Заслужените от нас правителства

http://s5.favim.com/mini/54/black-cute-ducklings-ducks-529764.jpg

Дефектите на демокрацията са много, но не може да се отрече, че в едно отношение тя е справедлива –  хората във всички страни в света имат правителствата, които заслужават.

Толкова много е казано за правителствата във всички форми, цветове и размери и от Томас Джеферсън до наши дни много капацитети са се произнесли по въпроса за заслугите на електората за тези, които го управляват.

Обичайната реакция на много хора би била: "Те получавт правителството, което заслужават и за съжаление аз получавам правителството, което  те заслужават ." Други хора обаче, вероятно са горди, че заслужават точното правителство.

Избирателите и избраните винаги са единодушни, че трябва нещо да се направи, като повече или по-малко отхвърлят направеното от предишните правителства. Парадоксът е в това, че нито един политик не може да се изправи срещу статуквото, като статуквото е  много популярно сред мнозинството, а промените в статуквото не са. Правителствата предпочитат лесните решения, замитат тежките проблеми под килима, или в добрия случай – прилагат палиативни решения на проблемите.

Мислейки спокойно за резултатите на правителствата, на повърхността се забелязват големите въпроси – войни и много „по-невинни” конфликти, куп морални дилеми – алчност, корупция и кражби, липса на справедливост, самонарастваща, задушаваща бюрокрация, растящо влияние на групите със специални интереси, посредствен социализъм и още доста неща. Всичко се прави в името и за доброто на избирателите.

Правителствата в масовия случай са намесени толкова дълбоко в икономиката, че пазарът е безсилен да поправи нещата и развитият свят и другите иколо него са в криза вече 5 години и не се знае още колко години ще бъдат. Влиятелните икономисти, като правило, обичат да повтарят цифрите на статистиката, но рядко критикуват икономическите политики на действащите кабинети. Понятието „дисидент” е отживяло.

Стигаме до популизма - протекционизмът е много популярен и процъфтява, а преразпределението на доходите от продуктивната част на населението към неработещата част от него е хипертрофирано и все по-вредно за повишаването на заетостта и растежа.

Власта в България по думите на  Васил Левски е с алчни ръце и е готова да граби народа. Както знаем - до ден днешен не се е променила. Действащият кабинет не прави изключение от посочените по-горе дефекти, но може би най-лошото е, че зависимата, неработеща съдебна система мултиплицира проблемите на бизнеса и така подтиска растежа.

Що се отнася до българската аморфна общественост, най-масовият протест е срещу рядко позитивното решение на правителството за забрана на тютюнопушенето и това е жалко на фона на всичките ни огромни проблеми. Според Карл Попър „Доктрината, че общественото мнение не е безотговорно, но някак си е "отговорно към самото себе си - в смисъл, че грешките ще се отразят обратно негативно на обществената група, която прокарва грешното мнение  - е друга форма на колективистичния мит за общественото мнение: погрешната пропаганда на една група на гражданите лесно може да навреди на други, различни групи.”

Ние  българите не харесваме правителствата си, но сме достатъчно скептични,  относно възможностите ни да променим нещо. Всички си решаваме проблемите с хищните институции, като се спасяваме, който както може. Най-често с връзки или с подкупи, или  с двете.