Четейки световните икономически
новини тези дни се замислих защо и нации като Обединеното Кралство и Япония,
толкова икономически проспериращи в миналото и с висока национална култура, в
днешни дни са толкова затънали във финансови проблеми, незабележим растеж и страдат
от икономическата неграмотност на политиците си /независимо от идеологическите
етикети/. И двете страни са в плен на
монетарния активизъм, при раздуващите се баланси на централните им банки. Може
би отговорът е в силния пример на САЩ, които са флагман на упованието в
Кейнсианската магия, че монетарните стимули ще донесат пълната заетост.
Английските политици трайно са
забравили теорията на Адам Смит и Дейвид Хюм, която е
изградена върху убеждението, че напредъкът на обществото зависи от усилията на
хората за по-добрата им съдба, а не от радикалните упражнения в политическото
инженерство.
По време на изборите през 2010 г.
торите поеха ангажимент за намаляване на
структурния дефицит - сумата, с която разходите на правителството през дадена
година, надвишават
приходите. Великобритания ще намали разходите
на правителството за намаляване на дефицита и възстановяването на стабилността. През
юни 2010 г., в първия си бюджет, премиерът Озбърн заяви, че структурният дефицит от 4,8
на сто, след три години на намаляване на разходите, ще бъде само 1,9 на сто. Но в края на 2012 г. след увеличение на
данъците £ 59 млрд. и след козметично съкращаване на разходите, тази
цифра се очаква да бъде 4,3 на сто.
През септември 2012 дебатите бяха
около двойната рецесия, след като националната статистика показа, че икономиката
е нараснала с около 0.7 п.п. до септември.
Нетният дълг на публичния сектор е
8.6 млрд. паунда през октомври 2012 г., което е 2,7 млрд. паунда повече заеми,
отколкото през октомври 2011 г., когато нето получените заеми са 5,9 млрд. Паунда.
Като се включи и сумата на интервенциите във финансовия сектор (например Royal
Bank Scotland, Lloyds), нетният дълг става £ 2311,6 милиарда (147.3% от БВП).
Банката на Англия монетизира една трета от публичния дълг на
страната и наистина заслужава да бъде наречен кралицата на "количествено
облекчаване"!
Ефектът на растящият публичен дълг е свиваща се икономика, която не създава достатъчно
нови работи местаа - безработица достигна своя връх в края на 2011 г. до 2,7
милиона души, а през миналата година е спаднала до 2,5 милиона. Много от новите
работни места са на непълно работно време и ниско платени.
Естествено за икономическата криза
са виновни другите – кризата в Еврозоната, но най-вече фискалните „икономии”.
Новият премиер на Япония Шиндзо
Абе, има някои интересни нови/ стари идеи, които разочароваха много анализатори. Той поиска нови
монетарни инжекции от „независимата” централна банка, за да осигури растежа на
Японската икономика. Правителството ще заема много пари и ще ги харчи за
изграждане на мостове и пътища в цялата страна.
Нищо, че Япония е правила това в
продължение на 20 години, поради което в момента е най-силно задлъжнялата нация на
планетата - и със слаб растеж на БВП, въпреки толкова високата ѝ
индустриализация.
Съотношението на държавния
дълг към БВП е световен рекорд от 230 на
сто. Имайки този опит, би било чудо ако още
няколко трилиона нов държавен дълг и няколко трилиона току-що отпечатани
на хартия пари биха съживили икономиката. Правителството вече одобри новия
пакет стимули на стойност 116 млрд. Долара, които според официалните оценки се
очаква да доведат до 2% по-висок растеж на БВП и 600 000 нови работни
места.
Г-н Абе ще даде на централната
банка на Япония нова цел от 2% инфлация. Предишната цел е 1% инфлация не е постигната, но чрез печатането на книжни
пари без лимит е по-вероятно да се достигне и според теорията / пак Кейнс/ ще
доведе до много нови, трайни и добре платени работни места и висок растеж.
Аз съм сред скептиците, нека да видим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар