Демографията, политици!

http://www.edna.bg/koleda/zdravi-po-koleda/mandarinata-i-nejnite-super-kachestva-4628730

Mакроикономистите с основание  се тревожат от икономическите импликации на застаряването а населението и обезлюдяването в някои страни, например – Пол Кругман визира Япония. Миналата година населението на Япония е намаляло  с 212 000. Това е шестата поредна година на спад и най-голямото намаление в историята, според оценката от министерството на здравеопазването на страната, откакто то е започнало воденето  на данните през 1947 г.

Не се сещам за някакви позитивни сходства между България и Япония, но от гледна точка на  дълбоките демографски проблеми двете страни безспорно си приличат.

 

Застаряването на  населението в Бългрия  прогресира, поради което делът на хората над 65 години от населението, от 16.8% през 2001 г. се повишава  до 18,9% през 2011 г.

Намаляването на българите е резултат на ниската раждаемост и високата имиграция.

Според преброяването през 2011 г., България е загубила не по-малко от 582 000 души през последните десет години. В страна със 7,3 милиона жители това е голям проблем. Освен това, броят на населението  е намалял общо с 1.5 милиона души от 1985 г. До сега, което според Едуард  Хю е рекорд по обезлюдяване не само за ЕС, но по световните стандарти. България има население от почти девет милиона през 1985 г., понастоящем има почти същия брой жители като през 1945 г. И, разбира се, спадът продължава.

Младите хора, но и не само младите, но и предприемчивите хора от всички възрасти се движат от слабите икономики в периферията на ЕС към сравнително по-силните, с по-рзвити пазари в ядрото на съюза. Дефицитът на работна сила в ядрото  намалява, докато този в периферните страни, в това число България, се влошава.

Данните за обявена емиграция на българите показват увеличение от 19 000 през 2009 г. до 27 700 през 2010 г. Въпреки това, действителните изходящи потоци се считат за много по-големи, въз основа на имиграционните статистиката на  основните приемащи страни. Испания отчита 10 400 българи, влезли през 2010 г., което е с 7% повече, отколкото през 2009 г. Ето, че броят на българите в Испания се е увеличил с 14 500 през 2010 г. и още 13 000 през 2011 г.

Макроефектите от намаляването на българските граждани са: свиване на вътрешното потребление, свиване на приходната база на държавния бюджет, дефицит на работна сила и дефиците на здравната и пенсионната системи, които поглъщат все по-голям обем от данъците платени от работещите българи. Всичко това подкопава сериозно реалността на надеждите за висок икономически растеж в  дългосрочен план, а това е тъжната действителност  на настоящата и бъдещата българска бедност. В крайкосрочен план, трябва да сме доволни, че през 2012 г. имигрантите са подпомогнали свои роднини в България  с 1,4 млрд. Лева.

Причините? Всеки имигрант от България, впрочем и всеки, който отлага раждането на деца в България, има своите причини,които най-често  са: няма работа,  заплащането е ниско, невъзможно е да се прави бял бизнес, поради „прекрасната” бизнес среда, данъчния рекет и този на бюрокрацията. Добавят се и алчните банки и липсата на правосъдие. Е,  преките данъци били ниски /номинално/.

Всички коментират лошата българска демография, но нашите мандаринизирани политици дори нямат понятие колко много сложни и тежки реформи дължат на данъкоплатците.