сряда, 27 юни 2012 г.

Свръхоптимизъмът, гениалността и глупостта


[clip_image004[4].jpg]

http://jim-murdoch.blogspot.com/2009/04/optimist.html

Уви, както всичко в този свят, нещата не са толкова прости и еднозначни, както са представени на графиката.

Даниел Канеман- (Thinking, Fast and Slow. 2011) пише за "всепроникваща оптимистична окраска", който "може да се окаже най-значителното от когнитивните пристрастия. Масивният оптимизъм създава "илюзия за контрол", че реално управляваме живота си и  създава условия за по-добрата ни адаптивност към новите предизвикателства. Оптимистите са по- устойчиви психологически, имат по-силна имунна система,  дори има данни, че живеят средно по-дълго  от хората, които по-реално оценяват действителността.


Оптимизмът смекчава силните човешки страхове от загуби и коригира традиционното подценяване на печалбите и успехите. Предприемачите и гениите са продукт и на оптимизма, който е двигател на упоритите усилия за преодоляване на препятствията пред реализацията на иновативните идеи.


В същото време неоправданият оптимизъм вoди до  "планирани заблуди",  резултат от надценяване на ползите и подценяване на разходите. Това е, което движи хората да поемат високи рискове в модерната икономика и е тясно свързано с дълговата криза, свръхпотреблението и разцвета на държавния патернализъм .

"Повечето от нас гледат на света, като на по-доброкачествено място, отколкото е в действителност, оценяваме нашите собствени атрибути, като по-благоприятни, отколкото те наистина са, а  целите, които ние си поставяме, възприемаме като по-постижими, отколкото те вероятно ще бъдат". (D.  Kahneman, Thinking, Fast and Slow, 2011)

Всъщност Канеман обръща сериозно внимание на факта, че ние подхождаме с твърде голямо доверие към човешката преценка, а в светлината на теорията за „областта на изкривяване на действителността” (reality distortion field), нещата не са такива каквито изглеждат. Свръхдоверието в човешките съждения е необосновано, защото хората не успяват да обхванат  сложността на събитията и процесите и поради това, че тяхното разбиране на света се състои от една малък и не непременно представителен набор от наблюдения. Освен това, умът не отчита адекватно ролята на случайността и в следствие - необосновано предполага, че  бъдещото събитие ще отразява огледално миналото събитие. Проблемът се задълбочава, в резултат на усложняването на живота в глобализираното общество, в условията на информационно пресищане и повишена асиметрия на информацията.

Свръхоптимистичното изкривяване на действителността води до глупавите позитивни илюзии при политиците. Не е чудно, че световната икономика е в по-лошо състояние, отколкото политиците и мейнстрийм икономистите официално оценяват.

Сложността на живота обаче, се проявява в това, че оптимистичните пристрастия са основен белег на индивидуалната гениалност. Стив Джобс е интересен пример за това, но е  пример  и за човек, чиято склонност за несъобразяване с  реалността може да бъде нож със две остриета.

Софтуерният дизайнер на Macintosh  Bud Tribble припомня, че "в негово присъствие (на С. Джобс), реалността е мека. Той може да убеди всеки, практически във всичко. " Изкривяването на действителността при Джобс е това, което прави възможно  промяната на действителността. Друг софтуерен  дизайнер на Мак, Анди Hertzfeld казва- "Полето на изкривяване на реалността е объркващ меланж на харизматичен риторичен стил, несломима воля и желание да се огъва всеки факт, така, че да пасне на целите." Първият Mac мениджър  Деби Колман казва, че Джобс напомня  Распутин със своето магнетично излъчване и убедителност. Под негово влияние креативността на екипа му нараства извънредно - " Вие сте направили невъзможното, защото не осъзнавате, че това е невъзможно. "

Според  Walter Isaacson (биограф на Джобс), "В основата на изкривяване на реалността, е убеждението,  че правилата не се прилагат  към него. Той (Джобс) имаше чувството, че е специален,  избран,  просветен.” Имало е, обаче, една област, в която изкривяването на реалността не  може да промени фактите. През 2003 г. Джобс  е бил диагностициран с рак на панкреаса,  като се е считало, че заболяването е лечимо чрез хирургично отстраняване. Джобс обаче отказва да се оперира


Дали смъртта на Стив Джобс и загубата на един гений е пример за вредата от оптимистичните пристрастия - можем само да гадаем. Не трябва да се забравя, че  и  такива заключения биха били в голяма степен условни. Все пак трезвият реализъм и умереният скептицизъм имат значение за успешното креативно мислене. Човешката воля може да бъде много силна, но знанието винаги е относително ограничено, а природата е безпристрастна и фундаментално независима.

1 коментар:

  1. Excellent article. I certainly appreciate this site. Stick with it!
    Also see my webpage - 50 year anniversary

    ОтговорИзтриване