Липсващите граници на лидерската некомпетентност

Когато хората с власт, така наречените "лидери", са некомпетентни, цената, която плащат всички е много висока. Властта обикновено се определя като непропорционален контрол на едни индивиди над други, в резултат на което се придобива капацитета, да се разпределят награди и да  се администрират наказания.  В общия смисъл компетентността на идивидите във властта и извън нея, е един вид притежание на обходимите умения, знания, квалификация или капацитет за изпълнение на определена дейност.  Обективната оценка на индивидуалната компетентност е сложна абстракция, по скоро трябва да се оценяват резултатите от дейността на овластените хора, но и тази оценка винаги е субективна.  Самооценката на личното ниво на компетентност е свързана със субективното възприятие на личните качества, чрез които се въздейства върху околната среда с цел нейната промяна, или, с други думи, - с усещането за тежестта на собственото влияние в обществото.

Некомпетентността е масово срещана сред политиците, мениджърите в частния сектор и в публичната администрация. Неудовлетворителните резултати  в политиката, икономиката, сигурността, прилагането на законите, са показателни за липсващите граници за слабата компетентност на хората с власт. Психолозите твърдят, че в общия случай некомпетентните хора, са достатъчно невежи, за да оценят собствената си некомпетентност. В същото време на някакво подсъзнателно ниво  голямата част от босовете си дават сметка за слабата си компетентност и се страхуват от конкуренция, от грешки и носене на отговорност.

Близо до ума е, че властимащите, които се възприемат като недостатъчно компетентни трябва да се чувстват особено застрашени (например, директор, който не е в състояние да повлияе на подчинените си вероятно ще се чувства по-застрашен, в сравнение с експерт от по-ниското ниво, който също няма  влияние). Обширни изследвания показват, че заплахата, породената от осъзнатата некомпетентност  води до вътрешна необходимост за заемане на   отбранителна позиция,  породена от егото на индивида. Когато хората с власт, които разбират своята некомпетентентни се чувстват застрашени, често проявяват агресивност. Обратно – самочувствието успокоява тревогата, породена от конкурентната компетентност и намалява агресивните импулси. Подчинените на некомпетентните босове често използват ласкателството, за да повишават самочувствието на шефовете си и да си спестят неприятности. Резултатът в крайна сметка не е добър – некомпетентният властник губи връзка с реалността, а това е  лошо както  за всички подчинени, така и за резултатите от дейността.

  

Не е чудно, че дилетантите на  ръководни постове много трудно вземат решения, твърдо избягват да вземат решения и винаги имат много причини за това -  изчакване за повече информация, търсене на нови възможности, търсене на консултанти, съветници и все повече други мнения и пр. Трудното вземане на решения спъва работата и  води до нищоправене. Известно е, че хората, които не правят грешки обикновено не правят нищо.

Некомпетентните босове се чувстват застрашени от високо компетентните си подчинени и подбират около себе си по-слабо подготвени,  често млади и неопитни кадри, на които да откриват „тайните” на работата на час по лъжичка. Изобщо некомпетентните  ръководители са големи почитатели на секретите от всякакъв вид. Информацията е оръжие, както срещу амбициозните подчинени, така и срещу непредвидимите началници.

Може би най- завоалираната проява на некомпетентността на началниците в съвременния свят е фиксацията върху лесните задачи - плановете, прогнозите, програмите, стратегиите, отчетите, диаграмите, презентациите, срещите, конференциите, симпозиумите и всичко, което се сетим в този дух, така че да не се свърши истинската работа, която е трудна, свързана е със засягане на влиятелни интереси и в личен план – съвсем не си струва усилята.

Въпреки че не могат да заблудят почти никой, армиите некомпетентни висши чиновници и менижъри работят денонощно, в извънработно време, в почивните дни, гонят срокове, хвалят се до небето и се обиждат, когато публиката не им благодари горещо.

Относно България, въпросът има ли граница некомпетентността на хората с власт, е риторичен. Интуитивните импровизации на любителите – политици в периода на прехода от комунизма достигнаха апогея си в настоящата власт. Съдебната система е парализирана, а магистратите са „компетентни” бизнесмени. За мениджърите в икономиката и банките, няма какво да говорим – резултатите са ясни – който иска да работи – да заминава в чужбина.