Неефективността на публичния сектор в България

http://www.nakedcapitalism.com/2013/01/links-12413.html

Проблемите с твърде ниската ефективност на публичния сектор в бедна България едва ли имат шанс да попаднат в полезрението на родните политици. В следствие на това събраните данъци се прахосват и винаги не достигат. Не достигат за МВР, но никое правителство не е в състояние да намали огромния числен състав на полицията /около 59 хиляди души, по данни от 2011 г./, в това число е и мащабната полицейска администрация. За да се повишат заплатите на действащите полицаи трябва да се вдигнат данъците. Също така България поддържа ненужно голяма армия и военна бюрокрация.

 Няколко цифри:

По данни на Евростат, през кризисната 2010 г. България харчи за отбрана 1.8% от БВП, а за сектора на сигурността – 2.7% от БВП, повече от: Чехия – 1.0 за отбрана  и 2,0 за сигурност, Германия съответно – 1.1% и 1.6%, Унгария – 1.2% и 1.9%, Полша – 1.4% и 1.9%, Румъния – 1,5% и 2.4%, Финландия – 1.6% и 1.5%.

Какво да се каже за здравеопазването, където броят на болниците надхвърля 450, при население вече под 7 милиона души. Това са три големи структурни неефективности на секторно ниво, където парите на данъкоплатците потъват и винаги са много недостатъчни. Не може да се подмине и голямата бюрокрация, изобилието на училища, при все по-малко деца и т.н. Администрацията има свойството да самонараства непрестанно, въпреки безплодната реформаторска реторика на казионните органи за административна реформа.  

Разходите на българските правителства са около 40% от БВП, а всички публични сфери плачат, че са недофинансирани. Парадоксално е обаче, че при ефективност на разходите от 0.5, с половината от настоящите държавни разходи може да се произведе същия обем и качество публични услуги. Що се отнася до качеството на публичните услуги, картината е съвсем обезсърчаваща и се налага да се примиряваме със скъпите  и неудовлетворителни  държавни „блага”.  

Факт е, че българската политическа култура изцяло изключва говоренето и мисленето за ефективността на публичния сектор и печалбата от нея, за разлика от политиците в Обединеното кралство например, където поне ежегодно се приемаха /преди кризата/ програми за реализиране на бюджетни икономии от по- висока ефективност на държавните структури /efficiency gains/.

Според теорията, способността на публичния сектор на всяка страна, да осигурява висококачествени  стоки и услуги, с възможно най- ниски разходи /ефективно/, е от решаващо значение за насърчаване на икономическия растеж в дългосрочен план. България няма шанс да стане икономически тигър и поради икономическото невежество, и поради липсата на воля за провеждане на структурни реформи.  

В последните 10 години политическата енергия изтича в безплодни битки и игри между управляващи и опозиция, като състезанията в демагогията и популизма достигат все по- големи висоти. Свиване на правителството е необходимо, време е  политиците да научат поне това, че Южна Корея харчи за публичния си сектор само 30% от БВП.