четвъртък, 30 август 2012 г.

Криза - втори дубъл ?

Снимка:http://favim.com/yellow/


Лятото свърши, световната  икономика си е все така зле, а прогнозите за бъдещето са скептични.

Правителствата бълват все повече и повече пари в полза на обещанието за постигане на трайния просперитет. Това е сделка с дявола според Дъг Кейси, председател на „Кейси изследвания” и експерт по инвестиране в криза. Денят на разплата е близо.

Алабализмите на еврократите, толкова много срещи, толкова много договорености и нищо, нищо правене, та дори българите можем да се поуспокоим – ние не  правим реформи, но и тези, които с основание ни размахват пръст, са неспособни нещо да променят в политиките си. В глобализирания свят кризата в Европа се отразява и на икономиката на Китай и Индия, а повече от слабото възстановяване в САЩ подсилва депресирания облик на глобалната икономика.

Слуховете, че ЕЦБ скоро ще купува потенциално неограничени количества държавни облигации се потвърждават от председателя на ЕЦБ Марио Драги. Очаква се  и това да стане нормална практика, която естествено ще стимулира натрупването на нови държавни дългове. Централната банка ще пуска винаги печатницата.

Според  Детлев Шлихтер /автор на книгата „Колапсът на книжните пари”/ през миналия месец светът  влиза в шестата година от тази криза, въпреки че част от медиите, изглеждат решени да продължат да  наричат икономическата реалност "възстановяване". Самозалъгване. Ние сме в непрекъсната криза за половин десетилетие. Дозите Валиум и Прозак, наречени „количествени улеснения”, предоставени от  централните банкери успяват да успокоят нервите за кратко и подхранват невярната представа за изцеление.

Твърде популярният Марк Фабер заяви наскоро, че вижда  100%  вероятност от глобална рецесия през третото тримесечие на  2012 г. Според него всички се фокусират върху Гърция и Европа, но има и  далеч по-важни развития, които не трябва да се подценяват, а именно значимия спад в Индия и Китай. Фабер не изключва САЩ от прогнозите си за глобална рецесия в края на годината. Естествено г-н Бернаке е обсебен от хамлетовия въпрос – да печата ли нови пари за стимулиране на икономиката или не.

В Китай се вижда забележим отлив на капитал, собственици на бизнес и други богати хора започват деинвестиции и теглене на депозити. Растящото изтичане на капитали от Китай започна  в началото на 2010 г. и изглежда се влошава. Месечно се изнасят около $ 40-50млрд, и това подкопава капацитета на Китай да финансира инфраструктурата, производство и имотния пазар. Цените на жилищата започнаха да падат преди около година. Икономическият растеж се забави до 7,6% през второто тримесечие, което е най-ниския му темп от 2009 г. Китайският дълг, официално е около 50% от БВП, но неофициално – около 180%, по някои оценки.

 Д-р Крис Mартенсон твърди, че същите видове сигнали, които е имало през 2008 г. Отново се промъкват на преден план и тревожат пазарните наблюдатели. Не е точно същото, разбира се, но са налице достатъчно прилики.

Според Мартенсон Гърция трябва да напусне еврозоната, може би до края на тази година.

На този фон, маститите икономисти са загубени в превода, колкото и да е банално. Те водят дебати за последиците от кризата, например пропастта в доходите, много са заети да коментират екзотичните идеи на кандидатпрезидентите на САЩ и са особено пристрастени към дискусиите по теоретичните дефекти на макроикономиката. Е и – какво от това?

Няма коментари:

Публикуване на коментар