Силните на деня и статуквото

http://www.nakedcapitalism.com/wp-content/uploads/2012/08/ATT00017.jpg

Дани Родрик пише, че най-широко разпространената теория на политиката е, че силните получат каквото искат. Финансовите регламенти се ръководят от интересите на банките, здравната политика се определя от интересите на застрахователните компании, както и данъчната политика - от интересите на богатите. Тези, които успешно влияят на правителствата, благодарение на това, че държат  контрола върху  големи чужди пари, информация, достъп до ресурси, или чрез  заплаха от насилие насочват публичните политики  в крайна сметка в своя полза.

Избирателите, в качеството им на данъкоплатци, кредитополучатели, пациенти и пр. трябва да разчитат основно на организациите на гражданското общество за прокарване на отделни политики с по-висока обществена полза, но и тук лобистките интереси имат голям дял.

 Ето защо в бутафорната демокрация всички възнаграждават конформизма. /за който съм писала вече/ Да, често има сладка ниша за ексцентрични гении. Но всички останали са изправени пред неизбежния компромис: Колкото повече искаме да успеем, толкова повече ще трябва да се поставим в услуга на наложените от силните  обществени групи правила и  социалните норми и така бетонираме статуквото.

Браян Каплан констатира, че на емоционално ниво, това е доста разстройващо, защото едва ли е добре овце да наследят земята. В същото време, обаче, конформизмът е от решаващо значение за човешкото сътрудничество и за съществуването на самото човешко общество. Ние не можем да стартираме бизнес, без да спазваме основните правила и купищата регулации и регламенти, които съвсем не ни харесват  и са доста скъпи в пари и време.  Съвсем естествено е за работодателите да възнаградят конформизма на работниците - и също толкова естествено е работниците, да се преструват и да изглеждат по-конформисти, отколкото са в действителност, за да получат тези награди.

Конформизмът подхранва пристрастията към статуквото, а промените в политиките и социалните практики са бавни, противоречиви и незабележими. С натрупването на социалните напрежения, статуквото става нестабилно. Големите промени се осъществяват след войни и революции, но новите – стари силни елити  бързо изграждат новото, полезно за тях статукво. 

Като правило, всички силни елити са много привързани към статуквото, бранят го с всякакви средства и обичат да се хвалят с него. И  в тази голяма финансова криза не чухме  банкерите да си посипват главите с пепел.

Добре е, че хората, които постигат  големи индивидуални  резултати, с които могат да се похвалят, често държат своите постижения в себе си.