http://favim.com/image/618108/
"Дон Вито Корлеоне беше човек, при
когото всички идваха за помощ и никой не си отиваше разочарован. Той не даваше
празни обещания, нито се извиняваше като страхливец, че ръцете му са вързани от
по-могъщи сили в света. Не бе необходимо да ти е приятел, а още по-маловажно
беше дали имаш средства, с които да му се отплатиш. Изискваше се само едно. Ти,
самият ти, да засвидетелствуваш приятелството си. И тогава, независимо колко
беден и безсилен бе молителят, дон Корлеоне вземаше присърце нещастието му. Не
допускаше нищо да му попречи да избави човека от неволята му. Неговата награда?
Приятелство, уважението да го наричат „дон“, а понякога и с по-нежното
обръщение „кръстник“. Възможно бе да получи и някакъв скромен подарък —
четири-пет литра домашно вино или кошница лютиви сладки, специално приготвени
да украсят коледната му трапеза, но единствено от уважение и никога с користна
цел. Разбираше се от само себе си и се приемаше просто като проява на добро
възпитание, че си му длъжник и че той има правото по всяко време да те помоли
за някоя малка услуга, с която да изкупиш дълга си."
Марио Пузо, Кръстникът, стр. 8
Този цитат е достатъчно убедителен за реалността на тоталната звисимост на всеки човек в обществото и съответно - за илюзорността на термина 'лична свобода".
Няма коментари:
Публикуване на коментар