Настъплението на роботите и пазара на труда

http://favim.com/image/463058/

Дали животът на отдих, с други думи – животът в мързел, благодарение на трудолюбиви роботи и дяволски умни киборги е мечтаната близка реалност или развитие, което вещае нови икономически проблеми?

Дискусиите по този въпрос в развитите страни са все по-активни. Технократите са хвалят, че роботите стават следващата голяма революция, толкова голяма, че тяхното значение ще съперничи на производство, използването и маниите по колите. Според някои коментатори фантазията „андроид” до голяма степен е преувелична, защото развитието на масово произвежданите полезни, търговски роботи не е толкова широко проникнало извън автомобилните фабрики и производството на мобилни устройства.

Силните претенции срещу много технологични компании са свързани с това, че те създават твърде малко работни места в собствените си страни. Ейпъл е типичен пример за това, защото не прозвежда продуктите си в САЩ. В допълнение, технологичните компании създават много работни места за роботи, измествайки човешкия труд. Foxconn, водещ производител на електроника в света, който прави  Iphones и iPads на Ейпъл и други продукти, планират да създадат работа за около 500 хиляди робота през следващите три години, които да заменят или да допълнят човешката работната сила на компанията. Все пак, в края на 2011 г. Foxconn допълва своите 1,2 милиона човешки работници с 10 000 роботи. Не е ясно точно какви са плановете на доста потайната тайванската компания за комбиниране на човешкия труд с труда на роботи, но загубата на работни места за хората е сигурна. Компанията има за цел да създаде "империята на роботите".

Страховете от нарастващата власт на роботите се увеличават бързо.

Когато огромна част от производството и услугите могат да бъдат произведени и доставени от компютри, роботи, интелигентните системи и вездесъщите компютърни устройства  и само с малка умна част от човешката работна сила, която имаме днес, ние нямаме друг избор, освен да  изработим система за създаване и разпространение на доходи, която да бъде  коренно различна, в сравнение с тази, която имаме днес или ще срещнем безпрецедентен мащаб на неизползван човешки труд, загуба на покупателната способност, колапс на икономиката, както и риск от системен обществен колапс.

Дори и да звучат пресилено, тези прогнози в основата си имат основание, тъй като трайно по-високите нива на безработицата в развитите страни са резултат и на технологичния прогрес. И без това нежеланието за труд и мързелът в благоденстващата до скоро Европа са факт, поради щедрите и продължителни помощи за безработица. Неслучайно заетостта в много сектори е осигурена от работници от развиващите се страни и бившите социалистически държави. Заетостта в администрацията нараства непрекъснато и като правило е осигурена от съответната национлна работна сила, а средните доходи на чиновниците са по-високи от тези в частния  сектор /въпреки огромните доходи на финансовата индустрия/. Пазарът на труда в Европа е силно регулиран чрез остаряли и неефикасни регламенти, които препятстват свободното движение и разпределение на работната сила.

Така, че прогнозите за развитието на  пазара на труда в света са достатъчно сложни и несигурни и без намесата на роботите.