Пировият триумф на бляновете за велика Русия

Както се вижда от графиката по- долу, тази година руснаците са заобичали  много повече президента Путин, правителството си, особено армията си, та дори са започнали да вярват, че изборите са честни. Защото за миналата година доверието в тези институции е доста ниско. Еуфорията сред населението от анексирането на Крим и войната, която води Русия в Украйна, е огромна. Явно, тази война е била много нужна на руснаците и на техния президент Путин. "Възраждането" на велика Русия е в ход, националната гордост е "възстановена". Неизбежните човешки жертви са на втори план, още повече - руснаците дават, както винаги, живота си за родината. Какво значение има човешкият живот на фона на месианските напъни на преидента Путин?

Тези реалности навяват значителен скептицизъм относно края на конфликта в Украйна. Увеличаването на  невинните жертвите в него вече е факт. Пред Европа и САЩ стоят за решаване тежки въпроси, за което те не изглеждат готови. Безсилието на развития свят вероятно ще има като резултат разширяване на конфликта в средносрочен план.  

http://wolfstreet.com/wp-content/uploads/2014/07/Russia-Gallup-confidence_Putin-government-elections-military.png

А ето и необходимият враг за мнозиството руснаци, разбира се  това са САЩ и ЕС. Графиката има аналогичен тренд през 2014, спрямо 2013 г. 

Китай се оформя като добрият руски съюзник. Все пак, да му мисли Китай, това харесване не е на добро.

http://wolfstreet.com/wp-content/uploads/2014/07/Russia-Gallup-approval-USA_EU_China.png

 Агресивната руска политика няма добри перспективи в дългосрочен план, нито за руснаците, нито за европейците, напротив. Мечтите за велика Русия ще останат само скъпи, безплодни напъни за налагане на руските интереси на останалия свят, който има други интереси. Войната и сега изглежда е пред вратата.

Изобилие

http://www.csmonitor.com/var/ezflow_site/storage/images/media/content/csm-photo-galleries-images/photos-of-the-day-images/2014/0714/15/18721951-1-eng-US/15_full_900x600.jpg

Bryan Caplan: 21 Short Claims About Political Motivation

Препечатвам този пост на Брайан Каплан, като мисля наистина, че неговите изисквания към политиците са твърде интелигентни за тяхното стандартно интелектуално ниво.

21 Short Claims About Political Motivation

Bryan Caplan

Yesterday I wrote:

If you want lots of X, but are too ignorant to evaluate X's indirect effects, you probably just really love X.  If you want lots of ice cream, but are too ignorant to evaluate ice cream's effect on your health, you probably just really love ice cream.  If you want lots of government, but are too ignorant to evaluate government's overall consequences, you probably just really love government.

Lest you think I'm picking on liberals, I now proceed to broadly generalize my initial claim.

1. If you want lots of defense spending, but are too ignorant to evaluate defense spending's overall consequences, you probably just really love defense spending.

2. If you want lots of liberty, but are too ignorant to evaluate liberty's overall consequences, you probably just really love liberty.

3. If you want lots of education, but are too ignorant to evaluate education's overall consequences, you probably just really love education.

4. If you want lots of labor regulation, but are too ignorant to evaluate labor regulation's overall consequences, you probably just really love labor regulation.

5. If you want to invade lots of countries, but are too ignorant to evaluate the overall consequences of invading countries, you probably just really love invading countries.

6. If you want lots of environmental regulation, but are too ignorant to evaluate environmental regulation's overall consequences, you probably just really love environmental regulation.

7. If you want lots of deregulation, but are too ignorant to evaluate deregulation's overall consequences, you probably just really love deregulation.

8. If you want lots of taxes on the rich, but are too ignorant to evaluate taxes on the rich's overall consequences, you probably just really love taxes on the rich.

9. If you want lots of tax cuts, but are too ignorant to evaluate tax cuts' overall consequences, you probably just really hate taxes.

10. If you want lots of freedom of speech, but are too ignorant to evaluate freedom of speech's overall consequences, you probably just really love freedom of speech.

11. If you want strict drug laws, but are too ignorant to evaluate drug laws' overall consequences, you probably just really love drug laws.

12. If you want to end drug prohibition, but are too ignorant to evaluate drug prohibition's overall consequences, you probably just really hate drug prohibition.

