Още нещо за данъчните убежища

Daniel J. Mitchell пише:

„Данъчните убежища са много ценни, защото те обезкуражават желанието за повишаване на данъците. Просто казано,  много е трудно за правителствата да наложат и въведат конфискационни данъчни ставки, защото инвеститори и предприемачи може да  изместят своята  икономическа активност към юрисдикции с по-добра данъчна политика. Особено ако тези народи имат силни политики в сферата на финансовата тайна, чрез които се създават трудности за неконкурентоспособните нации с  високи данъци  да проследяват изтичането на капитали и  данъци. Благодарение на този процес на данъчната конкуренция, чрез данъчните убежища, които имат ключова роля, средните данъци върху доходите са спаднали  от 67 процента през 1980 г. до около 42 процента днес. Средните ставки на корпоративния данък също спаднаха рязко, от средно 48 на сто до 24 на сто.

... Законодателите също бяха притиснати да намалят или премахнат  данъците върху наследството и имуществените данъци, както и за намаляване на двойното данъчно облагане на лихви, дивиденти и капиталови печалби. Още веднъж, данъчните убежища заслужават внимание, защото политиците вероятно няма да  приложат реформи в полза на растежа, ако  не трябва да се притесняват, че гъските със златните яйца може да отлетят до поверителна сметка в добре управлявана нации като Люксембург или Сингапур.”