Воля, мислене, пристрастия и държавата - бавачка

http://favim.com/image/431674/

Споделям скептицизма на Скот Адамс, че силната воля е нещо реално. Мисля, че в голяма степен това е едновременно причина и следствие на огромната и нарастваща патерналистична  роля на държавата в развития свят, по отношение на закрилата на хората от вредните за самите тях желания, навици и пристрастия.

Хората като правило фаворизират краткосрочните удоволствия, в ущърб на бъдещите ползи от някакъв ограничаващ негативните последствия избор. Така, че относително по-редките случаи на съзнателния отказ от настоящите удоволствия, в името на дълосрочни позитиви за здравето, образованието, работата, семейството и др. са функция на начина на мислене и въображението и са белег на по-висока емоционална интелигентност.

Според новите изследвания, ако хората биха могли да видят хопотетична картина на своето бъдеще след излизане в пенсия, те ще спестяват повече за пероида след пенсионирането си. Въображението може да насочи хората към по-разумен избор на поведение , особено в тяхното консумативно поведение.

Хората, които не се замислят дори какви ще бъдат след 5 години, е по-вероятно да се нуждаят от подкрепата на една или друга правителствена програма за борба със затлъстяването, а вероятно и срещу прекалената употреба на захар. Явно хората в развития свят (особено в САЩ) не могат, а и не искат да си представят здравословните проблеми, резултат от хранителните им пристрастия,  лутайки се между изкушенията на изобилието и все по- екзотичните и вредни диети.

Пристрастяването не се ограничава с храненето. Според експертите пристрастяването към Интернет и Фейсбук се разпространява бързо и ще има дългосрочни последици върху мисленето, в посока опростяването и схематизирането му.

Натрапва се парадоксът на неограничената информираност и оглупяването на мнозинството. 
Чете ли мнозинството и какво чете? Масовата литература в голямата си част е безидейна и безинтересна.  Рей Бредбъри казва, че четенето е основният начин за  образование, но има значение какво се чете.

„Баща ми е Жул Верн, Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгар Алън По е братовчед ми…Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн”, ми е майка”.

Поради липсата на време и интерес за четене на стойностна литература,  развитието на  мисловните способности  и на емоционалната интелигентност на мнозинството, просто затихва. 

Тогава не е чудно, че хората в богатия свят все по-зле се грижи за себе си, а жителите на развиващия се свят вървят с бързи стъпки към благоденствието с неговите силно негативни странични ефекти.

Вездесъщата държава, с нейната администрация ще разхищава данъците, събрани от предприемчивите и мислещите хора за бутафорни битки с хранителната и прочие автоагресии. Финансовите последици са във все по-високите разходи за здравеопазване, и за огромната бюрокрация.  Ще се трупат все повече дългове за следващите поколения, а промените в климата винаги ще бъдат неприятна изненада.