РАЦИОНАЛНОТО НЕВЕЖЕСТВО НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ И БЪЛГАРСКАТА БЕДНОСТ

Източник: http://favim.com/image/673734/

Аз лично търся и не намирам сред българските политици тези, за които да гласувам на 12 май. Скептицизмът ми се разпростира и върху масовия български избирател, който страда от беззаконието в държавата, но не разбира откъде му идват проблемите.

Thomas Sowell Казва:

"Проблемът не е, че Джони не може да чете. Проблемът не е дори, че Джони не може да мисли. Проблемът е, че Джони не знае какво е  мислене, той го обърква с чувство ".

Не малко българи казват тези дни, че не ги интересува масовото незаконно подслушвне от страна на МВР, а ги интересува само как живеят, тоест интересува ги материалната нищета на битието им. Но не ги интересува нарушаването на техните индивидуални права, не ги интересува, че ги лъжат в очите, не ги интересува  духовната нищета на това битие. Широко разпространеното невежество относно взаимната обусловеност между материалната и духовната бедност е доста обезсърчаващо, но поне обяснява защо българите избираме на всеки четири години също такива невежи и непочтени политици, срещу които после протестираме.

Рационалното невежество и когнитивните пристрастия са присъщи на масовия избирател навсякъде по света и са обект на голям брой изследвания и публикации.

Antony Downs (1957) за първи път развива теорията на рационалното невежество, която обяснява защо избирателите знаят толкова малко за привидно важни въпроси. Политиката като правило е непрозрачна, мозъците на избирателите се промиват с елементарни клишета, а реалните нелицеприятни действия на политиците рядко излизат на преден план, след което скандалите  веднага се затрупват с потоци нагла реторика. Избирателите не разчитат особено на  ползите от информацията, които са малки в сравнение с разходите за нея. Хората рядко търсят и трудно намират надеждна информация за кандидат-политиците. Така се насърчават емоционалните решения, в ущърб на рационалния избор. Типичен случай на рационално невежество са вярванията в различни религии, които предполагват ниско ниво на познания и информираност за собствените си (и други) религии. Но това, което е озадачаващо, е че много хора с политически и религиозни убеждения  инвестират твърде малко усилия в събирането на информация, която да подкрепя тези убеждения, въпреки, че те често ги поддържат с пламенна увереност и категоричност.

Факт е обаче, че много от тези вярвания - политически или религиозен - са системно погрешни. Примерите  на рационалното невежество и безмислена доверчивост в историята са предостатъчно. По време на Средновековието, броят на хората, които надценяват вероятността за съществуването на вещици  не се  балансира от равен брой хора, които подценяват тази вероятност. По същия начин, социалистическите революционери дълги години пропагантираха, че  колективизацията ще подобри силно производителността на селското стопанство, въпреки че тези експерименти се оказаха катастрофални.

Когато неинформираните хора догматично поддържат систематически предубедена преценка за хора и събития, мнозина от рационално мислещите хора ще предпочетат да  прикриват истинските си убеждения. Точно както  е малко вероятно, че един глас ще  промени резултата на изборите, така е малко вероятно, че един човек с рационален  политически избор ще промени обществото. За повечето хора /които не са клиенти на политиците/ частната цена на избора на една политическа идеология пред друга, е около нула.

Затова пък страничните ефекти от ирационалните политически убеждения са значителни и често катастрофални. Когато се подценяват негативите от войната, или се подкрепя ксенофобията, или се настоява за контрол над цените, водещ до дефицит, избирателите предопределят плачевните резултати за самите себе си.

Когато част от българите /може би не толкова малка част/ не се интересуват или дори одобряват нарушаването на личните права на гражданите, под различни форми, те разбира се не знаят, че нарушаването на законите от страна на държавата и нейните институции е една от фундаменталните причини за бедността в България. Потънали в своят свят на големите материални проблеми, българите не търсят политиците, които ще започнат реформата на институциите  и ще възстановят върховенството на закона. Затова и кандидатите за политици обещават отново „хляб и зрелища” и когато дойдат на власт, отново няма да  изпълнят поетите ангажименти в частта на „хляба”. 

Thanks for reading