Някои ефекти от ниските лихви и печатането на пари

http://favim.com/image/286072/

"Много хора сега казват, че са знаели, че идва финансова криза, но те не са знаели това наистина. След кризата, ние си казваме,  че  разбираме, защо  кризата се е случила и така се поддържа илюзията, че светът е разбираем."

Даниел Канеман

През миналата седмица  глобалната парична политика отново приложи познатите инструменти за борба с проблемите на ликвидността – Европейската централна банка намали отново  лихвения процент, Централната банка на Англия извърши нов кръг на монетизация на дълг, Китайската народна банка напечата нови големи обеми евтини пари – числата не са важни. Паричната политика е неефикасна, защото ефектите от нея са основно в забавяне и отлагане още малко по-нататък  на така необходимата ликвидация на огромните дисбаланси, които уви са резулат на предишната  такава паричната политика. Това със сигурност не е възстановяване на доверието.

Дали влиятелните икономисти са уверени, че  ако ЕЦБ намали  лихвата с 0,5% вместо 0,25%, капиталовите пазари ще   реагират по-оптимистично или отчаянието им и цайтнотът не оставят място за обсъждане на други, по ефективни мерки. В момента официалните лихвени проценти са под 1% и едва ли е реалистично  да се мисли, че още 0,25% по-ниски проценти ще вдигнат доверието на инвеститорите. В последните две години всяка позитивна реакция от страна на финансовите пазари в отговор на монетарните интервенции е траела от един до няколко дни и е била последвана от нови периоди на несигурност и недоверие.

Заедно с ниските лихвени проценти монетарните стимули са последната сламка на давещите се богати държави. Провалилата се, по думите на куп влиятелни гурута, икономическа теория съветва, че централната банка винаги може да се създаде допълнително "съвкупно търсене". Когато банките се рефинансират евтино, те намаляват лихвените проценти, които потребителите плащат по заемите си. Потребителските разходи ще растат, тъй като парите се заемат лесно и евтино. Правителството ще поиска увеличение на паричното предлагане, всеки път, когато икономиката започва да се забавя. Това ще стимулира допълнително харчене от страна на гражданите и повишаване на доверието в икономиката. Негативни ефекти от увеличеното парично предлагане са  в обезценката на националната валута, която стимулира ижноса и оскъпява вноса.

На повърхността миксът от максимално ниски лихвени проценти и изобилие на трилиони книжни пари, призведен от топ-20 централни банки, активизира хедж фондовете и банковите олигарси  отново ще поемат високи рискове, да правят дръзки залози в стоки, да спекулират с актви на развиващите се пазари, в токсични облигации, и т.н.  По този начин наводняването на кредитните и фондовите пазари с ултра евтина ликвидност, бетонира вредните стимули по отношение на субектите на тези пазари.

Почти нищо не е такова, каквото изглежда. За разлика от теоретичните, реалните ефекти от създаването на пари и кредит са твърде сложни. Л.ф. Мизес (Човешкото действие) акцентира въху  това, че новите пари навлизат в икономическата система през определена точка, където се извършва доброволна размяна на стоки и услуги. Новите пари не навлизат равномерно и този процес по различен начин се отразява върху  богатството на различните хора, в зависимост от това, дали те по-рано или по-късно имат достъп до новосъздадените пари. Икономическите агенти, които получават новите пари на по-късен етап, търпят загуба поради факта, че купуват стоки и услуги на по-високи цени през по-голяма част от времето, необходимо на парите за навлизане в икономическата система. Ето защо парите не са неутрални - промените в покупателната способност на парите са причина за това, че цените на различните стоки и услуги не се  се променят нито едновременно, нито равномерно и, че е неправилно да се поддържа тезата, че промените в количеството на парите, води до едновременни и пропорционални промени в "нивото" на цените.

Паричните стимули, никога не се отразяват пряко върху БВП и инфлацията. Всеки паричен стимул влияе и променя много други параметри, като  тези други ефекти често са протиоречиви и с по-дълготрайни последствия: паричната политика винаги  променя относителните цени, тя винаги  променя разпределението и използването на ограничените ресурси,  винаи променя разпределението на доходите и богатството. Всеки паричен стимул създава печелещи и губещ. Както казва Мизес, печелившите са субектите в началото на веригата на новите пари – банките и финансовата индустрия, губещите са – средния и дребния бизнес и потребителите. Тогава не е чудно, че въпреки дългосрочната политика на много ниски лихви и трилионите напечатани пари, растежът на БВП е в рамките на статистическата грешка, а безработицата остава висока.

Особено лош ефект от тази политика е порочният кръг, от който няма излизане: в момента властите се борят с дълговата криза, като насърчават  натрупване на нови дългове и  не оставят шанс за реално намаляване на задлъжнялостта.

Особено  е странно, че управляващите икономисти в САЩ и ЕЦ настояват за още по-смела намеса от страна на ФЕД  и ЕЦБ, за да се възстанови доверието в икономиката. Дали тези експерти наистина вярват, че обществото ще се чувства по-уверено, ако банковите баланси продължат да се раздуват с помощта на печатната преса?

Докога ще растат  държавите дългове, ако централните банки обещават да подкрепят  правителства с по същество неограничен печат на пари и покупки на облигации, като по този начин за тези правителства ще бъде по-лесно да работят на дефицит? В силно интегрираната световна икономика всички страни, дори и тези, които са относително финансово по-стабилни ще кретат в границите между застоя и рацесията. 

Здравият смисъл в икономиката е изгубен трайно, да.