http://favim.com/abstract/page/3/
Хроничната икономическа криза и
нуждата от намаляване на бюджетните дефицити катализираха дебатите за
повишаване на данъците в развитите страни, особено в САЩ и Франция. Разбира се,
много е наивно да се смята, че повишаване на данъчните ставки за доходи над определен размер ще реши проблема с
многомилиардните дефицити.
Искат ли богатите хора да плащат
все по-високи данъци и колко високи могат да бъдат данъците за богатите, така че
те да ги плащат доброволно? Справедливо ли е богатите да плащат много по-големи
данъци върху доходите си от труд, за да може държавата да осигурява
осъществяването на огромните си функции и помощите за хората, които не се
трудят, по една или друга причина. Справедливо ли е здрави хора да получават
помощи и субсидии години наред? Въпросите са много, а отгововорите са още
повече и зависят от индивидуалните и колективните интереси.
Част
от популярните мотивите в полза на високо данъчно облагане на най-богатите домакинства идва от
убеждението, че "те" могат да си го позволят. Какво значат няколко стотици хиляди долара, та дори и
милиони повече данъци,
за някой, който
прави много милиони
на година? Друга
част от позитивната аргументация
идва от убеждението, че богатите не си плащат "справедливия дял". Основният
контрааргумент е, че високите данъци подтискат стимулите за труд и
обезкуражават усилията за натрупване на богатство. Богатите хора няма да
работят, или ще укриват данъци, или ще преместят деловата си дейност в страните, където данъците
са по- ниски. Този дебат е доминиран от темата за справедливостта, по-скоро за
„социалната справедливост”, която
според Ф. Хайек е безмислена концепция.
Свидетели
сме на няколкомесечната окопна война между френското правителство и богатите
хора във Франция, в резултат на която няколко крупни предприемачи се превърнаха
във фискални изгнаници. Ален Афлолю /производител на очила/ мести бизнеса си в Лондон, Бернар Арно и Ж.
Депардьо поискаха белгийско гражданство.
Френският
Конституционен съд отмени 75-процентовата данъчна ставка върху доходите от
над 1 милион евро годишно, която трябваше да влезе в сила през 2013 г., но президентът Оланд ще
предложи нова данъчна мярка все със същата недостижима цел – редукция на
дефицита.
Проблеът със социалната
справедливост се усложнява от натрапващото се усещане, че голямото богатство е
неморално и незаслужено с честен труд, въпреки че обобщенията са опасни – много
хора постигат материално богатство, благодарение на талант, знания и усилия. Според анализаторите през последните 60 или 70 години в относително
свободните пазари на развития запад широко нахлуват юридически
закрепени привилегии. Под формата на "специални
интереси" и "търсене на рента", са отворени
възможностите за натрупване на
огромно богатство, основно
чрез протекционизъм,
субсидии, и преференциално данъчното
облагане. Напоследък зачестиха признанията на висши чиновници, че най-големите
банки са станали твърде големи, за да бъдат подлагани на наказателно преследване
за кражби и злопоупотреби, защото това ще подкопае доверието в тях /колкото е
останало/. Моралът и спрведливостта са последна грижа.
За САЩ е ясно - голямото богатство
на банкерите от Wall Street, агро-бизнеса, здравната индустрия, висшите чинове
в отбраната, шефовете на Fannie Mae и Freddie Mac, спортните франчайзи и прочие
милиардери – е резултат на свързаността им с политическата власт и на микса,
забъркан от търговията с влияние и грабежа по начини, които едва ли могат да се
разплетат.
У нас масщабите са други, но голямото богатство е не по-малко
компрометирано – назначени капиталисти, кредитни милионери, мутри, политици.
Това,
което днес наричаме "крони /връзкарски/
капитализъм" укрепва широко
разпространените популярни подозрения срещу голямо богатство и
налива вода в мелницата на все по-високите данъци за богатите. Но и това няма
да помогне социалната справедливост да стане реалност. Само правосъдието и заслуженото наказание за престъпното забогатяване на белите якички ще даде път на простата справедливост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар