Снимка:http://favim.com/yellow/
Лятото свърши, световната икономика
си е все така зле, а прогнозите за бъдещето са скептични.
Правителствата бълват все повече и повече пари в полза на обещанието за постигане
на трайния просперитет. Това е сделка с дявола според Дъг Кейси, председател на
„Кейси изследвания” и експерт по инвестиране в криза. Денят на разплата е
близо.
Алабализмите на еврократите, толкова много срещи, толкова много
договорености и нищо, нищо правене, та дори българите можем да се поуспокоим –
ние не правим реформи, но и тези, които
с основание ни размахват пръст, са неспособни нещо да променят в политиките си.
В глобализирания свят кризата в Европа се отразява и на икономиката на Китай и
Индия, а повече от слабото възстановяване в САЩ подсилва депресирания облик на
глобалната икономика.
Слуховете, че ЕЦБ скоро ще купува потенциално неограничени количества
държавни облигации се потвърждават от председателя на ЕЦБ Марио Драги. Очаква
се и това да стане нормална практика,
която естествено ще стимулира натрупването на нови държавни дългове.
Централната банка ще пуска винаги печатницата.
Според Детлев Шлихтер /автор на
книгата „Колапсът на книжните пари”/ през миналия месец светът влиза в
шестата година от тази криза, въпреки че част от медиите, изглеждат решени
да продължат да наричат икономическата реалност "възстановяване". ”Самозалъгване. Ние
сме в непрекъсната криза за половин десетилетие. Дозите Валиум и Прозак, наречени „количествени улеснения”, предоставени от
централните банкери успяват да успокоят нервите за кратко и подхранват невярната представа за изцеление.”
Твърде популярният Марк Фабер заяви наскоро, че
вижда 100% вероятност от глобална рецесия през третото тримесечие на 2012 г. Според него всички се фокусират върху Гърция и Европа, но има и далеч по-важни развития, които не трябва да се подценяват, а именно
значимия спад в Индия и Китай. Фабер не изключва САЩ от прогнозите си за глобална
рецесия в края на годината. Естествено г-н Бернаке е обсебен от хамлетовия
въпрос – да печата ли нови пари за стимулиране на икономиката или не.
В
Китай се вижда забележим отлив на капитал, собственици на бизнес и други богати
хора започват деинвестиции и
теглене на депозити. Растящото изтичане
на капитали от Китай започна в началото
на 2010 г. и изглежда се влошава. Месечно се изнасят около $ 40-50млрд, и това подкопава капацитета на Китай да
финансира инфраструктурата, производство и имотния пазар. Цените на жилищата започнаха да падат
преди около година. Икономическият растеж се забави до 7,6% през второто
тримесечие, което е най-ниския му темп от 2009 г. Китайският дълг, официално е
около 50% от БВП, но неофициално – около 180%, по някои оценки.
Д-р Крис Mартенсон твърди, че същите видове сигнали, които е имало
през 2008 г. Отново се промъкват на преден
план и тревожат пазарните наблюдатели. Не е точно същото, разбира се,
но са налице
достатъчно прилики.
Според Мартенсон Гърция
трябва да напусне еврозоната, може би до края на тази година.
На този фон, маститите икономисти са загубени в превода, колкото и да е
банално. Те водят дебати за последиците от кризата, например пропастта в доходите,
много са заети да коментират екзотичните идеи на кандидатпрезидентите на САЩ и
са особено пристрастени към дискусиите по теоретичните дефекти на
макроикономиката. Е и – какво от това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар