неделя, 3 юни 2012 г.

Живот извън възможностите


    blue, candy, color, colour, green

http://favim.com/yellow/page/7/

Човешката природа е податлива на изкушението за изразходване на пари извън размера на получаваните доходи и в резултат на това – за натрупване на дългове, които често са непосилни за изплащане. Психолозите търсят отговор на въпроса защо хората толкова силно се стремят да придобиват неща, които не могат да си позволят и, които дори не са жизнено необходими за тях. Това явление се наблюдава в личен и обществен план – индивидите задлъжняват прекомерно, държавите задлъжняват катастрофално. Aко не им достигат доходите, индивидите трябва да изплатят дълговете  с имуществото си, а ако нямат такова - кредиторите привличат съдлъжници, гаранти и прилагат всякакви други способи, за да удовлетворят вземанията си. Държавите прехвърлят дълговете си на следващите правителства, респективно – на бъдещите данъкоплатци.

Задлъжняването повишава тревожността на хоратаи ги прави нещастни, поради постоянното напрежение за изплащане на погасителните вноски, при недостатъчни доходи и страхът от санкциите на кредиторите. Въпреки това остава  надеждата, че нещата ще се променят като по чудо и дълговете ще бъдат уредени, защото конкретният човек почти винаги е уверен, че заслужава да бъде възнаграден за усилията да си намери добре платена работа и да му се усмихне късметът. Реалността е твърде сурова, надеждите твърде честно  са субективно надцененни и не се основават на обективни предпоставки. Тази деликатна и толкова драматична материя, която е неизбежна част от живота има достойно място в романа  „Д. Копърфилд” на Ч. Дикенс, (за пръв път издаден през 1850 г.) в  лицето на Г-н Микобър - глава на многодетно семейство, който постоянно честно задлъжнява все повече, но е неуморен оптимист относно успеха на всеки следващ бизнес проект, с който се заема. Попадайки в затвора за длъжници, страдайки, г-н Микобър,  дава съвети на младия Копърфилд:

Мистър Микобър ме чакаше от вътрешната страна на портата. Качихме се заедно в стаята му, която беше на предпоследния етаж, и горко плакахме. Спомням си как той най-тържествено ме закле да вземам пример от неговата съдба и да не забравям, че ако човек има доход от двадесет фунта годишно и изразходва деветнадесет фунта, деветнадесет шилинга и шест пенса, той ще бъде щастлив, но ако изразходва двадесет и един фунта, ще бъде нещастен. След това зае от мене един шилинг за черна бира, даде ми разписка за парите, която трябваше да представя на мисис Микобър, скри носната си кърпичка и се развесели.

Тази прелестна картина се допълва от още по-горчиво умилителната сцена на човешкото съчувствие от страна на кредиторите, които ,обаче, си искат парите:

Молбата на мистър Микобър бе разгледана своевременно. За най-голяма моя радост той бе освободен от затвора по силата на Закона за несъстоятелните длъжници. Кредиторите му не бяха неумолими. Мисис Микобър ми разправи, че дори и отмъстителният обущар заявил пред съда, че не питае никаква ненавист към него, но че само държи да си получава дължимите му суми, което смятал само за проява на човещина.

В съвременния свят, с нарастване на общественото благосъстояние, като че ли тези явления се засилват и хората и правителствата не са в състояние да контролират и разумно да управляват разходите и дълговете си.

Нагласите за по-толерантно отношение към натрупването на дълг са основен фактор за задлъжняването и доминират над психологическите фактори. Но емоционалното пазаруване и кредитните карти, които по начало са предназначени да се натрупва дълг са основен двигател на задлъжняването. Според Федералния резерв (2009г.) общите задължения на американците по кредитните им карти достигат 976 милиарда долара  в 2008 г. На едло лице, ползващо кредитни карти се падат повече от 5 кредитни карти.

Психолозите са установили, че бедните хора са по- склонни да встъпват в дълг, включително и дългове по кредитни карти. Да си беден означава ниски доходи и високи разходи. Учените са установили, че младите хора, които имат нисък или никакъв доход е по-вероятно да поемат дългове, отколкото възрастните хора, а сред студентите – мъжете обикновено натрупват по-високи нива на дълг, отколкото жените.

Проучванията показват, че хората с ниско самочувствие са мотивирани да купуват много по-скъпи и по-ненужни неща. Самоуважението и позитивната нагласа за собствените възможности  смекчават страстта към пазаруване. Също така, хората с по-високо самочувствие и лична ефикасност, се справят по-добре с управлението на задлъжнялостта.

Потребителската култура властва, рекламите ни влияят, колкото и да не ги гледаме и така са направени, че ни дават усещане за успех и щастие. Задоволството от новите придобивки бързо отминава и ние искаме да правим нови покупки. Стресът, лошия ден, тревожността, депресията, самотата – стимулират пазаруването.

Масовото свръхпотребление стимулира инвестициите и производството на потребителски стоки и услуги, част от които са ненужни и повишава темповете на изтощаване на  природните ресурси и замърсяването на средата на живот.  Много коментатори се тревожат, че потребителското поведение и трупането на дългове, заедно с демографското и промишленото състояние в развития свят изискват дискусия за промяна на редица социални политики и съгласувани дългосрочни решения, за което обаче политиците нямат време. Явно, ще се чака катастрофата и тогава ще се мисли за  мерки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар