петък, 7 юни 2013 г.

За съвремеността като за рисково общество



http://pcdn.500px.net/32979949/89aedaa1265019206ea67fa7e1a3abbeca2e7302/3.jpg

В книгата си "Рисковото общество. По пътя на една другa модерност, /София, 2013 г./ Улрих Бек прави смелото сравнение, че в производството на рискове развитият капитализъм е абсорбирал, генерализирал и нормализирал разрушителната сила на войната.

Подобно на войните, постепенно осъзнаваните рискове на цивилизацията могат да „разрушават” старите начини на производство /например коли, които изпускат прекалено много  газове, постигане на високи селскостопански доходи чрез прилагане на вредни изкуствени торове/ и да създават нови потребности и   нови пазари, които се разрастват по непознат до сега начин. Рисковото производство има своите агенти в сферата на влиятелната критика на цивилизацията, на техниката, на екологията. Масмедийната драматургия и изследванията на риска от своя страна са трансмисията на новите потребности, които извикват на дневен ред новиte производства на нови продукти.

С овладяването на рисковете обаче, те нарастват, защото причините за тях не се премахват. Всичко се прави в сферата на лесните, козметични решения: нови опаковки, леко снижаване съдържнието на вредните вещества, екологичните храни, които не са съвсем екологични и т.н.

Лавинообразното икономическо експлоатиране на рисковете от страна на съвременното общество и това, че то се храни от рисковете, които произвежда, системно генерира заплаха за неговата стабилност. Според Бек,  настоящата обществено-историческата ситуация и нейната динамика са напълно сравними със ситуацията на приключващата феодална епоха на прага на индустриалното общество.

Предстоящата социална трансформация поставя нови изисквания пред политиката и субполитиката. Но дали тя ще се окаже на необходимата висота, имайки предвид настоящите реализирани рискове?



Няма коментари:

Публикуване на коментар