сряда, 29 януари 2014 г.

Scott Adams: My Skeptical Journey

Публикувам този много човешки пост на Скот Адамс, без да добавям нищо към неговите открития.

http://dilbert.com/blog



My Skeptical Journey

 Scott Adams


A rational mind needs regular maintenance. One of the maintenance systems I employ is to remind myself of things I used to be sure about and later discovered to be untrue. I started a list organized by the approximate ages at which I realized my errors. A healthy rational mind needs regular doses of humility. (I might need more humility than most people.)

Here is the approximate age at which I stopped believing in different stuff.

Age 8

Superman
Santa Claus
Tooth Fairy
Easter Bunny

Age 11

God
Angels
Miracles
Money isn't important for happiness

20s


Reincarnation
Ghosts
People are mostly rational
Unquestioned patriotism is a good thing
Any college is as good as any other
Memories are generally accurate
Looks don't matter
Wealth doesn't make you more attractive
Gay is a choice
Alcoholism is a choice

30s

School reputation doesn't matter
History as taught in school is generally accurate
You can do anything you set your mind to
Flying saucers are visiting on a regular basis
Hard work is almost always rewarded
Some men don't enjoy porn
Individuals can pick good stocks if they do research
Management is a science

40s

Food pyramid
Vitamin supplements are backed by science
Free will
Solving your problems can bring you lasting happiness

Age 50

Common sense exists (as opposed to experience)
Drink eight glasses of water a day
Exercising is a big help for losing weight
A calorie is a calorie
Don't swim soon after eating
Wash hands with hot water to kill germs
Marijuana is bad for adult health (Note: still probably bad for kids)
Stretching helps athletic performance
Humans are more likely to be real than artificial/software
Everyone will die
The government isn't controlled by big money
The stock market is mostly legitimate

You can probably suggest a few things to add to my list.

вторник, 28 януари 2014 г.

Цитат на деня


A joke on the streets of Moscow these days: 'Everything the Communists told us about communism was a complete and utter lie. Unfortunately, everything the Communists told us about capitalism turned out to be true.' " -

John Nellis, World Bank

неделя, 26 януари 2014 г.

Растежът в богатите страни -реалност или мираж



https://encrypted-tbn2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQWPbDOPdl8vx0WcmSLkGhDbANggAa5MISvlqaMZh5FB8YE3n5AWw

Най-развитите страни продължават да  имат проблеми с растежа, а надеждите за безкраен растеж на брутния вътрешен продукт /БВП/ силно бледнеят.

Джоузеф Стиглиц критикува розовите прогнози за растеж в САЩ и Европа и напомня, че реалният БВП (коригиран с инфлацията) на глава от населението във Франция, Гърция, Италия, Испания, Обединеното кралство и Съединените щати е  по-нисък днес, отколкото преди Голямата рецесия от 2008 г. Всъщност, БВП на глава от населението на Гърция се е свил  с почти 25% от 2008 г. насам.

След повече от две десетилетия стагнация, японската икономика не изглежда добре и при правителството на премиера Шиндзо Абе.

Единствено в Германия, БВП на глава от населението в реално  изражение е по-висок през 2012 г., отколкото през 2007 г. - въпреки че увеличението от 3,9% през последните пет години не е толкова впечатляващо. В дългосрочен план, обаче дефицитът на квалифицирана работна сила е твърде притеснителен от гледна точка на позитивните прогнози.

Динамиката на промените в модерната икономика е все по-висока, а те не са в полза на по-високата заетост. Мощните императиви за повишаване на производителността, ограничаване растежа на разходите за  труд и съответното навлизане на технологиите за замяна на човешкия труд със софтуер, автоматизация и роботи, обективно водят до трайно намаление ролята на човешкия фактор в реалната икономика.


Заедно с това, стагнацията и спадът на реалните заплати в САЩ  и Еврозоната подкопават потенциала за растеж на потреблението и съответно – на брутния продукт. Обезкуражаващата еволюция на реалната работна заплата от 2009 г. насам в Западна Европа  се вижда на графиката:


http://socialeurope2.wpengine.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2013/05/1.png

Много анализатори констатират негативната за растежа тенденция, при която спекулативните инвестиции  триумфират над индустриалните инвестиции, поради което непродуктивната работа вече е носител на по-големите печалби.  
Още повече,  присъщата динамика на спекулативната финансиализация /Чарлз Хю Смит/ е верига от пирамидални кредитни разширения водещи до балони на богатството, което се заличава в поредния финансоф крах. Не малко капацитети в икономиката вече говорят за неизбежния следващ балон.


Като следствие, разочарованието от политическите лидери се разпространява по целия свят. В Съединените щати, рейтингът на одобрение на президента и Конгреса са най-ниските за всички времена, а общото недоволство от управляващата класа в голяма част от Европа, особено на юг се разраства. Без доверие, икономическият растеж е в сверата на миражите.

събота, 25 януари 2014 г.

Зелен хайвер



https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcT-0pM3QXvPNYqrrGQOpRYPjZI6Nr0e8xGZNtqy4Wxrh5sWdcGy

Това е реиндустриализацията – новата залъгалка на българските социалисти. Разбира се, става дума за одържавяване на отдавна фалирали бивши социалистически свещени крави – „Химко” Враца, „Ремотекс” в Стара Загора, като начало. А после умните глави вероятно ще се сетят, че не е зле да ексхумират  „Плама” Певен, „Кремиковци” и дори  „Балкан”. За да съживят тези погребани фирми, нашите политици ще похарчат доста пари, платени от бързо оредяващите данъкоплатци. Ще назначат свои верни момчета да  управляват новите държавни предприятия и да  осигурят далаверата за себе си, за бъдещите бордове на директорите и така нататък. Ще наредят на послушните банки да отпуснат някой и друг кредит на бъдещите корпоративни звезди.

Наливането на ресурси в технологично остаряли и неконкурентни производства обаче, няма да гарантира пазара за продуктите им. Скептицизмът относно жизнеспособността на тези фирми – зомбита, е много висок. Позитивните икономически ефекти от това упражнение са измамен мираж.

Безспорно е обаче, че тези стъпки на социалистите ще имат идеологически ефект, който ще попадне точно в целта. Зеленият хайвер на деиндустриализацията е скъп и прескъп, но нищо. Той е предназначен за мнозинството избиратели - голяма част от пенсионерите, националистите и някои маргинализирани групи.   Тези мили хора са потиснати от носталгията по социализма, по изгубената национална гордост, подхранвана от мнимата инддаустриална мощ на държавата при Т. Живков. В техните очи реиндустриализцията е синоним на завръщането към социализма. Те ще гласуват за това, без да разбират, че гласуват за колективната мизерия.


вторник, 21 януари 2014 г.

Цитат на деня


Хората не се интересуват колко благородно, а само колко дълго живеят. Макар че всеки има възможност да живее доблестно, никой няма властта да удължи живота си.“

Сенека

петък, 17 януари 2014 г.

Адам Тагарт: The Wisdom of Looking Like an Idiot Today



Днес гост постът е от Адам Тагърт. Той е малко четиво за балониращите капиталови пазари, които и през 2014 ще напълнят нечии джобове с хартиени пари, а за  много повече хора ще донесат големи загуби на богатство. 


The Wisdom of Looking Like an Idiot Today


Adam Taggart

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
So, let's say you're a prudent person who has concerns that our economy isn't 'recovering' as robustly as you'd like.
Perhaps you still remember the speed and depth of the 2008 credit crisis' arrival, and its toxic impact on asset prices, jobs, and overall trust in the financial system. Maybe you took notes during the preceding tech and housing bubbles and their aftermath. If so, you likely swore that "Never again!" would you put your wealth at risk during such obvious times of public mania.
Chances are, you've probably logged a lot of online hours over the past several years trying to read the economic tea leaves more closely. Are things becoming more stable, or less? What are "safer" measures for protecting and building wealth than simply putting all your chips into the paper markets (stocks & bonds) and real estate?
As a result, you've probably had a smaller percentage of your wealth in the stock/bond markets over the past few years than your peers. You probably also own some gold and silver, likely having bought much of it between 2009-2011 with the stock market collapse still fresh in your memory. Chances are also good that you've made a series of "preparedness" investments (stored food, etc.) as an insurance policy in case really tough times were to break out. Most of your family and friends didn't take these steps, nor are they particularly interested in talking about your reasons for taking them.
So, if this sounds at all like you, five years after the 2008 crisis, how is the "prudent" strategy looking today?

Looking Like an Idiot

As one who took similar steps, I'll confirm that it looks pretty lousy to the casual observer.

Stocks & Bonds

There has been an absolute party in the stock market over the past two years. The S&P is up nearly 40% (!) since early 2012 and has almost tripled since its 2009 lows. It's been nearly impossible not to make money in the stock market recently (unless you've owned mining shares).
Bonds have remained at historically elevated prices. And although 2013 has seen prices come off slightly from their highs, prices are still substantially above pre-crisis levels.
The pumped-up performance of paper assets here is, of course, due to the staggering amounts of new money that the Fed has been creating since 2008. Starting with a balance sheet of $880 billion pre-crisis, the Fed has since expanded it by an additional $3 trillion, in less than 5 years. And it's continuing to expand to the tune of $85 billion (some calculate $100 billion) per month.
Most of that money sits in excess reserves enriching the banks at zero risk, at high hidden cost to the public (a rant for another day). But enough of it is sloshing over into the markets where it does exactly what excess liquidity always does: rise all boats.
So, if you decided to stay out of the markets, you've watched the party boat pass you by. They say don't fight the Fed, and so far, the Fed is indeed winning. In reality, it will likely prove to be the Charlie Sheen version of "winning", but to the casual observer whose 401k is up 20% this year, the Fed definitely appears to be playing the better hand.

Real Estate

How soon we forget. Home prices have resumed climbing at historically aberrant rates. Case-Shiller just reported that year-over-year, its national home price index grew by 11.2%.
A number of markets have re-entered bubble territory. San Francisco, where prices are now higher than at their 2007 peak, saw a 26% year-over-year increase in average prices. Las Vegas, the poster child for housing price excesses six years ago, saw a 29% average price increase from 2012 to 2013.
The tell-tale sign of an overheated housing market – house flipping – is back.
If you've been holding off on purchasing real estate (as I have) – expecting that a stumble back into recession, or higher interest rates, could bring prices down to saner baselines – again, you're watching prices get away from you.

Precious Metals

Ugh. There's no denying that it has been a very rough two years for gold and silver holders. As I'm writing this, gold and silver are dropping to near 4-year lows.
For those burned by the last crisis who purchased precious metals near their zenith in 2011, hoping to protect the purchasing power of their capital, the nauseating declines since early 2012 (especially in silver) have done anything but.
Those who bought PMs pre-2008 enjoyed a long stretch of validation while prices appreciated year after year. With a material percentage of that appreciation now gone, and month after month of relentless losses punctuated by vicious price smashes, it's harder to feel as smart as it once was.
But it's maddening. With the $3 trillion in new currency recently created by the Federal Reserve, shouldn't precious metals be appreciating? Wildly? Isn't that their central promise: to hold value as the purchasing power of paper money inflates away? But instead, they're decreasing in dollar price, even as the money supply continues to expand. How is that possible? 
And Bitcoin! From almost out of nowhere, a new alternative currency skyrockets from nearly valueless to (briefly?) match the price of gold. It's like adding insult to injury for the 99.9% of precious metals holders who don't also hold Bitcoin. How can the world suddenly wake up to the advantages offered by non-fiat currency, and yet still treat the granddaddy of sound money like kryptonite? Още

събота, 11 януари 2014 г.

Цитат на деня


"Всеки, който днес размишлява и поема риска да пише, се чувства потиснат, забелязвайки че най-важната част от речника е стана­ла неизползваема, защото думите са претоварени с остарели значения, станали са като трупове и не кореспондират нито с нашите идеи, нито с нашата чувствителност. Като лишават от престиж понятията, обознача­вани с тях, губят престиж и те самите като думи. Очевидно, това е опасно, защото човекът, този винаги единствен човек – тъкмо това би трябвало да означава думата индивид днес – иска да изрече каквото той мисли, но за това са му нужни думи, достатъчно пластични, способни да запечатат следите на нашето вдъхновение, както восъкът приема отпечатъци. "

Хосе Ортега-и-Гасет

събота, 4 януари 2014 г.

Едни хора казаха


Днес мои роднини направиха заключението, че в Русия и в България няма добро и по-добро. Там има само лошо и по-лошо. Може би и в други страни е така, но ние българите си знаем за нас и за братята руснаци.

петък, 3 януари 2014 г.

За капаните на материалния прогрес


http://www.cuded.com/wp-content/uploads/2011/06/luxury_watch2_kc0ye254d7.jpg

Материалната част на човешкия живот се разраства все повече и заплашва да затрупа крехката човешка душевност и психическо здраве. Не съм сигурна дали терминът „косуматорско общество” е достатъчно коректен по отношение на съвременното общество, защото всяко общество в историята на цивилизацията е било относително консуматорско в рамките на достигнатата степен на материално богатство. И по времето на Елизабет 1 потреблението на стоки и услуги е белег на  фамилен статус, а  разточителността на аристокрцията за покупката на антични мебели е пословична.

Нарастването на материалното богатство  в развитите страни през 20 век, стимулира растежа на  масовото потребление на стоки и услуги в непознати мащаби. Всички хора искат да имат все повече, харчат пари, теглят кредити и купуват стоките, произведени от икономиката. Трябва да се купува все повече, защото трябва да се произвежда все повече.  Пукането на финансовите балони, съпроводено със загубите на богатство е тревожен сигнал за това, че този модел не е твърде жизнеспособен. Елитите печелят от него и не смятат да го променят. За сега.

И така, стандартът на живот на средния американец, европеец, японец, та дори и  на българина е висок – той има  сбствен дом, модерни домакински уреди, отопление, купища дрехи, обувки и пр. Хората в САЩ и другите развити страни имат вече много повече от достатъчно. Голямото имане създава грижи на хората, защото материалните пробивки трябва да се управляват, подреждат, пазят, развиват. Мисленето за материалните неща отнема много сили и време, но хората трябва да мислят не по-малко за своите близки хора и най вече за децата си. Как да успеят и дали успяват? Изглежда не.

 На базата на едно от най- обширните проучвания на ежедневния живот , провеждано някога от  Los Angeles, California-based Center on Everyday Lives of Families (CELF) антрополозите казват, че американците имат достатъчно материални неща, тъй като те живеят в "най- богатото общество в глобалната история". Хората се намират на етапа на "материално насищане" и са изправени пред " криза на хаоса" .

Установено е, че жените, които имат проблеми с хаоса изпитват хронична умора, пост- травматично стресово разстройство  и показват по-висок риск от смъртност. Жените, които се борят с материалното битие в домовете си, с други думи, е по-вероятно да се чувстват уморени, депресирани, и да са застрашени от сериозни заболявания.

Неудържимите страсти за придобиване на все повече материални неща мотивират широко разпространени социални проблеми - липса на морална дисциплина, тържеството на алчността, увеличените проблеми в  семейството и общността и  повишаване на беззаконието. Защитата на материалното богатство е в дъното на възхода на расизма, фанатизма и национализма.

Изглежда, че ако модерният прогрес произвежда толкова много материално богатство, това в никакъв случай не означава, че хората нямат големи проблеми или пък са щастливи.

четвъртък, 2 януари 2014 г.

Цитат на деня



 " Ако американците знаеха щетите, които ние сме нанесли на страната си, те щяха да ни обесят на  най-близкия  осветителен стълб."

Джордж Буш-старши