Интересната американска икономическа блогосфера

http://pcdn.500px.net/38218282/668b5b075cf3f798d0d023a4c21f042f13c1d6fe/3.jpg

Американската икономическа блогосфера е доста широка, богата на различни, противоречащи си идеи и лично за мен представлява значителен интелектуален интерес, на фона на актуалната американските финансова и парична политики, която са твърде спорни и с не достатъчно добре предвидими резултати. Изразих се доста меко, но искам в този пост да наблегна на друго - на интелектуалните несъгласия, изразявани от авторите на икономически блогове  с позициите на академичните икономисти.

Тейлър Коуен обобщава няколко основни различия в мненията в сферата на макроикономиката. Според него блогосферата е по-вероятно да вярва, че активна парична политика може да намали равнището на безработица , подобно на спиране на кранче или обръщане на ключ. Вероятно той има предвид влиятелния блогър професор ПолКругман, който в отговор на поредните критики към кенсианството от други блогъри, наскоро  каза: „Всеки, който е проследил различните нападки срещу моя милост знае какво имам предвид: кейнсианците смятат, че никога бюджетните дефицити не са проблем, че нарастващото търсене може да реши всички икономически проблеми, че няма такова нещо като  теория на предлагането в икономиката, че повече разходи винаги е добре.”

Е да – има кофти странични ефекти – дългове и все по-високи дефицити, но според професор Кругман те нямат особено значение.

Другият особено спорен макроикономически инструмент са  Динамичните стохастични модели на общото равновесие /DSGE модели/, с които се прогнозират икономическия растеж, бизнес циклите, както и ефектите на паричната и фискалната политика. Докато много централни банки по целия свят, включително Европейската централна банка и Федералния резерв използват тези модели при формулирането на паричната политика,  блогосферата доста често  ги критикува.

Ето Арнолд Клинг: „Аз се броя като силно  противопоставящ се на моделите DSGE. По мое мнение, макроикономическите модели са много по-спекулативни и метафорични, отколкото микроикономически модели. Вземете търсенето и предлагането. В микроикономиката, аз вярвам, че когато се направи  диаграмата на търсенето и предлагането, тя предоставя интересно теоретично описание, което може да се използва емпирично.”

Според Ноа Смит, досега  изглежда не е постигната висока възвръщаемост от голямото количество интелектуален капитал, който е инвестиран при създаването, развиването и  прилагането на  DSGE моделите, но по принцип, няма причина, поради която те не могат да бъдат полезни.

Наистина американската икономическа блогосфера се интересува повече от моралните оценки на макроикономическата политика и на  действията на провеждащите макроикономическата политика. Това я прави интересна и влиятелна, въпреки, че нямам впечатлението,  американските политици да са респектирани особено от моралните присъди на блогърите.