понеделник, 4 февруари 2013 г.

Дефицитът на родното политическо лидерство

http://www.oikumen.info/2007_10_01_archive.html


Днес в Европа слепци водят слепците”. Твърдението на Славой Жижек е пълно със смисъл и е доста всеобхватно.  Българските политици също са посредствени, показват сериозни дефицити на знания, но затова пък за завършени нарциси.
Дянков иска да е Балцерович, но в България няма шанс да се роди реформатор като Балцерович.
Финансовият министър каза наскоро, че реформите в България са започнали през 2009г. и тогава също е започнал преходът от комунизма. Не е ясно какви реформи има предвид – симулацията на пенсионна реформа, новият модел на заплащане в администрацията, който разшири ножиците в заплатите на чиновниците, или злополучната имитация на административна реформа.
Масовият хор – Плевнелиев, Борисов, Дянков критикуваха дежурно приватизацията, извършена през 1997-2000 г., без да вникнат в елементарнити факти: продаваха се декапитализирани и разграбени социалистически предприятия, които перманентно получаваха бюджетни субсидии и евтини кредити от държавните банки. Колко струваха акциите на тези фирми, чиито задължения надхвърляха многократно активите им – разбира се – стотинки. Да, приватизацията не е честна и справедлива, защото капиталът е в определени ръце – на комунистическата номенклатура, институциите са слаби, корупционните стимули – високи. Впрочем, тези обстоятеяства произвеждат все по-мощни последици в днешно време.
Колкото до актуалните напъни за приватизация, /добре, че само ВМЗ Сопот е още непродаден/ това правителство не може да се похвали с видими успехи.
Тежките реформи в силно чувствителните публични сектори – здравеопазване, образование, правораздаване и сигурност, дори не са започнали, институциите са парализирани, което подсказва, че в края на мандата на правителството, липсва разбиране и визия за това какво означава реформа.
На фона на нерадостните реалности, логореята на политиците, насочена към изтъкване на техните лични успехи, намерения, недоволството от непризнанието на  големите им усилия и оплакване, оплакването от всичко, дразни много. Тези хора не си спомнят, че  са само едни скрмни слуги на народа.

Призивът на премиера към многото недоволни хора да се обръщат към него за помощ, е тревожен симптом за неразбиране предназначението на институциите в полза на хората от една страна, и за факта, че те са неефикасни и се налагат промени, от друга.
Добре е също така да почетат повече,  например Ралф Дарендорф, и да не спекулират така лекомислено с думата "преход". Забележителният социолог обяснява растящото недоверие към демокрацията с факта, че след всяка революция пътят към нов просперитет минава задължително през „долината на сълзите”. След срутването на социализма не може да се мине директно към просперитета на пазарната икономика - оскъдните гаранции на социалистическата социална държава трябва първо да изчезнат, а тези етапи са задължително болезнени.
Така че, дебатите кога е започнал и дали е свършил преходът от комунизъм към пазарна икономика, са съвсем непродуктивни и едва ли интересуват хората, които все по-трудно намират работа в България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар