Още нещо за бягството от реалността

http://www.theaoi.com/illustration/showphoto.php?photo=1231&size=big&cat=505&perpage=15

Хората предпочитат да вярват в това, което искат и се надяват да бъде вярно. Бягството oт от некрасивата и меко казано недружелюбна действителност е масово явление.

„Когато си затваряте очите си, нищо не се променя. Нищо не  изчезва, просто защото не можеш да видиш какво става. В действителност, нещата дори ще бъде по-лоши следващия път, когато си отвориш очите. Това е видът свят, в който живеем. Дръжте очите си широко отворени. Само страхливец си затваря очите. Да си затваряш очите и да си запушиш ушите си, няма да застави времето да стои мирно.”

Харуки Мураками, Kafka on the Shore

На всеки се е случвало, колко  и добре да се чувства човек, има моменти, когато проблемите  стават непоносими, и хората избират да се преструват, че те не съществуват.

Бягството от реалността има тежки последици, когато хората се пристрастяват към лошите навици, които носят забрава на проблемите и неприятностите.  Алкохолът и наркотиците дават приятно усещане, което избутва проблемите далеч от сърцето. Уви това е само временно. Усещането за лекота намалява, а проблемите остават, често се влошават, в резултат на пренебрегването на навременните решения. В крайните стадии на такива пристрастявания, човешката личност деградира.

Вярата в чудеса, в езерни чудовища, призраци, вампири и други видове свръхестествени същества и НЛО е по-невината форма на бягство от действителността, която е свързана с емоционалния подход към действителността, който отхвърля рационалното мислене. Религията и чудесата, свързани с нея, са отделен вид бягство от действителността.

Религиозните сюжети и притчи са толкова архаични и неадекватни към реалния живот  през 21 век, че известният футурист Paul Saffo, казва пред The Economist :

„Преди повече от век, Ницше отбелязва: "Почти 2000 години и няма нов бог!" Всъщност, независимо че  стотици нови религии се появяват и изчезват всяка година, през  вековете,  нова велика религия  не се е  появила на  планетата. Ние сме закъснели за нов бог.”

Така, че въвеждането на предмет по религия в училищата у нас ще има като резултат забавление в добрия случай и присмех и подигравки – в лошия.  Ще бъде доста трудно да бъдат убедени съвременните деца в чудесата за  необходимото страдание и в непорочното зачатие, например. Съвсем не е позитив да се нареждаме в ретроградната компанията на Русия и Сърбия.


Съвременният живот е противоречив от гледна точка на условията, които създава за разпространението на бягството от реалността. От една страна, развитието на науката и технологиите, доколкото техните резултати са достъпни за широки кръгове от хора, работят против чудесата и пр. свръхестествени явления. От друга страна, все по-силното отдалечаване на хората от природата, ограниченото общуване на децата и възрастните с нея и непознаването на нейните елементарни закони, намалява имунитета на хората към атаки на измамни интереси и ги прави податливи към вярвания в реално несъсществуващи неща. Слабото критично мислене върви ръка за ръка с невежеството. 

Наауката е в дълг на хората по отношение на познаването на природата. В много природни дисциплини природните явления просто се регистрират и систематизират, но дълбокото им изучаване е недостъпно на настоящия етап на науката. От своя страна, част от научните капацитети в различни дисциплини, обикновено са твърде комерсиални и насърчават някои, според тях, невинни вярвания, с цел например да се стимулира туризма, търговията и всякаква друга икономическа дейност, насочена към печалба.

Така стигаме до икономическите ефекти от бягството от действителността, които вероятно са  силно негативни. Имам предвид, че тежките форми на бягство от реалността са обект на безкрайна интервенция от страна на държавата под формата на разходи за правоохранителните органи и медицински разходи за лечение на различните зависимости. Тези дейности се разрастват и стават все по-скъпи, но резултатите от тях са силно обезкуражаващи. В същото време търговските ползи от фантастичните исторически, антропологични и пр. атракции са доста по-скромни и краткотрайни. Добре известен е примерът с измамата с езерното чудовище, организирана на шотландското езеро Лох Нес през 1933 г. Целта е да се спаси туристическия бизнес на близкия град Инвърнес, след като железопътната линия до него е затворена по враме на голямата депресия.

Погледнато в тази светлина, изявите на българските археолози в последните години са доста банални като идея и смехотворни като реализация – свети мощи, вампирски кости в Созопол, вампирски кости във Велико Търново. Как не сме знаели до сега, че България в древността е била „царството на вампирите”! Може да се очаква в скоро време Македония да ни оспори първенството. Медиите се захласват да повтарят глупостите на казионните археолози, особено когато вампирите са поредната модерна дъвка на масовата култура. Дори петгодишните деца гледат детски филми за вампири. Какво лошо има да живеем в страшните приказки, те не са толкова страшни колкото е страшен реалният живот. Дори ще се увеличи туристическият поток от поклонници на вампирски кости. Хм-м

Участието на политиците в  игрите с вярванията на хората са прозрачни и неинтелигентни, но напълно се вписват в популистката платформа на съвременната слабо продуктивна политика.