Неприкосновеността на личния ни живот е все по-илюзорна

Твърдението, че не трябва да се грижите за правителственото наблюдение, ако не  правите нещо незаконно, е като да се твърди, че не трябва да се тревожите за воайорите, ако не сте гол.

От философска гледна точка, правото на неприкосновеност на личния живот и човешката нужда за убежище от очите на държавата и обществото е свързано с необходимостта от пространство, в което  хората да  се самонаблюдават, да изпробват нови идеи, идентичности, и поведение, без трайни последици, както и поради кардиналната важност на поддържането на баланса на властта между индивидите и държавата.

Защо, когато не правим нищо незаконно полицията трябва да записва и вкарва в регистри всякакви частни наши регистрационни номера и друга подобна частна информация? Неприкосновеността на личния ни живот е все по-илюзорна. Веднага трябва да кажем, че всичко това е свързано с големи публични разходи, които се финансират от нашите, на данъкоплатците, пари.

Хората имат право на лично пространство, в което те крият много неща, свързани с тяхното лично поведение, които не са лоши и, които не засягат сигурността на другите хора и респективно не се налага намесата на държавата. Голотата е добра метафора за една цяла категория усещания съставляващи неприкосновеността на личния живот. Може  рационалните причини, поради които се чувстваме по този начин, дори и тези от нас, които се чувстват най-удобно с телата ни,  да не са лесно обясними. Сигурно е обаче, че  когато само искаме да запазим личните си неща, не означава, че сме направили нещо лошо.

Може да нямате нищо за криене, но правителството може да си мисли,  че имате. Чиновниците са затрупани с информация и често правят грешки. Можем да мислим, че нямаме нищо тайно, но все още можем да се окажем в мерника на правителствено разследване, и да се окажем вписани в някоя от многото държавни база данни, или дори по-лошо.

Законодателството непрекъснато се усложнява, а  прокуратурата и полицията имат много свобода на преценка и да тълкуват законите. И ако тези органи решат да обявят някого за обществен враг и неприкосновеността на личните ви данни е била унищожена, те могат да намерят нещо, което хората биха искали да скрият и което би се вписало в тяхната хипотеза за виновност. Дори не ни се иска да си представим как гражданинът ще докаже своята невинност.

Защо правителствата засилват наблюдението върху всички добросъвестни граждани? Отговорите може да включват различни комбинация от неща като злоупотреба с власт, безсмислен бюрократични дейности, кариеризъм и политическо отмъщение.

Тези правителствени практики имат своите корени в историята, но днешните правителства постигат нови висоти. Добре е по-често да си спомняме думите на кардинал Ришельо: "Дайте ми шест реда, написани от ръката на най-честен човек, и аз ще намеря нещо в тях, за да го обесят."