13. If you want much lower population, but are too ignorant to evaluate much lower population's overall consequences, you probably just really hate people.

14. If you want much higher population, but are too ignorant to evaluate much higher population's overall consequences, you probably just really love people.

15. If you want much lower business taxes, but are too ignorant to evaluate business taxes' overall consequences, you probably just really hate business taxes.

16. If you want drastic welfare cuts, but are too ignorant to evaluate welfare cuts' overall consequences, you probably just really hate welfare.

17. If you want much lower immigration, but are too ignorant to evaluate immigration's overall consequences, you probably just really hate immigration.

18. If you want much higher immigration, but are too ignorant to evaluate immigration's overall consequences, you probably just really love immigration.

19. If you want lots of trade restrictions, but are too ignorant to evaluate trade restrictions' overall consequences, you probably just really love trade restrictions.

20. If you want far fewer unions, but are too ignorant to evaluate unions' overall consequences, you probably just really hate unions.

21. If you want lots more government health care, but are too ignorant to evaluate government health care's overall consequences, you probably just really love government health care.

Note that in each case, I say "probably."  There actually is an elegant moral framework that justifies strong moral views in the face of deep ignorance.  I call itweak deontology.  On this view, some policies are morally obligatory unless there is strong evidence that their consequences are very bad.  See the forced organ donation hypothetical or my common-sense case for pacifism.

But does anyone really think that ignorant political activists are this philosophically sophisticated?  Emotion-driven stories of the form, "If you want lots more X, but are too ignorant to evaluate X's overall consequences, you probably just really love X" are none too flattering.  But if you listen to the silly way most activists talk, the unflattering story seems very true.

Disagree?  What if I amend my statement to, "But if you listen to the silly waymost activists who disagree with you talk, the unflattering story seems very true"?

http://econlog.econlib.org/archives/2014/07/32_short_claims.html

Цитат на деня

"Жалко е, че евродоговорите не предвиждат следната възможност: в държава, която изпадне в извънредно положение, да се изпрати наместник на ЕС с широки правомощия. Защото след 25 години несгоди България очевидно не е в състояние да се изтегли сама от блатото. На нея ѝ трябва някакъв герой като Спайдърмен."

Д-р Клаус Шрамайер

Болничната мизерия в България

http://thesuiteworld.com/wp-content/uploads/2011/07/The-Clinic-Singapore-TheSuiteWorld.jpg

Това е един  раказ за реалностите в българските държавни болници. Емоциите ми поотшумяха, премислих също така, дали моите мисли, предизвикани от пребиваването ми в ортопедично отделение на „реномирана” софийска държавна болница биха били интересни на толкова намръщените българи. Не ми се вярва, още повече, че мнозинството са се примирили, че не са били, не са и няма да бъдат „бели” хора в българската здравна система.

Ще избегна шокиращият натурализъм. Ще  се спра на унижението и достойнството  на пациентите и на медицинските работници.  Защо унижението е толкова много, а достойнството – толкова оскъдно? Повечето българи биха казали, че липсата на много пари а болниците е причината за всички проблеми. Аз мисля, обаче, че крупните културни дефицити са фундаменталнитя фактор за цялостната болнична мизерия.

Няма да генерализирам негативните факти, с радост ще спомена  радващите  случаи на достойно поведение  на пациентите, на лекарите, медицинските сестри и санитарите в държавните болници. Радвам се на пациентите, които се противопоставят на немарливостта, на пренебрежението, на фамилиарната грубост и арогантност, проявявани към тях. Радвам се на лекарите, за които пациентът е човек, а не някакъв невеж досадник, който много пита и гледа глупаво и с недоверие. Щедрото милосърдие на отделни сестри и санитари е  равносилно на подвиг в  средата на   агресивна простотия и преливащата отровна неудовлетвореност от условията на тежкия им и ниско заплатен труд. Общата атмосфера, обаче е тягостна, тъй като голяма част от здравните работници  са победени от средата, вписват се в нея и я възпроизвеждат. А срещу тях са само едни страдащи и уплашени хора, които разчитат на помощ.

