Из дебрите на свободата

http://favim.com/image/562674/

Свободата ме интересува от гледна точка на възможността на хората съзнателно да избират сами поведението си, да управляват  решенията си и да носят отговорност за тях. Свободата като атипод на робството, наложено от външни сили е извън интереса ми. 

Свободата, която е състояние, присъщо на индивидуалната жизнена позиция на  човека при всички житейски ситуации не е безусловна и винаги е рамкирана  /по-силно или по-слабо ограничена/ от качеството на институциите. За да може да прави избор един човек, обществото, в които живее трябва да му осигури възможностите за избор и да гарантира свободното упражняване на човешките му права. Така стигаме до институциите на образованието, здравеопазването, законите и прилагането им и икономическите институции. С две думи, ако смятаме, че здравият и богат човек е относително по-свободен от бедния и болен човек, вероятно ще бъдем доста далеч от действителното състояние на нещата, защото факторите, влияещи върху свободата са многобройни и сложни и често са извън нас. Например всички ние не сме свободни да не работим, принудата към труд е универсална.

Индивидуалната свобода е функция на нравствените качества на човека, но това не означава, че неморални хора не могат да бъдат свободни да правят избор в определени ситуации и социални взаимоотношения. Сложността идва от това, че всяко общество и всеки индивид оценява човешкото поведение в две основни категории - правилно и грешно, но проблемът с този модел е, че хората не винаги са съгласни по между си какво не е наред.

Колко просто би било, ако хората следваха единни морални ценности и търсеха и оценяваха силата на някаква обективна истина. Тази утопия е описана от  Бертран Ръсел , в едно интервю в края на 1959 г. Според него интелектуалната страна на индивидуалното поведение трябва да съдържа осмисляне на фактите, защото истината е това, което фактите потвърждават. Моралната страна на човешкото поведение, според Ръсел, е много проста: „Любовта е мъдра, омразата е глупава”, а дружелюбността и толерантността са жизненоважни за живота на планетата.

В действителност обаче, истината изглежда винаги е субективна, а свободата вероятно също е в голяма степен субективно оценявана. Както стойността на различните потребителски стоки и услуги не се съдържа обективно в самите неща, а само и единствено в съзнанието на човека, който прави оценка на субективната полезност на стоката, така и нравствените ценности  се оценяват субективно. Субективизмът по своята същност е тясно свързан със свбодата. Няма обективни ограничения на свободата да оценяваме стойностите на материалните неща и етичните ценности на основата на очакваното удовлетворение от тях. Това означава, че почти няма такова нещо като общо понятие за добро или зло, с изключение на това, което всеки индивид мисли, че е добро или зло за него. Избирайки свободно нравствените ценности, които да следваме и които ни носят удовлетворение, ние рядко си даваме сметка за отговорностите които поемаме и , които трябва да понесем. В този смисъл моделът на свободата се разпада.

Ограниченията от професионален характер на индивидуалната свобода са цяла вселена, те са почвата на полезния и вредния конформизъм. Особено итересно е тяхното отражение върху хората, занимаващи се с политика и тези, които имат власт. При тях зависимостите от  началници, избиратели, клиентела, и пр. рядко оставят място за свободен избор и почти никакво място за носене на отговорност. Но явно хората са готови да отстъпят големи части от свободата си в името на твърде примамливи преимущества.

Според Bruce Bueno de Mesquita: Има едно  интересно взаимодействие между покваряващата власт и овластяващата корупция. Трудно е да се говори за причинно-следствена връзка, тъй като това не означава, че  властта кара хората да бъдат корумпирани, а по-скоро хората, които са готови да бъдат корумпирани, е по-вероятно да се борят за власт и да се удържат на власт, защото, в края на краищата, за да се задържи  властта, трябва да се запази лоялността на хората, които  държим в офиса си, и  да се даде възможност на тези хора да бъдат корумпирани, така че те  да правят много пари и така ще бъдат  лоялни към политика, докато  той продължава да бъде на власт.”

Примерите за такъв свободен избор и съответно - зависимости изобилстват в родния властови пейзаж, а най-пресният е този със съдия Марковска, която е лоялен служител /добре печелещ/ на своите политически покровители, които са й задължени и които очакват бъдещи услуги от нея, като в същото време осигуряват имунитет на  прононсирано корумпиран висш чиновник. Дамата добре използва зависимостите си в своя изгода, явно въжръжена с опасна информация.

В  случая на  генерал Дейвид Петреъс, който си призна любовна връзка с  биографката си, нещата имат някои нюанси. В светлината на религиозното разбиране за добро и лошо, извънбрачните му връзки са били известни отдавна, но в отношенията му с биографката  се промъкна шпионски подтекст. А и никой в САЩ не би желал шеф на ЦРУ да бъде обект на изнудване. От гледна точка на субективната теория за ценностите обаче, професионалната позиция на Петреъс ограничава свободата на сексуалния му живот.

И в двата случая героите са упражнили свободата си на избор да се корумпират или да прелюбодействат по удовлетворителен за тях начин, след което за укоримото от гледна точка на стандартната етика поведение едва ли ще бъде понесена реална отговорност. Е да, от кумова срама не оставиха Марковска да се закълне, а Петреъс принудиха да си подаде оставката. Освен това индивдуалните избори на изневярата и корупцията не са съпоставими от гледна точка на тежестта на социалните последици от тях.

Ще спра до тук, стана дълго. Мисля, че като цяло живеем в твърде несвободен свят, а за нас българите с провалените публични институции, свободада е съвсем илюзорна.