Защо парите са толкова секси?

Препечатвам това непретенциозно есе на доктор Риджио за разнообразие.

Why Is Money So Sexy?

Get money, get sexy.

Published on May 4, 2011 by Ronald E. Riggio, Ph.D. in Cutting-Edge Leadership

http://www.psychologytoday.com/collections/201408/money-my-mind/why-is-money-so-sexy?tr=HomeColItem

You see a much older gentleman and a young attractive lady. What's going on? The stereotype is that he probably has money. What about women with money? Well, a survey reported that wealthy women say that they have more exciting and daring sex lives - and they say it's all because of the money! Why is money an aphrodisiac?

Power. Money is associated with power and prestige. This is particularly important for men. Many studies show that the top quality that makes a woman sexy is physical attractiveness, while for men it is money. Some of this may have evolutionary roots, as money indicates that a man is a good provider, but all in all, there's something sexy about all that money and power.

Money provides freedom. A famous, attractive actress struggled financially for years in minor film roles before she achieved fame on a long-running TV show. When asked how her life was different, she said, "The money has given me more freedom." The survey responses from wealthy women suggested that they had better sex lives because they could afford to travel to exotic places and because they had more free time. For example, 72% of the wealthy women said they were members of the Mile High Club - of course, most owned their own planes.

Reward power. Maybe the song is right that "money can't buy you love," but it can certainly buy sex, and lots of other things. Why is an expensive sports car sexy? Well maybe it's partly due to the speed, the curvy design, but the fact that it costs a lot makes the driver suddenly more sexy.It is clear that money is a very powerful symbol in our culture. Want to get sexy overnight? Win the lottery.

Цитат на деня

Call him Voldemort, Harry. Always use the proper name for things. Fear of a name increases fear of the thing itself. 

– J.K. Rowling, “Harry Potter and the Sorcerer's Stone” (1997)

Предизборна психопатия

Пак идват избори. Българските политици, до болка вече познати и станали вкупом непотребни, са в истеричен напън да грабнат отново властта. Властта в тази обрулена, фалирала държава е толкова желана, че чак ръцете на какдидатите за нея треперят, логореята ги е обсебила, нищо, че са потънали до шия в смовлюбената си глупост.

И този напън "сигурно" се дължи на неистовото им желание да служат на народа. Този прост народец едва ли сериозно си  мисли, че някой толкова напира да го спаси от бедността, престъпността, корупцията и така нататък, но нейсе - ще си изпълни дълга към партиите, които си е харесал от край време.

За българските политици са напълно валидни думите на Карл Роув: "Всички политици действат в рамките на Оруеловото сияние, където думите не означават това, което обикновено означават, но Ровизмът постулира, че не съществува обективна, доказуема реалност изобщо. Реалността е това, което казваш, че е..."

Статуквото е бетонирано.

Още нещо за очакванията и разочарованията

http://www.wiwo.de/images/euro-finanzkrise_globus_rosa-brille_aufm-imago-montage/10228250/4-format2101.jpg

Ели Камаров е казал, че най- хубавите неща в живота са неочаквани, защото при тях няма очаквания.

Ние всички  постоянно сме жертва на своите очаквания и трябва да се справяме с толкова много малки и големи разочарования. Очакванията имат свойството доста бързо да се превръщат в реалност  само в нашите глави, след което суровата действителност ни прави недоволни, нещастни и депресирани. Психолозите и не само те предлагат все по-нови рецепти за справяне с разочарованията, но явно те и очакванията са голяма част от живота на хората.

Всеки ден желанията и мечтите ни се трансформират в очаквания, мотивация, цели и действия, които  в различна степен  се разминават с действителността. Така ние водим безброй предварително обречени битки, но дори съвсем не е сигурно, че  ще си направим полезната реалистична равносметка от пораженията си. Една от най - неблагодарните битки, е тази за привеждане характерите на децата ни в съответствие с нашите очаквания към тях.

Като че ли не знаем, че реалността е феномен, толкова сложен и комплексен, че не е в нашите възможности да я моделираме. Е, разбира се, между нас има единични изключения – Стив Джобс, за други  не мога да се сетя.

Социума кипи от амбиции и в това няма нищо лошо. Модерният свят  е пълен с възможности за амбициозните хора. Но почти всеки мисли, че е специален, едва ли не – избран и също почти всеки мисли, че тревата на съседа е по-зелена.

Просто ние, хората, си имаме толкова много ограничения, за да може да оценяваме относително  коректно реалните ситуации и това, което ни се случва. Но затова пък всеки като че ли е сигурен, че собствената му интерпретация на събитията е единствено правилната.

Майкъл Фарадей казва, че  хората търсят такива данни и явления, които да подкрепят техните желания /и очаквания/ и в същото време пренебрегват други, които им противоречат, въпреки че всички признаци на здравия разум повеляват точно обратното. Такава нагласа  безспорно може да доведе и води до високо рисково поведение, последвано от тежки разочарования.

Защо става така? Мисля, че проблемът с нереалистичните очаквания не е само  психологически. Защо сме склонни да се самозалъгваме и да вярваме в измислици? Може би   глобалните проблеми в разпространението на знанието и асиметричността на  информация имат не малка заслуга за това. Защото образованието куца, невежеството и още повече - невежеството за науката са все така големи. Афинитетът към лесни победи и прости обяснения стимулира настъплеието на квазинауката от една страна и разцвета на позитивните илюзии и на  теориите за магическата сила на положителното мислене, от друга. Няма място за  критическо мислене, реализъм и скептицизъм. Карл Сейгън, /Свят, населен с демони/ казва с основание, че скептецизмът не се продава успешно, въпреки че недоверието към твърденията  на авторитетите е свещена заповед на науката.

