Нищоправене чрез референдум

http://s5.favim.com/mini/54/beach-bob-marley-dont-worry-be-happy-flipflops-525920.jpg

По повод на политическата истерия и посредстевните журналистически коментари около предстоящия референдум за АЕЦ Белене и предвид това, че отново ще се изхарчат без полза някакви пари, които обаче са изработени от горките данъкоплатци, имам няколко коментара.

Установено е, че усилията за упражняване на правото на глас на мнозинството избиратели  са резултат на  емоционален, а не на рационален избор. Размислите по този въпрос не са  твърде популярни, особено ако си мислим, че  шансът нашия глас да се отрази на някакъв позитивен краен резултат от президентските, парламентарните или прочие избори, е различен от нула.

Ако се върнем на въпроса за предстоящия референдум, веднага можем да направим дълъг списък с емоционални мотиви за гласуване, независимо колко глупаво  е зададен въпроса на него. Например множеството патриотарски и идеологически емоции от сорта:

·         Това е български граждански дълг

·         Ние трябва де сме лидер в атомната енергетика

·         Трябва да запазим нашата позиция на енергийна сила на Балканите

·         Много носталгия и обида ни се натрупа от закриването на  блоковете в АЕЦ Козлодуй

·         Комунистите си правят референдум и т.н.

Колко от избирателите ще се опитат да намерят информация и анализи за иновациите в  атомните енергийни технологии и как стои нашият проект на техния фон, за бъдещето на тези технологии на фона на възобновяемите енергийни източници, за прогнозната цена на киловатчас от новата атомна мощност и ще може ли при тази цена да се изнася електроенергията? Тези и още куп въпроси са в областта  на икономиката и изискват компетентентно внимание. Лошото е, че в нашия случай редките рационални решения при гласуването на референдума е почти блокирано от партийните псевдо компетентни аргументи, които са явно инспирирани от конкретния скрит икономически интерес. Независимата експертиза /ако има такава, защото който плаща анализа, той поръчва музиката/ е изтласкана от идеологизираните, пристрастни аргументи и няма шанс да бъде особено полезна.

Убеждават ни, че ще бъдем добри граждани, като гласуваме, а ако не гласуваме – ние сме незаинтересовани, необвързани или твърде мързеливи. Бутафорната демокрация и невежеството на мнозинството, обаче, обезмислят цялото упражнение.

Можем да сме спокойни и да гласуваме и да не гласуваме, решението, както винаги, ще бъде наложено от олгархията.