Най – засегнати са възрастните пациенти /особено пациентките/ в държавните болници, които по-често страдат от ортопедични проблеми. Те  имат нужда от по-големи грижи за основните им жизнени нужди, когато са приковани на леглата. Те най-често не смеят да кажат нищо, когато санитарите ги пренебрегват или грубо им се карат, че много често натискат звънеца за повикване на персонала и, че не искат да разберат колко много са заети тези санитари. Какво е виновна бабата, блъсната от кола на пешеходна пътека, че да понася не само болката, но и унижението при удовлетворяване на елементарните си санитарни нужди?

Хората в третата въраст, болни от деменция или Алцхаймер и имащи ортопедични проблеми, са в особено трудно положение в родните държавни болници. Правилата изискват при тях да има придружител целодневно, който да ги обслужва при поставянето на медикаментите, храненето, тоалета и пр. Въображението е слабо, за да си представи човек, който е далеч от медицината, какво обгрижване е нужно,  за дементна баба със счупен крак, например. Осигуряването на външни професионални грижи за такива болни е бавно, доста скъпо и несигурно.

Властта на болничния персонал над безащитните болни старици /по-често/ със счупени ръце или крака, а понякога и двете, като че ли е източник на някакви емоции, които компенсират недоволството от разпада на болничната среда. Този разпад е белязан от едва ли не стогодишната мебелировка на болничните стаи и тоалетни, от странната липса на хигиена, въпреки, че се мете и мие всяка сутрин, от безвкусната и лошо поднесена оскъдна храна, от тихото, подмолно недоволство на пациентите и от перманентната явна нервност и войнственост на медицинския персонал. В тази среда милосърдието се тъпче системно и  се проявява рядко и инцидентно. Същите медицински работници, ако попаднат в германска болница например, ще станат усмихнати, любезни и  грижливи, защото там средата е такава – правилата и изискванията се спазват, а болните са хора.

 Естествено в дъното на всяка мизерия са парите, а духовната и материалната мизерия са ваимно свърани. Заплатите на работещите в държавните болници не са достатъчно високи, а какво ли означава „достатъчно”? Парите в болничния сектор не са много, в сравнение дори с Гърция, но тук и много се краде.

Освен това властта на болничния персонал все по-трудно се осребрява. Масово пациентите са бедни. В 2 от 3 случая пенсионерите не раполагат с лични средства, с които да  платят скъпите ортопедични имплантанти. Тяхната стойност се покрива от  децата им, които като правило, също са затруднени материално.

Писах достатъчно. Горчивината остава, но всички биха били съвсем благодарни само и само да ги излекуват.  Унижението, нервите и мизерията ще се позабравят. Освен това всеки си има собствено обяснение на причините за проблемите.

Мисля обаче, че е безспорно  - оптимизмът за промяната на ситуацията в държавните болници трябва да бъде много, много предпазлив.

Цитат на деня

"If only God would give me some clear sign! Like making a large deposit in my name in a Swiss bank." -

Woody Allen

Жега

https://farm6.staticflickr.com/5492/9041617223_a2ce066d00_b.jpg

Шегите на климата тези дни в Германия /около Франкфурт е над 35 градуса по Целзий/  са в странен унисон с политическата жега в Европа и с драматичната политическа жега в България. Популизмът, неависимо дали е ляв или десен, превзема нови висоти. В Европа явно дългата икономическа криза има своите политически последици. Много хора смятат, че политиката не може да се справи с икономическите проблеми, но много малко хора разбират причините за трайно високата безработица и липсата на истински растеж. Така се наторява почвата за ксенофобията, дискриминацията и отстъплението от основни принципи на Европейския съюз. Безумните икономически намерения за налагане на "икономически патриотизъм" и за национализация на чужди фирми ще елиминира свободното движение на капитала и ще ограничи търговията. Така само ще се спъне още повече икономическото равитие и създаването на нови работни места.

Но докато климатичната жега ще спадне от само себе си, а и човек може да си купи климатик, и докато в Европа все пак има надежда, че по- нормалните партии ще удържат властта поне за сега, то в България политическата жега вече става обичайно състояние. Защото изборите няма да решат планината от проблеми на българите. Защото политическите избори са игра със стари, до болка познати играчи, поради което бъдещето не се очертава да бъде по-добро от настоящето. Затова всеки в България от край време се спасява от жегата поединично.