Еврозоната - безкрайна милостиня за "изстрадалите"

http://www.google.bg/imgres?start=490&hl=bg&sa=X&rlz=1C1SKPL_enBG412BG422&biw=1280&bih=675&tbm=isch&prmd=imvns&tbnid=I7nbufBzT9JGoM:&imgrefurl=http://graphicleftovers.com/graphic/bad-economy-begging-change/&docid=EOY2k1fq9maG-M&imgurl=http://cloud.graphicleftovers.com/25133/1083631/bad-economy-begging-for-change.jpg&w=500&h=500&ei=DyjzT4TtK8vIsgb30d3TCQ&zoom=1&iact=hc&vpx=179&vpy=275&dur=6822&hovh=225&hovw=225&tx=116&ty=105&sig=110522632893309086544&page=21&tbnh=143&tbnw=143&ndsp=26&ved=1t:429,r:20,s:490,i:69

След последната среща на главите на страните от ЕС миналата седмица, коментарите са твърде разнопосочни, както относно резултатите, така  и по отношение на интерпретациите на хипотезите за победата или загубата за отделните правителствени лидери – Меркел, Монти, Оланд и Раой.

Основният резултат е, че задоволството на политиците в Италия и Испания, които ще получат помощи от Европейския стабилизационен механизъм,  финансиран от вноските основно на Германия, Финландия, Австрия и Холандия, без да са принудени да продължат с бюджетните съкращения, е твърде заразително. Към компанията на искащите помощ тези дни се присламчиха Кипър и Словения. За Франция тази крачка  може би  е въпрос на време. Когато към тези страни се прилагат определения от рода на „изстрадали”, „носещи правата кауза срещу Меркел” , положението на страните, които се опитват да спазват правилата на по-разумната бюджетна политика става направо глупаво и жалко. Разрастването на просията в Европа обезмисля основните икономически правила в ЕС, но бюрократите не се притесняват да  приемат все нови и нови формални правила, които не се спазват,  и това е траен процес. Данъкоплатците в страните- донори на спасителните фондове се питат защо техните политици са толкова глупави да прилагат фискални ограничения в собствените си страни, и да субсидират разхитителната политика на други страни. Много българи изразяват гнева си - ние ли сме най-глупавите – не можем да печатаме пари, не трупаме дефицити и дългове, но и никой няма после да ни излива чужди пари, а това си е чистия келепир, който изпускаме.

Картината на сбърканата икономика се допълва и от радостта на пазарите, по-скоро пазарите в кавички, защото машината на кредитирането на фалиралите държави ще се завърти отново, а те -”пазарите” ще печелят много от това. Билд пише: „Италия и Испания получиха това, което искаха: Ще бъде по-лесно да заемат прекалено отново.”

Вестниците в Испания, Италия и Франция в събота изразиха триумфа на своите лидери - Марио Монти, Maриано Раой и Франсоа Оланд над А. Меркел. Според масата коментатори Марио Монти, е приложил класическата дипломация като заплаши с вето договореностите за плана за растеж (поредният балон), ако Меркел не приеме искането за директно наливане на пари в банките, без упражняване на контрол за изпълнение на мерките за икономии. Изнудването в политиката е практика, но по- дългата история не показва тази практика някога да е дала трайни позитивни резултати.

Но нещата като че ли наистина никога не са такива каквито изглеждат. Много коментатори смятат, че за Италия нищо не се е променило изобщо.

Г-н Монти може да осигури политическата сделка, но за решаване на проблема с   недостатъчния размер на  Eвропейския стабилизационен механизъм, той наистина би трябвало да настоява за банков лиценз, за да може EСM  да вдигне кредитния си таван на по-реалистично ниво. Не е ясно как ще стане това.

Според Блумбърг:

1. Двата спасителни фонда на ЕС могат да достигнат около 20% от неизплатен дълг на Италия и Испания.

2. Двата спасителни механизма на ЕС, Европейския механизъм за финансова стабилност и все още не стартиралия Eвропейски стабилизационен механизъм, разполагат с 500 милиарда евро ($ 621 млрд.) за покупки.

3. Италия и Испания общо тежат с около 2,4 трилиона евро дългове, комбинация от неизплатените облигации, бонове и заеми.

Сделката на Испания на хартия е ясна, но реализацията ѝ на практика  е сложна и бавна. Мандатът да се инжектира капитал в банките ще бъде под условие на политическото споразумение за съвместен банков надзор, който едва ли ще се договори безпроблемно. Преките рекапитализации на банките може би ще изискват промяна в регламентацията на EСM, тъй като според нея EСM заема пари на държавите-членки за тази цел. Госпожа Меркел нееднократно подчерта, че има куп вежни детайли, които трябва тепърва да се договарят. Но по-важно е нейното изявление, че няма да има общи еврооблигации на еврозоната, „докато тя е жива”.

Истинските битки все още предстоят, тъй като на срещата на върха явно не се реши нищо конкретно.

Докато германците  са принудени да продължат да финансират хората в Испания , Португалия и Гърция, които живеят извън техните средства, е илюзия, че ЕС е стабилна конструкция. Политическата нестабилност дебне зад вратата.

Марк Фабер казва: "Ако бях  германец, бих се отказал от еврозоната миналата седмица ... Това е скъпо решение, но загуби има и някъде, някак си, загубите трябва да бъдат поети.  В случая на Гърция, тя трябваше да  бъде изритана от ЕЗ преди три години. Щеше да е много по-евтино. "


Политическите сметки на посредствените политици обричат Европа на безкрайна криза.