Румен Аврамов за стопанската култура и слабостта на Закона

Иинтелектуалните висоти в българската икономическа мисъл изглежда са толкова редки, че трябва по-често да се обръщаме към  авторите, които са ги постигнали.

Ето какво казва Р. Аврамов, през 2007 г.:

„Днес ЕС е представен за неопетнен еталон, но съюзът е, както постоянно заплашен от „слабата” култура, така и сам изкушен да размива „добрата”.

Преди всичко Западът спонтанно и от вътре произвежда типично „източни” черти. Корупцията и клиентелизмът са неизкореними, те градят репутацията на цели държави (Италия, Гърция), политико-икономическите мрежи на много места са институционализирани, примерите на погрешно (криминално) корпоративно управление не са никаква рядкост (серията скандали от последните години са емблематични), прането на пари и офшорните зони са неотделими черти на съвременния глобален капитализъм, финансофите кризи (подобни на споменатата с Креди лионе) съвсем не са рядкост... „Демистификацията” на Запада, обаче съвсем не „нормализира” Изтока. Още повече, че най-важно е в каква степен дадено общество е способно само да се демистифицира чрез Закона. Органичната немощ на българското в това отношение, го поставя на дъното на всяка класация, далеч от всякакви прилични стандарти. Онова, на което набляам, е, че разширяването на ЕС примесва съществуващите от двете страни прояви на „слаба” икономическа култура, подсилена с потоците ъндърграунд, които по естествен път интегриат техните мафиотизирани среди.

Еднородност е на лице и във вече коментирания етатизъм на Европа, така близък до съществена част от историческото наследство на новите членове, особено на България.”

 Комуналният капитализъм 

Из българското стопанско минало,

III,  стр. 465