България в Еврозоната??

Снимка: И. С. Борисова
 http://farm9.staticflickr.com/8442/8002804586_0f2d0706b3_m.jpg

Въпросът е много сериозен, за да приемаме безкритично дежурните политически декларации, че мястото на България е там, пък дори и след 5 години.

След няколко години лутане и затъване, кризата на еврото е в поредната фаза, след която  разпадането на еврозоната може да изглежда и по-вероятно. Поредицата от безалтернативни решения като се започне от целевите кредити на Европейската централна банка (ЕЦБ), като се мине през закупуването от германската централна банка на държавни облигации от южните европейски страни против волята й, и се стигне до създаването на все по-големи спасителни фондове, нямат нищо общо с пазарната икономика, а ефектите от тях са твърде посредствени. Сега  се дискутира създаването на банков съюз, за да се социализират дълговете на банките в Южна Европа. Следващата стъпка ще бъде въвеждането на евро облигации.

Опасенията са, че когато Франция закъса съвсем, германското правителство вече няма да бъде в състояние да отказва въвеждането на еврооблигации. Ресурсите на ЕЦБ и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), постоянен наследник на сегашния спасителен фонд, ще бъдат  насочени в страните от Южна Европа, където, според много коментатори, те ще бъдат изхвърлени през прозореца и това ще доведе до загуба на растеж за цяла Европа. Администрацията не може ефективно да разпределя капитала, когато пазарът е отстранен изцяло.

Простата икономическа истина е, че Гърция и Португалия трябва да обезценят валутите си с около 40%, за да подобрят кокурентноспособността си, но това може да стане само ако излязат от Еврозоната. Вместо това еврократите залъгват света с невъзможните за успешно прилагане програми за фискални ограничения, като рискуват избухването на граждански войни.

България би била поредната, „южна” страна със слабо развита икономика, с твърде ниска производителност на труда /около 40% от средната за 27 страни –членки на ЕС/ и ораничено вътрешно търсене, която трябва да догонва развитите страни в алианса. Ниското ниво на средните доходи в страната кореспондира с ценовото ниво на хранителните стоки и на комуналните услуги. Преминаването към еврото автоматично ще удвои всички цени в страната, без обаче да е съпроводено с адекватно нарастване на средните доходи, което ще засили усещането за бедност, трайно уседнало в българите. Наскоро в Германия, разбрах колко са недоволни хората на средна възраст, които са  преживели ценовия шок след приемането на еврото на 1 януари 2001 г. и колко е силна носталгията по добрата стара марка.

А като наблюдаваме как Германия се опитва да подомогне Гърция за повишаване на продуктивността на публичния сектор, можем да си представим какво ни очаква, като се има предвид, че по броя на заетите в МВР сме едва ли не първенци в Европа. Германският заместник-министър на труда Ханс-Йоахим Фихтел и специален пратеник в Гърция казва, че според проучванията 1000 заети в Германия извършват същото количество работа като 3000 заети в Гърция и много искат да чуят как може да се повиши ефективността на работещите в публичния сектор в Гърция. Но това означава, че огромна част от администрацията е излишна, тоест - нова армия от безработни.....

Според Волф Рихтер, като правило обикновените хора в еврозоната са жертвите на дълговата  криза. Според анализатори цената, която плащат данъкоплатците за  спасяванията на облигационерите и банките, е огромна и хората изразяват своето възмущение в масови протести, които умело се подтискат. Лидерите на ЕС имат съвсем малко търпение по отношение на волята на гражданите си. Зад демократичната фасада се появява явната непоносимост към референдумите.

Зараждащото се искане за провеждане на референдум за излизане на Германия от Еврозоната беше пресечено в корен. Е да, огромният износ на страната разчита на пазарите в страните от Еврозоната, но парите, свързани с икономическата мощ на Германия, изглежда не са у хората.

Ако излизането на Великобритания от Европейския съюз бъде подложено на  референдум, 56% от британците биха гласували за излизане на Великобритания от ЕС (с 34% определено и 22% вероятно). Само 30% биха гласували за оставане на Великобритания в ЕС.

В повечето държави-​​членки, решенията за  спасяването на притежателите на държавни облигации са направени чрез парламентарно гласуване. Но в случаите, когато на хората  най-накрая се даде право на глас, се наблюдава тенденцията за появата на неприятните изненади за елитните политици, банкери и неизбрани бюрократи, които работят на шоуто. Достатъчно е да си спомним проблемите с няколко референдума за приемане на Европейската конституция във Франция и Холандия рез 2005 г.

И така – България – в Еврозоната? В какво качество – като дисциплинирана  южна страна с нисък дълг и дефицит, която ще трябва да спасява фалиралите южни страни, нищо, че е най-бедната и най-корумираната страна в Съюза? Или трябва да трупаме дългове и дефицити, да вдигаме заплатите, за да компенсираме нарасналите цени и после да се наредим на опашката на тези, които трябва да бъдат спасени? Не е голямо успокоението, че не настоящите политици ще вземат това решение /пък и дали Еврозоната ще ни приеме, след като и в Шенген не ни пускат/. Опитът показва, че не е разумно да сме оптимисти за следващите упраляващи.