сряда, 1 август 2012 г.

Сложният егоизъм, мнимият алтруизъм


http://favim.com/yellow/


Егоизмът е един от най- сложните и противоречиви етични елементи на човешкия характер, който има определящо влияние върху  икономическото поведение на хората. Универсалността на  етичните проблеми, свързани с егоизма е изразена отдавна от Адам Смит:

Това  не е от благоволението на месаря​​, пивовара, или на хлебаря, че ние очакваме нашата вечеря, но това е  от тяхното отношение към собствените им интереси.

Известни са популярните негативни нагласи  по отношение на егоизма и твърде силните възхвали на алтруизма. Вероятно това е поредното разпространено пристрастие в мисленето, което маскира мотивите и целите в поведението, подценявайки ролята на психологическия егоизъм в движещите сили на човешките стремежи, действия и постижения.

Психологическият егоизъм мотивира хората в техните действия. Постигането на собствения интерес и  получаването на признание са силен двигател на предприемчивостта, творчеството и развитието на обществото. Наблюдението върху поведението на хората до нас подкрепят идеята, че психологическият егоизъм може да бъде креативен, когато хората работят това, което истински харесват и се грижат за близките си и за другите хора, при което, освен материалното благополучие, постигат удовлетворение и щастие. Заедно с това, в ежедневния живот, егоизмът често е маскиран като загриженост и ние не знаем, когато човек се отнася с нас добре, дали той искрено ни помага и се  грижи за нас. По-вероятно просто се очакват бартерна грижа, бъдещи бизнес отношения или обикновени услуги, така че икономиката прозира зад всяко човешко действие.

Психологическит егоизъм е масово явление, но това не означава, че безкористната грижа за другите не съществува, в съответствие с  традиционните етични системи, които изискват поне от време на време човек да проявява алтруизъм. Ако резултатът от дадено човешко действие е позитивен, дали мотивите са користни или идеалистични е второстепенен въпрос, още повече, че и егоистичната и алтруистичната мотивация, наред с позитивните ефекти, не рядко водят и до плачевни резултати. Границата  е деликатна, преценката на нещата не винаги е точна, но нищо лошо не би имало ако, Майка Тереза отдвайки целия си живот в помощ на бедните, постига и свои дългосрочни духовни цели.

Може би алтруизмът е доста илюзорна реалност, в която ние всички искаме да вярваме, защото е доста стряскаща мисълта, че хората не правят нищо, ако нямат полза от това. А може би алтруизмът е един от добрите ефекти на егоизма. Нашият собствен егоистичен интерес се постига чрез съзнателни действия, които често са морално мотивирани.

Например, някои богати хора даряват голяма сума пари на болници, университети, изкуствата, и така нататък.  Дали те просто желаят щедро да подкрепят институциите и индивидите, или искат да повлияят на тези организации в полза на някои свои егоистични цели или може би, току-виж, техните имена се появят върху предната част на големи сгради?

Например фондация "Бил и Мелинда Гейтс", сега дава огромни суми  за различни каузи, но най-вече за бедните и маргинализирани хора и се фокусира върху здравеопазването и образованието. Те правят нещо добро, етично и алтруистично,  може би поради егоистичните или нарцистични причини или просто, за да изпълнят изискванията на обществото към най-богатите хора. И все пак, когато резултатът е позитивен, често егоизмът движи алтруизма.

Не така стоят нещата, когато се оценява мотивацията на хората и институциите, които имат властта и възможностите за налагане на справедливост и защита на по-слабите, особено в сверата на политиката, зад която винаги стоят икономическите приоритети. Брайан Каплан казва, че изучаването на ситуациите, при които някой има надмощие, често води до песимизъм за човешката природа. "Когато X не се нуждае от Y, X третира У лошо" но и тази ситуация не може да се универсализира –  и в индивидуален, и в социален план  негативните  ефекти се смекчават от това, че няма пълно щастие за малцината богати и овластени сред масата бедни и нещастни хора. Алтруизмът тогава е реален.

Разбирането на истинските мотиви в политиката е важно, особено по отношение на отделните субекти, които имат надмощие. Външната политика е най-очевидния пример. Под табелата на дълбока загриженост за лошите диктатори, за подтиснатите народи и срещу тероризма, Съединените щати  неизбежно увеличиха насилието в света и станаха причина за много невинни човешки жертви. Оказва  се, че цената на тази грижа е много висока, а резултатите са противоречиви – един диктатор се сменя с друг, тероризмът се усложнява, религиозният фундаментализъм се втвърдява. Проблемът е, че не може да се погнозира развитието на конфликтите при отсъствие на намесата на американското надмощие, а ефектите /при отсъствието му/ е възможно да бъдат дори по- негативни.

Напоследък се случиха твърде много събития, наситени с крайно насилие и човешки жертви. Напълно очаквано,  по повод жертвите на атентата в Бургас, Обама побърза да заяви засилване на американската подкрепа за Израел.  На близките на загиналите в Колорадо, от ръката на поредния изтрещял индивид, Обама каза нищо незначещите думи, че е  с тях и ги подкрепя и, че предстоят по-светли дни.

Политическият алтруизъм по отношение на загиналите и пострадалите при терористичната атака в Бургас е разбираема в контекста на интересите на САЩ в Близкия Изток, които в крайна сметка са икономически интереси и напълно се вписва в силно нащърбения формален образ на САЩ като световен страж на  справедливостта и демокрацията. В същото време насилието и смъртта на невинни хора инстинктивно предизвиква очакването за намесата на силната и справедлива ръка, която  строго ще накаже виновните. За съжаление, обаче, при досегашната практика на раздаване на справедливост, много невинните хора винаги са ставали жертва.

Политическият псевдоалтруизъм е постоянен фактор в човешката история, често нанася големи щети, но стимулира икономическото развитие чрез растящите военни разходи и както изглежда – е неизбежен. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар