Държавата срещу бизнеса

http://www.shutterstock.com/cat.mhtml?cat=10&safesearch=1&prev_sort_method=popular&sort_method=newest&page=1#id=125904206

В един от последните постове на D. ACEMOGLU AND J. ROBINSON ми направи впечатление следното заключение, ксаещо САЩ: „Правителство срещу бизнес: може да се твърди, че днес се появява особено отровна смесица от бизнес-държавни отношения, след като правителството се намесва в бизнеса, докато в същото време глези някои привилегировани бизнесмени и фирми (особено в създаването на нова и мощна охрана, в областта на отбраната, в областта на финансите, в здравеопазването, и в легионите на предприятията, които в момента получават правителствена защита). Как може САЩ да бъде приобщаващо общество, когато това е отношението на държавните служители и бюрократи, които определят успеха в бизнеса?”

Натрапва се паралелът с родните политици, които открай време определят успеха в бизнеса. С просто око се виждат няколкото фирми, които строят пътища, зали, музеи, писти, туристически комплекси и пр.  големи публични и частни обекти. Много от обектите „незнайно как” се оказват в природни резервати, паркове, гори, дюни. При всеки политически мандат се появяват съответните  „батко и братко” , които се разпореждат, след благословията на политиците. Ако в тази част на спектъра България е в крак с „водещите” тенденции /независимо от някои национални специфики/, то  по отношение на задушаващата политика към дребния бизнес, сме  печално оригинални.

Икономическата свобода се развива спонтанно чрез появата на оживения пазар на селскостопански и манифактурни стоки в средновековна Англия.  Политическата свобода е плод на икономическата свобода. В стара Европа дребният бизнес е икона, основа на икономиката, а разбирането на това е дълбоко проникнало в икономическата култура на управляващите. България нямаше шанс, свободният пазар да получи силно развитие за краткия период от освобождението от турско робство до идването на власт на комунизма. Традициите в икономическата политика се ограничават до практката да се просперира чрез ползване на държавни облаги, субсидии и протекции.  България не успя да изгради икономическата култура, която да създаде условията за просперитета на дребния бизнес. Не става дума за насърчаване и подпомагане, става дума за създаване на правила, които да дистанцират чиновниците от малкия и средния бизнес,  който е особено ценен продукт в страни без традиции в развитието на свободния пазар.

Като правило класациите за икономическа свобода са успокоителни за политиците и много условни. Ето България е на 45 място от 144 страни в „Икономическасвобода по света: годишен доклад 2012”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Доста добре, нали?

Един от основните критерии при оценяването на икономическата свобода е нивото на данъчното облагане, по който България е групата на страните с най-ниски преки данъци. Проблемът е, че класацията не оценява релевантно нивото на квази данъчното бреме, на корупционния данък и порочните регулации на централно и местно ниво. Класацията не може да оцени последиците от кривото разбиране на „публичния интерес”, по силата на което бизнесът, особено дребния бизнес е третиран от политиците и чиновниците на всички нива като дойна крава, която  заедно с това е третирана като голям хитрец и мошеник и трябва да бъде притисната до стената и да плаща дължими и недължими данъци и такси. Правилата се сменят непрекъснато, а на местно ниво  са почти като мъгла - в съответствие с инструкциите на поредния  полуграмотен кмет, който бърза да забогатее. Електронните админисративни услуги са непостижима мечта, бизнесът трябва да се среща от сутрн до вечер с нископлатени, кисели и алчни чиновниците на куп гишета – данъчни, кадастър, общински служби, НОИ, Здравна каса и т.н., да чака по опашки, да го връщат за всяка запетайка, ако чиновниците  сгрешат – отново да извърви целия път и да плати отново многобройните такси. Разхищение на пари и време, а времето е пари. И стрес, стрес.

Не че родните политици не са чували, че развитият дребен бизнес осигурява високата аетост, не че не са чували, че данъкоплатецът трябва да бъде обгрижван. Нямат обаче дълбоко разбиране на нещата, нямат икономическо мислене, затова няма да помръднат на косъм бетонираната власт на чиновниците. На този фон риториката за „насърчаване” на малкия бизнес е толкова дразнеща. Да го бяха оставили просто да работи. Уви, вземащите решения не знаят какво означава това, интересите и приоритете им са други.

Убивайки дребния бизнес, властта чака много чужди инвеститори, обещава им куп неща и се хвали с „прекрасния” бизнес климат. А кративните българи ще стават чужди инвеститори в Австрия, Германия, Чехия. Оставащите да правят бизнес в Бългрия оцеляват в сивия сектор, защото белият е нереален.