Цитат на деня

В есето „ Върху правенето на правилното нещо”, 1918 Albert Jay Nock критикува патерналистичната държава и подчертава, че доброто поведение не е предпоставка за свободата, то е следствие на свободата.

„Въпросът е, че всяко разширяване  [на правителствената грижа] (добро или лошо), намалява обхвата на личната отговорност и така забавя и осакатява образованието, което не може да бъде продукт на нищо друго освен свободното упражняване на морална преценка. Подобно на армейската дисциплина, отново всяко разширяване, добро или лошо, превръща образованието  в обикновена рутина на механично съгласие. Дълбокият инстинкт срещу  „прави се за наше добро”  е прав, че това са изцяло  звуци. Хората са наясно с необходимостта от този морален опит, като условие за растеж и те са наясно, че всичко с тенденция да го облекчи, дори и за тяхно добро, е дълбоко съмнително. Практическата причина за свободата тогава е, че свободата изглежда  единственото условие, при което съществената нравствена същност може да бъде развита.”