Мисля, че в бизнеса също е необходима доза здрав скептицизъм в пълната с оптимизъм чаша, защото разочарованията там са особено болезнени и са свързани с големи загуби. Очакванията за поведението на пазарите и за успехите на инвестиционните решения, винаги изискват много труд, напрежение и стрес. Защото  ние можем да контролираме нещата, които са в нашите дейности и отговорност, но  често нямаме контрол върху процеса, където се намесват много вънни фактори и интереси.

Има ли, все пак, нещо добро да има очаквания?

Може да се съгласим с психолозите, че разочарованията са полезни за изграждане на характера, т. Е – за по-лекото понасяне на следващите разочарования. Свиква се и с разочарованията. За промяна на модела на глупостта, обаче, това не помага.

Също така, добре е, че  всеки  отделен човек, в съответствие със своите индивидуални физически, емоционални и интелектуални възможности, инвестира време, усилия, труд и пр. в постигане на очаквания резултат. Пък и много хора знаят, че когато е вложен много труд, позитивен резултат почти винаги има. Този резултат често дори може да не е очаквания, а да бъде съвсем неочакван. Няма лошо.  

Charles Hugh Smith: It's Not Just Politics That's Broken--The Status Quo's Model of "How the World Works" Is Broken

Днес гост постът е на Чарлс Хю Смит. 

It's Not Just Politics That's Broken--The Status Quo's Model of "How the World Works" Is Broken   (August 26, 2014)

http://www.oftwominds.com/blogaug14/model-broken8-14.html

The Status Quo is dysfunctional because its model of how the world works is broken.

Much has been written about the dysfunction in Washington D.C. Pundits have been wringing their hands for years over the rise of bitter partisan politics and the resulting gridlock. The impact of this--what I have termed profound political disunity--extends beyond the narrow confines of domestic politics, a reality reflected in Foreign Affairs new survey of our winter of political discontent, Dysfunction Junction.

But all these discussions of our dysfunctional politics ignore the larger truth, which is the entire model of the Status Quo is broken. Even if reformers succeeded in ridding the political system of cronyism and favors-for-campaign-contributions--two essentially impossible reforms, given the legalistic cover provided for cronyism and bought and paid for representatives, the basic model of "how the world works" that dominates the world-view of leaders across the political spectrum would remain broken.

There are only three alternatives:

1. The current gridlock continues, and the policies in place grind on with minor tweaks.

2. The Democrats win a sweeping victory and are able to unilaterally impose their reforms.

3. The Republicans win a sweeping victory and are able to unilaterally impose their reforms.

Why do we know the entire model is broken? Because all three alternatives lead to a continuation of the same ruinous model of "how the world works":

1. A continued reliance on Keynesian Cargo Cult "stimulus," i.e. borrowing and blowing trillions of dollars to prop up inefficient, bloated, corrupt, wasteful crony-capitalist cartels and politically untouchable fiefdoms.

2. The continued destruction of open, transparent markets via intervention by the central state and bank.

3. The continued expansion of the Welfare State, i.e. entitlements such as Medicaid and ObamaCare subsidies and implicit entitlements such as farm price supports, corporate tax breaks, mortgage interest deductions, etc.

4. The continued expansion of the National Security State, whose premises are A) everyone on the planet is guilty until proven innocent and B) only Total Information can protect "us" (i.e. the National Security State itself) from threats.

5. The continued erosion of civil liberties via death by a thousand cuts.

6. The rising dependence on borrowed money to fund standard government services.

7. The rising dependence on manipulated/gamed statistics to manage perceptions that the Status Quo is eternal, powerful and improving everyone's lives, even as it serves the narrow interests of self-serving Elites and insiders.

8. The expansion of a Permanent War State that recognizes no boundaries between domestic and international threats, hence the militarization of local police forces and the rise of private mercenaries in the guise of for-profit domestic prisons and police forces.

9. A central bank (the Federal Reserve) that will continue to support the most rapacious, opaque and self-serving financial Elites with free money for financiers.

10. The continuing purchase of political favors by monied Elites via lobbying and campaign contributions.

11. An ever-rising dependence on generating the appearance of stability, transparency, competence and expertise as a substitute for actual stability, transparency, competence and expertise. In other words, an expanding reliance on gaming dysfunctional systems rather than actually repairing dysfunctional systems.

12. An increasing reliance on zero-interest rates, debt and free money for financiers as the "fix" for every economic ill.

The Status Quo is dysfunctional because its model of how the world works is broken.It won't matter if gridlock remains in place or one of the parties gets to impose its "brand" of policy-tweaks; since no one on the political spectrum has any concept that the current model described in these 12 points is broken, fixing the political dysfunction won't fix the systemic dysfunction. 

Цитат на деня

"Смъртта винаги е по-безболезнена и по-лека от живота! Ти казваш истината. И все пак не избираме смъртта ден след ден. Защото в крайна сметка смъртта не е обратното на живота, а е обратното на избора. Смъртта е онова, което получаваш, след като не са ти останали никакви избори. Прав ли съм?"

Робин Хоб

"Мисията на шута"

Цитат на деня

"The advance of civilization is nothing but an exercise in the limiting of privacy."

Isaac Asimov, “Foundation’s Edge”