събота, 25 август 2012 г.

Американските кредитни фантазии

http://s5.favim.com/orig/53/banana-black-food-green-Favim.com-486734.jpg


Уважаваният от мен Чарлз Хю Смит, е написал интересно есе за съвременната мания на американците по неограничения, евтин, универсален кредит.

Този вид кредит предлага завладяваща фантазия: хората са освободени от необходимостта да правят труден избор за това как да употребят собствените си ограничени средства и да приемат неизбежните жертви на едно или друго желание, което се придобива с пари, защото всичко може да се купи сега и  това е голямата настояща радост. В старите дни, когато кредитът е бил оскъден и скъп, е трябвало твърде внимателно да се обмисля всеки домакински разход.

В миналото, изпращането на детето в колеж е налагало икономии и в храненето, шофиране на единствената стара кола, отказ от почивки, различни от къмпинг. Налага се извънредна работа, за да се спечелят няколко допълнителни долара, тийнеджърите в семейството трябва да работят през лятото, но всичко това не решава проблема с ограничените доходи – нужни са много други жертви и компромиси.  

Доброто висше образование е скъпо. Не всички деца в семейството са имали финансова възможност да постъпят в университет. Често ако най-голямото дете получи прилична заплата след дипломирането си, той или тя прави жертва и плаща за образованието на младите братя и сестри.

В последните 30 години изобилието на евтин кредит преобръща стимулите за приемане на зрели компромиси и за жертване на текущата  консумация в името на бъдещи ползи.

Спестяването става съвсем ненужно. Ако искате да постъпите в колеж може да вземете студентски заем. Не е необходимо да се избира между разкошна ваканция, една година в колежа или лодка. Може всичко това да се купи на кредит. Е, стимулите за получаване на добро образование също се изместват към постигане на по-лесно благосъстояние, без големите разходи на труд и пари в колежите.

Както се знае, лесните решения са измамни, всичко, което е постигнато лесно, много бързо се обезценявя и губи значението си, а хората постепенно губят способността да мислят, да решават проблеми и не натрупват уменията, нужни за да управляват живота си.  Финансовата зависимост на американците от банките е тотална, но тя  е и  интелектуална зависимост от банковите консултанти, имотните брокери, от продавачите на всички желани материални неща, които се купуват всеки ден. Не случайно практиките за оказване психологическа помощ за живота са толкова разпространени.

Дори младите семейства, които са "работещи бедни", където бащата печели по-малко от $ 20,000 на година, а майката отглежда две малки деца, все пак  живеят не много по-зле от огромната част американци. Федералното правителство  им дава над $ 2000 на месец в парични обезщетения: $ 500  субсидия за наем, $ 600 в купони за храна и $ 1,000 в безплатно ползване на медицинско обслужване.

В същото време 90% от американците имат среден годишен доход от 31, 244  хил. Долара, който е стагнирал на това ниво в периода 1970-2008 г. /още/

Сега САЩ са в състояние, когато доходите на масата от населението вече не се увеличават, а лихвените проценти са намалени почти до нула, а намалението на дълговете на домакинствата е доста скромно. Нормалната икономическа логика би подсказала, че няма условия за  ново повишаване на кредитната задлъжнялост, но изградените инфантилни  финансови навици на американските домакинства, комбинирани с доминиращите интереси на банките, не дават основание да се очаква спиране нарастването на ливъриджа.

Животът на кредит по американски изглежда няма край. Материалните фантазии, които са негов продукт, са силно заразни и се разпространяват бързо зад океана и в развиващите се страни. Всички са обсебени от лесното трупане на дългове. Късогледото поведение на щатските политици е безотговорно и е в унисон с тяхното покровителствено и злорадо отношение към проблемите на Еврозоната.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар