Каквото и да направят, ще ги спасят

https://www.google.bg/search?q=sacred+cows&hl=bg&rlz=1C1SKPL_enBG412BG422&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=pVXoT6nnMPDY4QTU1-m_AQ&ved=0CHAQsAQ&biw=1280&bih=675

Банките разбира се. Те са "свещените крави" на модерната икономика и политика.  Всъщност, взет като цяло, общият дълг на европейските финансови институции е по-висок, отколкото целия брутен вътрешен продукт на Европа. Заедно с това, официалните числа за дълговете на банките не  отчитат  нефинансираните задължения, поради което реалните дългове са по-високи от числата от статистиката.

Според Аксел Вебер, шефът на Централната банка на Германия, дългът на страната към БВП е над 200%. Твърдението на Вебер е сходно на това на направеното от Бен Бернанке по националната телевизия, в което каза, че САЩ всъщност  дължи повече от $ 30 трилиона, и че таванът на дълга е една шега.

А. Вебер може би   е консервативен в преценката си, тъй като според други оценки ( Jagadeesh  Gokhale, Cato Institute),  нефинансираните задължения в Германия са в действителност по-близо до 418%. Германският институт за икономически изследвания  признава, че германските банки се нуждаят от 147 милиарда евро свеж капитал, като първите три немски банки имат нужда от 100 млрд. евро. Естествено Германия ще рекапитализира банките си.

Ообщият размер на дълга по балансите на финансовите институции в Европа, като % от БВП за 2010 г. се вижда на таблицата по-долу:

Country	Financial Institutions’ Gross Debt as a % of GDP
Portugal	65%
Italy	99%
Ireland	664%
Greece	21%
Spain	113%
UK	735%
France	148%
Germany	95%
EU as a whole	148%

Source: IMF

 Обединеното кралство и Ирландия държат палмата на първенството.

Системното бедствие в националните банкови системи на страните от Еврозоната е свързано с нарастването на правителствените дългове и  обратно. В Испания,  недостатъчната капитализация на банковата система доведе до растеж на испанския държавен дълг,  след което  тревогата се  мултиплицира от банковата несъстоятелност към  несъстоятелността на държавата. Тъй като европейските правителства нямат право да емитират валута, порочната връзка между банките и националните правителства води бързо до национална несъстоятелност.

Европейската централна банка, като емитент на валута, е натоварена с непосилния товар да прекъсне верижната неплатежоспособност на банките и правителствата в Еврозоната с цената на огромни и бързи финансофи интервенции. Политиците и банкерите са в паника и често се чуват  обвинения към ЕЦБ, че е пасивна и недостатъчно щедра.

Спасението на банките, освен че е твърде скъпо за данъкоплатците, стимулира рисковите и неразумните банкови практики и вещае безкрайна криза на банковата платежоспособност. На този фон още по-екзотично звучат намеренията за създаване на банков съюз в Европа, който ще бъде съюз на неплатежоспособни банки и като такъв, е меко казано безполезен.