Растежът в богатите страни -реалност или мираж

https://encrypted-tbn2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQWPbDOPdl8vx0WcmSLkGhDbANggAa5MISvlqaMZh5FB8YE3n5AWw

Най-развитите страни продължават да  имат проблеми с растежа, а надеждите за безкраен растеж на брутния вътрешен продукт /БВП/ силно бледнеят.

Джоузеф Стиглиц критикува розовите прогнози за растеж в САЩ и Европа и напомня, че реалният БВП (коригиран с инфлацията) на глава от населението във Франция, Гърция, Италия, Испания, Обединеното кралство и Съединените щати е  по-нисък днес, отколкото преди Голямата рецесия от 2008 г. Всъщност, БВП на глава от населението на Гърция се е свил  с почти 25% от 2008 г. насам.

След повече от две десетилетия стагнация, японската икономика не изглежда добре и при правителството на премиера Шиндзо Абе.

Единствено в Германия, БВП на глава от населението в реално  изражение е по-висок през 2012 г., отколкото през 2007 г. - въпреки че увеличението от 3,9% през последните пет години не е толкова впечатляващо. В дългосрочен план, обаче дефицитът на квалифицирана работна сила е твърде притеснителен от гледна точка на позитивните прогнози.

Динамиката на промените в модерната икономика е все по-висока, а те не са в полза на по-високата заетост. Мощните императиви за повишаване на производителността, ограничаване растежа на разходите за  труд и съответното навлизане на технологиите за замяна на човешкия труд със софтуер, автоматизация и роботи, обективно водят до трайно намаление ролята на човешкия фактор в реалната икономика.

Заедно с това, стагнацията и спадът на реалните заплати в САЩ  и Еврозоната подкопават потенциала за растеж на потреблението и съответно – на брутния продукт. Обезкуражаващата еволюция на реалната работна заплата от 2009 г. насам в Западна Европа  се вижда на графиката:

http://socialeurope2.wpengine.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2013/05/1.png

Много анализатори констатират негативната за растежа тенденция, при която спекулативните инвестиции  триумфират над индустриалните инвестиции, поради което непродуктивната работа вече е носител на по-големите печалби.  

Още повече,  присъщата динамика на спекулативната финансиализация /Чарлз Хю Смит/ е верига от пирамидални кредитни разширения водещи до балони на богатството, което се заличава в поредния финансоф крах. Не малко капацитети в икономиката вече говорят за неизбежния следващ балон.

Като следствие, разочарованието от политическите лидери се разпространява по целия свят. В Съединените щати, рейтингът на одобрение на президента и Конгреса са най-ниските за всички времена, а общото недоволство от управляващата класа в голяма част от Европа, особено на юг се разраства. Без доверие, икономическият растеж е в сверата на миражите.