http://www.nakedcapitalism.com/wp-content/uploads/2012/08/ATT00029.jpg
Тези дни прочетох изказването на кандидатпрезидента
на САЩ Мит Ромни, че като се сравнят данните за БВП на глава от населението на Израел, който е около $ 21.000, с БВП на глава от населението в областите, управлявани от Палестинската
автономия, който е около
10.000 щатски долара на глава
от населението, ясно се откроява драматичната разлика в икономическата жизнеспособност.
Г-н Ромни твърди, че културата прави цялата разлика и няколко други неща, например - ръката на провидението в избора на това място.
Това изказване разбуни духовете, капацитетите се изказаха, че не културата
и географията са определящи по отношение на динамиката на растежа и
благоденствието и, че г-н Ромни трябва да чете още. Да, развитието на човешкия
капитал, институциите и достъпа до капитал
и технологии са определящи за икономическия просперитет. Безспорно е обаче, че
културата на нациите поставя силен отпечатък върху качеството на човешкия
капитал и институциите и чрез тях – върху всичко останало./още/
В Европейския съюз дисперсията на данните за БВП на глава от населението между
страните членки е много висока. Страната с най-голям БВП на глава от
населението, Люксембург, е с два пъти и
половина по-високи данни от средните за 27-те страни членки и с над 6 пъти по- висок БВП на глава от населението
от този на България, която е с най-нисък резултат по този показател за
икономическа жизнеспособност в Европа. /още/
Този плачевен резултат е достатъчно показателен за традиционната
неефикасност на институциите и човешкия
капитал, а за културата на нацията – да не говорим. Дори да можем да си внесем
политици – реформатори, провалът им е сигурен в токсичната местна среда. Така че, само ще мечтаем за
гръцките заплати, дори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар