живота, а е обратното на
избора. Смъртта е онова, което получаваш, след като не са ти останали никакви
избори. Прав ли съм?"
Робин Хоб
"Мисията на шута"
петък, 1 август 2014 г.
Цитат на деня
"The advance of civilization is nothing but an exercise in the limiting of privacy."
Isaac Asimov, “Foundation’s Edge”
вторник, 29 юли 2014 г.
събота, 19 юли 2014 г.
Пировият триумф на бляновете за велика Русия
Както се вижда от графиката по- долу, тази година руснаците са заобичали много повече президента Путин, правителството си, особено армията си, та дори са започнали да вярват, че изборите са честни. Защото за миналата година доверието в тези институции е доста ниско. Еуфорията сред населението от анексирането на Крим и войната, която води Русия в Украйна, е огромна. Явно, тази война е била много нужна на руснаците и на техния президент Путин. "Възраждането" на велика Русия е в ход, националната гордост е "възстановена". Неизбежните човешки жертви са на втори план, още повече - руснаците дават, както винаги, живота си за родината. Какво значение има човешкият живот на фона на месианските напъни на преидента Путин?
Тези реалности навяват значителен скептицизъм относно края на конфликта в Украйна. Увеличаването на невинните жертвите в него вече е факт. Пред Европа и САЩ стоят за решаване тежки въпроси, за което те не изглеждат готови. Безсилието на развития свят вероятно ще има като резултат разширяване на конфликта в средносрочен план.
http://wolfstreet.com/wp-content/uploads/2014/07/Russia-Gallup-confidence_Putin-government-elections-military.png
А ето и необходимият враг за мнозиството руснаци, разбира се това са САЩ и ЕС. Графиката има аналогичен тренд през 2014, спрямо 2013 г.
Китай се оформя като добрият руски съюзник. Все пак, да му мисли Китай, това харесване не е на добро.
Агресивната руска политика няма добри перспективи в дългосрочен план, нито за руснаците, нито за европейците, напротив. Мечтите за велика Русия ще останат само скъпи, безплодни напъни за налагане на руските интереси на останалия свят, който има други интереси. Войната и сега изглежда е пред вратата.
вторник, 15 юли 2014 г.
Изобилие
http://www.csmonitor.com/var/ezflow_site/storage/images/media/content/csm-photo-galleries-images/photos-of-the-day-images/2014/0714/15/18721951-1-eng-US/15_full_900x600.jpg
сряда, 2 юли 2014 г.
Bryan Caplan: 21 Short Claims About Political Motivation
Препечатвам този пост на Брайан Каплан, като мисля наистина, че неговите изисквания към политиците са твърде интелигентни за тяхното стандартно интелектуално ниво.
21 Short Claims About Political Motivation
сряда, 25 юни 2014 г.
Цитат на деня
"Жалко е, че евродоговорите не предвиждат следната възможност: в държава, която изпадне в извънредно положение, да се изпрати наместник на ЕС с широки правомощия. Защото след 25 години несгоди България очевидно не е в състояние да се изтегли сама от блатото. На нея ѝ трябва някакъв герой като Спайдърмен."
Д-р Клаус Шрамайер
понеделник, 23 юни 2014 г.
Болничната мизерия в България
http://thesuiteworld.com/wp-content/uploads/2011/07/The-Clinic-Singapore-TheSuiteWorld.jpg
Това е един раказ за реалностите в
българските държавни болници. Емоциите ми поотшумяха, премислих също така, дали
моите мисли, предизвикани от пребиваването ми в ортопедично отделение на „реномирана”
софийска държавна болница биха били интересни на толкова намръщените българи.
Не ми се вярва, още повече, че мнозинството са се примирили, че не са били, не
са и няма да бъдат „бели” хора в българската здравна система.
Ще избегна шокиращият натурализъм. Ще се спра на унижението и достойнството на пациентите и на медицинските работници. Защо унижението е толкова много, а достойнството – толкова оскъдно?
Повечето българи биха казали, че липсата на много пари а болниците е причината за
всички проблеми. Аз мисля, обаче, че крупните културни дефицити са фундаменталнитя
фактор за цялостната болнична мизерия.
Няма да генерализирам негативните факти, с радост ще спомена радващите случаи на достойно поведение на пациентите, на лекарите, медицинските
сестри и санитарите в държавните болници. Радвам се на пациентите, които се
противопоставят на немарливостта, на пренебрежението, на фамилиарната грубост и
арогантност, проявявани към тях. Радвам се на лекарите, за които пациентът е
човек, а не някакъв невеж досадник, който много пита и гледа глупаво и с
недоверие. Щедрото милосърдие на отделни сестри и санитари е равносилно на подвиг в средата на
агресивна простотия и преливащата
отровна неудовлетвореност от условията на тежкия им и ниско заплатен труд. Общата
атмосфера, обаче е тягостна, тъй като голяма част от здравните работници са победени от средата, вписват се в нея и я
възпроизвеждат. А срещу тях са само едни страдащи и уплашени хора, които разчитат
на помощ.
Най – засегнати са възрастните пациенти /особено пациентките/ в държавните
болници, които по-често страдат от ортопедични проблеми. Те имат нужда от по-големи грижи за основните им
жизнени нужди, когато са приковани на леглата. Те най-често не смеят да кажат
нищо, когато санитарите ги пренебрегват или грубо им се карат, че много често
натискат звънеца за повикване на персонала и, че не искат да разберат колко
много са заети тези санитари. Какво е виновна бабата, блъсната от кола на
пешеходна пътека, че да понася не само болката, но и унижението при удовлетворяване
на елементарните си санитарни нужди?
Хората в третата въраст, болни от деменция или Алцхаймер и имащи
ортопедични проблеми, са в особено трудно положение в родните държавни болници.
Правилата изискват при тях да има придружител целодневно, който да ги обслужва
при поставянето на медикаментите, храненето, тоалета и пр. Въображението е
слабо, за да си представи човек, който е далеч от медицината, какво обгрижване
е нужно, за дементна баба със счупен
крак, например. Осигуряването на външни професионални грижи за такива болни е бавно,
доста скъпо и несигурно.
Властта на болничния персонал над безащитните болни старици /по-често/ със
счупени ръце или крака, а понякога и двете, като че ли е източник на някакви
емоции, които компенсират недоволството от разпада на болничната среда. Този разпад
е белязан от едва ли не стогодишната мебелировка на болничните стаи и тоалетни,
от странната липса на хигиена, въпреки, че се мете и мие всяка сутрин, от безвкусната
и лошо поднесена оскъдна храна, от тихото, подмолно недоволство на пациентите и
от перманентната явна нервност и войнственост на медицинския персонал. В тази
среда милосърдието се тъпче системно и
се проявява рядко и инцидентно. Същите медицински работници, ако попаднат
в германска болница например, ще станат усмихнати, любезни и грижливи, защото там средата е такава –
правилата и изискванията се спазват, а болните са хора.
Естествено в дъното на всяка мизерия
са парите, а духовната и материалната мизерия са ваимно свърани. Заплатите на
работещите в държавните болници не са достатъчно високи, а какво ли означава
„достатъчно”? Парите в болничния сектор не са много, в сравнение дори с Гърция,
но тук и много се краде.
Освен това властта на болничния персонал все по-трудно се осребрява. Масово
пациентите са бедни. В 2 от 3 случая пенсионерите не раполагат с лични
средства, с които да платят скъпите ортопедични
имплантанти. Тяхната стойност се покрива от
децата им, които като правило, също са затруднени материално.
Писах достатъчно. Горчивината остава, но всички биха били съвсем благодарни
само и само да ги излекуват. Унижението,
нервите и мизерията ще се позабравят. Освен това всеки си има собствено
обяснение на причините за проблемите.
Мисля обаче, че е безспорно -
оптимизмът за промяната на ситуацията в държавните болници трябва да бъде много,
много предпазлив.
неделя, 22 юни 2014 г.
Цитат на деня
"If only God would give me some clear sign! Like making a large deposit in my name in a Swiss bank." -
Woody Allen
сряда, 11 юни 2014 г.
Жега
https://farm6.staticflickr.com/5492/9041617223_a2ce066d00_b.jpg
Шегите на климата тези дни в Германия /около Франкфурт е над 35 градуса по Целзий/ са в странен унисон с политическата жега в Европа и с драматичната политическа жега в България. Популизмът, неависимо дали е ляв или десен, превзема нови висоти. В Европа явно дългата икономическа криза има своите политически последици. Много хора смятат, че политиката не може да се справи с икономическите проблеми, но много малко хора разбират причините за трайно високата безработица и липсата на истински растеж. Така се наторява почвата за ксенофобията, дискриминацията и отстъплението от основни принципи на Европейския съюз. Безумните икономически намерения за налагане на "икономически патриотизъм" и за национализация на чужди фирми ще елиминира свободното движение на капитала и ще ограничи търговията. Така само ще се спъне още повече икономическото равитие и създаването на нови работни места.
Но докато климатичната жега ще спадне от само себе си, а и човек може да си купи климатик, и докато в Европа все пак има надежда, че по- нормалните партии ще удържат властта поне за сега, то в България политическата жега вече става обичайно състояние. Защото изборите няма да решат планината от проблеми на българите. Защото политическите избори са игра със стари, до болка познати играчи, поради което бъдещето не се очертава да бъде по-добро от настоящето. Затова всеки в България от край време се спасява от жегата поединично.
Но докато климатичната жега ще спадне от само себе си, а и човек може да си купи климатик, и докато в Европа все пак има надежда, че по- нормалните партии ще удържат властта поне за сега, то в България политическата жега вече става обичайно състояние. Защото изборите няма да решат планината от проблеми на българите. Защото политическите избори са игра със стари, до болка познати играчи, поради което бъдещето не се очертава да бъде по-добро от настоящето. Затова всеки в България от край време се спасява от жегата поединично.
петък, 30 май 2014 г.
Цитат на деня
Speculative bubbles do not end like a short story, novel, or play. There is no final denouement that brings all the strands of a narrative into an impressive final conclusion. In the real world, we never know when the story is over.
Robert J. Shiller
Robert J. Shiller
неделя, 25 май 2014 г.
Продължителността на живота - кой, как?
http://www.google.de/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fwww.irishhealth.com%2Fresize%2Fa79a040e211a347bc9c9c4da9d4641ba_w320_h250_sc.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fwww.irishhealth.com%2Farticle.html%3Fid%3D20179&h=256&w=320&tbnid=ZIqq80qV4EtlpM%3A&zoom=1&docid=xdcbv0JSiB8VJM&ei=QRiCU5nRNMiC4gSO84GQCA&tbm=isch&iact=rc&uact=3&dur=1547&page=20&start=323&ndsp=19&ved=0CHIQrQMwJDisAg
Статистиката може да бъде и
полезна. Един такъв случай е здравната статистика за динамиката на средната продължителност
на живота в отделните страни. Тя дава информация за сложния социален феномен „качество
на живота” на мнозинството граждани на дадена страна, който от своя страна също
се мери чрез сложни и доста условни показатели.
Безспорно е, че средната продължителност
на живота расте постепенно навсякъде по света и особено в развитите страни,
където стартовите позиции са доста по-добри, отколкото в развиващите се страни.
Статистиката на Световната здравна органиация е интересна, тъй като
проследявайки изменението на средната продължителност на живота в отделните
страни от 1990 до 2012 г., очертава някои странни на пръв поглед отклонения от
средните тенденции.
Средна продължителност на живота по страни
|
|||||
1990 –мъже
|
1990 - жени
|
2012- мъже
|
2012- жени
|
||
Австралия
|
74
|
80
|
81
|
85
|
|
Австрия
|
72
|
79
|
78
|
83
|
|
Етиопия
|
42
|
48
|
62
|
65
|
|
Гвинея
|
46
|
48
|
57
|
59
|
|
Гана
|
55
|
58
|
61
|
64
|
|
България
|
68
|
75
|
78
|
83
|
|
Канада
|
74
|
81
|
80
|
84
|
|
Китай
|
67
|
71
|
74
|
77
|
|
Франция
|
73
|
82
|
79
|
85
|
|
Финландия
|
71
|
79
|
78
|
84
|
|
Германия
|
72
|
79
|
78
|
83
|
|
Япония
|
76
|
82
|
80
|
87
|
|
Нова Зеландия
|
73
|
78
|
80
|
84
|
|
Руанда
|
46
|
47
|
63
|
66
|
|
Русия
|
63
|
74
|
63
|
75
|
|
Сингапур
|
73
|
78
|
80
|
85
|
|
Швеицария
|
74
|
81
|
81
|
85
|
|
САЩ
|
72
|
79
|
76
|
81
|
|
Япония безспорно е страната с най-добри
показатели за двата пола. Качеството на системите за здравеопазване и
образование, както и начинът на живот, начинът на хранене и пр. създават
комплексните условия, при които хората живеят все по- дълго. Страните от стара
Европа също отбелязват съществено нарастване на продължителността на живота за
тези над 20 години. Австралия, Сингапур, Нова Зеландия и Канада са също от
страните, където качеството на живота е предпоставка за увеличаване на дълголетието.
От друга страна, като се има
предвид размера на
парите, изразходвани за здравеопазване, човек би си помислил, че САЩ трябва да
бъдат най-малко една от първите десет страни по
показателя за средната
продължителността на
живота. Но това не е така. Въпреки, че американците
харчат над 18% от брутния
национален продукт на страната
за здравеопазване, средната продължителност на живота изостава от
достигнатите в развитите страни параметри. Незвисимо,
че според някои оценки, американците консумират над 50% от фармацевтичните лекарства в
света. Изглежда, че САЩ имат нужда от промяна на голяма част от
политиките, формиращи качеството на живота.
Другата аномалия е доста
фрапираща, но може би е закономерна. „Велика” Русия е страната, в която средната продължителност на
живота на мъжете от 63 години през 1990 г. не нараства изобщо и през 2012 г. остава същата. Такава е /63 години/ и средната продъжителност
на живота на мъжете в Руанда. Руанда, за която преди месец светът отбеляза 20
години от извършения през 1994 г. геноцид от Патриотичния фронт на Уганда, при
който за 100 дни бях избити между 500 000
и 1 030 000 човека.
Коментарът за проблемите на
гражданите на Русия и болното общество, може би е излишен. Световната банка
предупреждава, че Русия се доближава до момента, когато в страната няма да има достатъчно мъже, за да пазят огромните
граници и да работят, за да плащат пенсиите на пенсионерите.
Политиците от вида на Вл. Путин изглежда
смятат, че средната продължителност на
живота в техните страни е показател, който зависи от биологични фактори и не е в
сферата на тяхната отговорност.
Абонамент за:
Публикации (Atom)