Ще се пуснем ли по гръцката пързалка?

Източник: http://www.featurepics.com/online/Tiger-Cartoon-1736757.aspx

Дори не ми се пише по  баналните въпроси, повдигнати от  „мъдрите” съвети на мастити американски икономисти /Нуриел Рубини/, че България можела да си позволи да увеличи дъжавния си дълг, за да стимулира капиталовите инвестиции в частния сектор и то, чрез публично-частни партньорства. Малка ни е корупцията в обществените поръчки, трябва и ново поле да се отвори.

Все пак ще напиша следното:

Първо, не харесвам Дянков, познавам мениджърската му некомпетентност и мисля, че неговите „постни” пици са такива само на снимка. През изминалите 3.5 години се харчеха доста пари извън пицата /бюджета/ за всичко, за което премиерът Борисов беше горещо помолен и след подаръците получаваше аплаузи. Резултатите са – резервът е намален с около 4 милиарда лева, в сравнение с началото на мандата, а държавният дълг е увеличен с още толкова. А ефектите за обществото, както се оказа от протестите - просто липсват.

Второ, финансовата политика не САЩ не е пример за подражание на малка и слаба икономика като българската, основно поради това, че САЩ може да печата долари безкрайно /и го прави/, нищо, че планината от публични и частни дългове вече е неизплатима, но и не им се налага, нали.

Трето, България  е играла играта с дълговете при комунизма. Бързо забравихме обявяването на мораториум върху плащанията по външния дълг от А. Луканов и декапитализираните от дълговете към банките държавни фирми, които трябваше да бъдат субсидирани непрекъснато с пари от бюджета. България винаги е трябвало да си плаща дълговете и това едва ли ще се промени.

Четвърто, ако България се вкара в спиралата за увеличаване на външния дълг, измъкването от нея е практически невъзможно, особено познавайки капацитета на родните политици и олевяването на големи маси от избирателите. Тогава  Гръцката пързалка може да ни изглежда детска игра.

Пето, последно - ако България имаше поне наполовина толкова продуктивни туризъм и селско стопанство, колкото Гърция, дори много раздутата публична сфера можеше да се издържа в рамките на законово регламентираните приходи в бюджета, без да сe правят дефицити и дългове.